|
“Който не е
специалист по височинно изкачване, да не се изказва”, заяви двойният
покорител на Еверест Николай Петков на журналистите, задаващи
неприятни въпроси по време на бурната пресконференция след завръщането
на нашата експедиция. Интересно изказване! Ако спазваме тази
препоръка, не би трябвало никога да надаваме възторжени възгласи и да
хвалим героите, изкачили трудните върхове на планетата. Не би
трябвало, защото оценката за едното и другото ще се сблъска с
непознаване на височинното изкачване.
Може би то не е чак
толкова трудно, колкото се опитват да ни го представят, може би
успехът е просто съчетание от пари и хубаво време. Откъде да знаем, не
сме специалисти. Както не сме специалисти да определим наистина ли се
налага увеличаването цените на тока, парното и железопътните билети.
Ние сме обикновени данъкоплатци, които са длъжни да вярват, да обичат
безпрекословно и редовно да внасят дължимото в хазната, за да могат
специалистите да преценяват кое къде да похарчат.
Колкото и странна да
е аналогията между цените на тока и държавния алпинизъм, има нещо
общо. То е дълбоката пропаст, която разделя гражданите от хората,
вземащи решения от тяхно име. В тази пукнатина са потънали много
надежди и човешки съдби – преносно и буквално, що се отнася до
алпинизма.
Преди 20 години
подочувахме от приближени до нашата експедиция клюки около трагедията
с Христо Проданов. Разбрахме, че на алпинистите им е било забранено да
коментират каквото и да е около изкачването, все пак беше 1984. После
раздадоха на героите леки автомобили и държавни отличия, атмосферата
бе празнична, загубата на един от тях мина в графата “цената на
подвига”. Никой не пое отговорността, нито поне просто част от риска.
Само че и рисковете са различни – премерени или безразсъдни.
И се повтори същото.
Един алпинист тръгва сам да изкачи без кислород Еверест и не успява.
Няма подсигуряване, няма връзка. От един специалист обаче научихме, че
е трябвало трима души да катерят, измежду които и 26-годишният Христо
Христов. Затова Николай Петков е тръгнал три часа по-късно, защото е
бил с кислород. Предполага се, за да даде преднина на останалите двама
– Христо Христов и Дойчин Боянов да стигнат по-далече и на слизане да
са заедно, когато рисковете ще са неимоверно по-големи, както научихме
от самите тях. На пресконференцията Петков казва нещо важно. Че
вечерта преди атаката тримата – Николай Петков, Христо Христов и
Бойчин Боянов, се събират и решават поне един от тях да тръгне с
кислород. И ето го изречението: “Дълго обмислях и реших да ги взема
(бутилките с кислород – б. р.) в името на общата сигурност.”
Това споделя на пресконференцията Николай Петков, човекът с кислорода.
В името на общата сигурност, така са се разбрали предварително. Той
обаче изпреварва Христо, въпреки че той има три часа преднина, а
когато вече слиза, се срещат при един загинал датски катерач.
Символиката на тази среща е много важна. Момчето продължава да се
изкачва, очевидно с много бавно темпо, а Николай тръгва бързо надолу и
дори не се обръща. На опитния ас в катеренето всичко с момчето му се е
сторило нормално, дори е успял да му се оплаче от съмнения за
белодробен оток. Може би за да оправдае бързането си да слезе и
решението да отнесе животоспасяващите бутилки със себе си. Малко преди
да качи върха обаче, той среща Дойчин Боянов, и му предлага да се
върне, та двамата да се снимат на покрива на планетата. Стоял е близо
час на най-високия връх на планетата. Успял е. Или не е? Зависи кой
какви критерии има за успеха, защото понякога върховете не се измерват
просто в преодоляване на голяма надморска височина.
Като неспециалисти
все пак си позволяваме да се позачудим, къде е ролята и отговорността
на ръководителя на групата Методи Савов? От него научихме, че по
разбираеми причини е бил на малко над 5000 м, имал е проблеми с
радиостанцията и “сиромашката” екипировка. Всъщност какво е ръководел
освен подбора на екипа, около който също се завихриха скандали. Според
някои близките му отношения с министъра на младежта и спорта Васил
Иванов-Лучано са натежали около неговия избор за ръководител на
групата. Така или иначе, никой не пожела да поеме отговорност за
смъртта на Христо. Защото гибелта му не е следствие на извънредни
обстоятелства, а на лоша организация. Може би лекарката на групата з-р
Карина Сълова го казва най-точно. Младият алпинист е щял да оцелее,
ако е тръгнал с приятели, а не със състезатели.
Трагична
равносметка, но ако тя бе направена преди 20 години, ако сигурността
на тази експедиция бе поставена на първо място, едно момче щеше да е
живо.
- - - - - -
*
В книгата “Хотел “При
загиналия алпинист” на братя Стругарски
извънземни се опитват
да заприличат на местните жители, имитирайки няколко земни екземпляра,
които намират при първата си среща на Земята в една алпийска хижа.
Резултатът е гротескни извънземни образи по подобие на човешки
отношения. Сходството между тях и последната експедиция на Еверест е
случайна. |
