Белчо Дончев си е измислил една държавица. По определен начин тя наподобява онази, която обитаваме днес. Тя ни е толкова позната, че можем да видим себе си някъде сред сенките на парадокса, наречен „демократичен преход”. Но най-парадоксалното от всичко е, че гротеската не прилича на литературен похват, нарочно деформиращ родния пейзаж, за да подсили внушението. Ние просто живеем в деформирана реалност, в истинска политическа гротеска, в налудно състояние, облъчвани денонощно от медийни лъжи. Или, хайде, нека не са чак лъжи, да ги наречем „доминация на смазващата посредственост”, гарнирана с евтина левичарска пропаганда.

Белчо е сред малцината, които са решили да оставят автентичен документ за времето, в което живеем. Поглед отстрани, но и отвътре. И като контрапункт на съвремието е инкрустирал в архитектурата на книгата разказа си за Селцето.