19-05-2005

Online от 1 юли 2002

12 сюжета Evolution

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Рени Нешкова

19 май 2005 14:50

Изгубени в PRевода

 

Трескавата надпревара за сърцата на българските гласоподаватели вече започна. PR специалистите очевидно не предвиждат битка и за умовете. Защото те и не биха могли да преведат за простосмъртния електорат нещо, което в оригинал не означава нищо смислено и различно от останалите. Нещо такова, за което гражданинът би трябвало да напъне мозъчните си гънки, да осмисли личните си ползи от него и да прецени как съответната политическа партия ще се справи със задачата. И да поумува дали е възможно да се справи, ако се допусне, че при всички опити се е проваляла. Във политическата вавилонска кула партиите така са омешали езиците си, че в програмата на БСП лявото и дясното си съжителстват кротко и абсурдно като дрогирани пациенти в лудница. Да се преведе такова нещо е невъзможно, то може само да се опакова.

Ако преди четири години например същият този гласоподавател се бе позмислил как априлското послание на Симеон Втори ще стане реалност, би стигнал до печални умозаключения. Че един президент или премиер (тогава не беше ясно царят като какъв се готви да участва във властта) не може да победи корупцията и мафията (работа на съдебната власт), да направи България чисто и приветливо място за живеене (работа на общинските власти по места), да дигне държавните заплати, да намали рязко безработицата, да ощастливи социалнослабите и икономиката да дръпне напред (взаимно изключващи се икономически действия) бе съвсем очевидно. Затова на политическия пазар основните претенденти за властта (БСП, НДСВ, ДПС) ще продават отново шарени балони. В зависимост от тяхната големина, окраска, количество и качество ще се харчи въздухът, с който са напълнени.

Мнозина вероятно са гледали по канала “Дискавъри” кампанията на Елцин, измислена от двама известни американски PR специалисти за избори в бивши соцстрани. Тя се основава на една специфика на масовия посткомунистически избирател – овладяното изкуство да се оцелява в крайно враждебна среда. Изучавайки страховете на руснака, те съчиняват основните послания. Те са базирани върху страха и в същността си са лъжливи. Благодарение на хитрия трик Елцин спечели изборите, но и при най-голямо желание не бе в състояние да промени нещо съществено. Силно централизираната и преразпределителна власт само външно донякъде прилича на демокрация, но по същество е мутант на комунизма.

Зависимостта на Станишев, Симеон и Доган от задкулисните силни на деня, които поръчват музиката, защото я плащат, продължава да трови политическия живот в страната. Затова внучката на комунистическия вожд Евгения Живкова се перчи на лидера на БСП, а Симеон подписва раздаването на орден “Стара планина” на доказани комунистически ченгета и номинира за шефове на разузнаването и контраразузнаването от същия сорт. Затова Сакскобургготски сметна за уместно да участва в изложение на останалите след разпродажбата отличия на баща си и дядо си редом с ордените и медалите на диктатора Живков. А има ли нещо по-угнетяващо от цинизма на Доган в българската политика, чиито емисари дялкат клечки за измерване разстоянието до “правилното” квадратче в интегралната бюлетина, а социолози му отреждат космически рейтинг в “национални представителни проучвания”. След като е известно, че обичайните 4-5% от вота вътре в страната не биха му отредили такова почетно място в класациите.

“Никога не лъжи, не лъжи в политиката. Понеже все пак не можеш да помниш всичко, което си казал.”

Това е реплика на Конрад Аденауер към колега от ХДС. Големият германски политик очевидно е бил убеден, че политическите ментета не могат да виреят дълго и никакъв PR няма да им помогне.

Но тук това е възможно. Както американците, работили за Елцин, са разбрали, че облъчените с лъжи от комунизма са свикнали и винаги могат да бъдат излъгани още веднъж. Затова Елцин печели два мандата. Затова Сакскобургготски, излъгал в прав текст сънародниците си и унижавайки ги в чужбина, говорейки за тях в трето лице, може да се надява на успех през юни, затова провалилата се с трясък в управлението и лъжлива по традиция БСП е първа политическа сила в страната. Затова стилът “Доган” (рекет, капсулиране на турското малцинство и битката за икономическа зависимост от държавния чиновник в тези региони) е на мода.

Последните тримата никога не биха управлявали според думите на Конрад Аденауер:

“При никакви обстоятелства не искаме всемогъщество на държавата. Но и при никакви обстоятелства не искаме всемогъщество на колектива, независимо как бива наречен той; ние искаме свобода на личността.

Свободната личност също при никакви обстоятелства не би дала гласа си за тях. И двамата американски PR специалисти вероятно биха предприели друг подход. Може би щяха да търсят път към умовете на граждани, които знаят какво искат, как може да се постигне и кой политически субект е в състояние да го осъществи.

Само тогава могат да се събудят съзидателните сили на хората, което ще е полезно и за редовите социалисти. Но те още не го знаят.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо