04-01-2005

Online от 1 юли 2002

12 сюжета Evolution

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Рени Нешкова

4 януари 2005 17:15

Филантропи от държавен вид

“Желая ти успехи и лично щастие”, гласеше стандартното пожелание в картичките, с които населението на България се поздравяваше с настъпването на Нова година преди петнайсетина години. Тогава “личното щастие” стоеше в по-долната категория от държавни ценности и носеше официален гриф “Малка правда”.

Властта бе направила строг тарифник по кои поводи колко щастливи да се чувстваме лично. Позволяваше се веселие и умерено щастие в рамките на най-малката клетка на обществото – семейството, по време на сватбени тържества, раждане на дете, рождени и именни (без религиозно звучене) дни. Нямаше обаче никакви ограничения за всенародно щастие в голямата държавна клетка във връзка с постиженията на социализма, дори ликуването в известен смисъл беше задължително и се демонстрираше на националните празници. Щастието и благоденствието се разпределяха на глава от населението според заслугите към властта, а за Ден на благодарността бе избран 9 септември.

Споменавам тези познати щампи от семплото десенче на близкото комунистическо минало, само за да видим къде сме днес. На пръв поглед изглежда, че стремежът към лично щастие (то друго и не може да съществува в природата) вече е въпрос, който засяга уменията и амбициите на всеки човек.

Само че държавата продължава да окупира лични територии по един изпитан начин - като ограничава свободата на инициативата и творчеството чрез всевъзможни капани. Всеки може да се стреми колкото си ще, но след като е непосилно да прескочи препятствията, които чиновническа България му залага на всяка стъпка, започва да изпитва стремеж към прескок - да прехвърли оградата на кошарата. Тя поне вече е чак пък толкова ниска.

Особено застрашителни размери взе държавната благотворителност с левчетата на населението. Президентът Първанов заля всички медии с призивите си да се помогне на различни групи социално слаби граждани. Ако самият той е дал 5 лева от личните си пари за спомоществователство, значи го е направил доста дискретно.

Особен принос обаче в тази дейност даде явлението “Бойко Борисов”. Под егидата на ген. лейтенанта започна безпрецедентна кампания за подпомагане на децата на загиналите служители в системата на МВР. Те сигурно имат нужда от помощ, както и децата на други категории работещи, които нямат щастието да имат такъв разтропан и популярен началник. Само че има една малка подробност: главният секретар на МВР е използвал високотиражния си лик за недопустимо лобиране. Рекламата приканва гражданите да се обадят на съответните телефони за абонати на БТК и Мобилтел. Пропуснат е другият GSM оператор. Как се нарича това нещо, когато овластен прави подобен жест на частни компании! 

В онези страни се нарича 100% корупция!

Освен това никъде не се казва какъв процент прибират компаниите от нашетоусърдно есемесиране, има ли обективиран брояч за обажданията, не пише колко струва телефонирането със или без ДДС. Лъвският пай във всеки случай няма да е в полза на децата на загиналите служители. Значи по-правилно би било да се каже в прав текст – лобирам гражданите да дадат по еди колко си за избраната от мен компания. Останалото ще бъде за еди кого си.

Но най-интересното е, че това не става тайно, а с възможно най-голямата шумотевица, след което рейтингът на Бойко Борисов и другият благодетел Георги Първанов избива тавана. Тази показност на явление, което се осъжда във всички цивилизовани страни, показва в най-изчистен вид в каква държава живеем.

Благотворителността, този високоморален или икономически изгоден жест, започва да придобива кичозните пози на всичко, което държавата се опита да изземе от частната дейност.

И щом може - разбира се - ги изземва. С всичката шумотевица по конкретния повод...

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо