Основните партии в дясното - ДСБ и СДС, отвориха вратите си за дясното обединение. Но засега никой не влиза през портите. Има тържествени обещания, че това трябва да стане. Но различни технически подробности около бъдещите разговори за обща президентска кандидатура препъват събитието. Всъщност няма как да не се усети ледената учтивост в поканите, които си отправят Иван Костов и Петър Стоянов. Те приличат на разговори между скарани любовници, които не могат един без друг, но на този етап не са готови да преодолеят спомените от минали случки. Затова си пращат парламентьори, говорят си чрез медиите, избягвайки старателно да се погледнат в очите.

Лидерът на ДСБ обяви публично, че официално са поканени парламентарните групи на ОДС и БНС, както и депутатите от Демократическата партия за консултации за обща президентска кандидатура. Формулата е “всички, които са членове на Европейската народна партия”. Това трябва да стане, като всяка от групите излъчи свой представител за преговорите. От своя страна лидерът на СДС е на мнение, че само тези партии няма да са достатъчни и затова в преговорите трябва да се включат максимален брой десни партии и организации.

Но, така или иначе, дясното обединение сигурно ще се случи. Големи са шансовете също така да се споразумеят за единна кандидатура. Може десният претендент да стигне до балотаж, дори да бъде избран за президент. Въпросът е дали след президентския вот дясното единство ще издържи и дали ще обедини и разшири представителството на десните избиратели. Това би оправдало и киселото примирие в десницата, и неудобствата за общи политически действия с повече от един лидер.

А дали е възможно по-солидно обединение?

Да, но не по този начин. В момента дясното обединение се върти около консолидиране на силите да бъде избран десен президент. На кои сили обаче? Ако примерно общата кандидатура се окаже консенсусна за партиите, представляващи дясното, тя може да не се приеме от десните избиратели, които не гласуват по партийна повеля. Става дума за онези изгубени гласове през последните няколко години, без чиято подкрепа няма да има победа. Някой знае ли отговора на въпроса, защо вече не гласуват? Защо не намериха своето политическо представителство сред нито една от многото десни формации? Не е ли странно, че при този богат на артикули пазар те не искат да купят нищо?

Може би, защото не могат да се ориентират какво се крие зад опаковките? Или защото си мислят, че е твърде дребна идеята само да се вкарат в парламента петдесетина депутати. Обединението трябва да се случи с приемането на общи принципи, общи решения за дългосрочна стратегия и за ясна перспектива каква ще бъде България, ако десните вземат властта.
   ;;;;

Едва тогава може да говорим за президентска кандидатура.

“Атака” заплашва не само дясното

Преди пет години много наблюдатели прогнозираха, че един провал на Сакскобургготски непременно ще доведе националистически формации във властта. Това наистина се случи, но в един по-мек вариант. Защото НДСВ много ловко прехвърли отговорността от неизпълнените обещания върху много субекти. Но несъмнено най-интересното твърдение бе, че българите не са разбрали саможертвата на царя и са си въобразили разни работи. Фактът, че според социолозите той все още има потенциал за президентското състезание, говори в подкрепа на горното. Българите наистина се чувстват объркани, но работата на политиците е да правят политиката си така, че да бъдат разбрани. Не само от шепа интелигентни симпатизанти, но и от дядо Петко от Бусманци. Когато той седне с наборите си да бистри политиката, да има своите аргументи срещу привърженика на Волен.

Те проспаха първите симптоми

на болестта “Атака”. Смятаха, че лидерът е достатъчно неадекватен, за да го харесат повече хора. Волен Сидеров просто овладя територията, пустееща отдавна. Той излезе напред не заради посланията си за опазване на “българщината”, а защото говореше онова, което искаха да чуят много българи. Че политическата класа е на светлинни години от проблемите на хората. И освен това говореше на разбираем език.

Един българин от интернет сайт

нарича Сидеров “маргинал”, но му пожелава да стане президент, защото точно това заслужава държавата Булгаристан. “Стадото грухтящи прасета може да прави само това, което може - да грухти и да се угоява.” Този избирател нарича поведението на Сидеров “най-автентичното нещо, което се е случвало в този парламент”. “Българската демокрация се е изродила в гнусна клептокрация и заслужава един силен шут в задника”, завършва изказването си анонимният чатър. Той, както и мнозина други, е готов да накаже себе си, за да накаже по този начин и политическата класа.

Интересното е, че гневният човек не прави разлика между ляво и дясно, между управляващи и опозиция, между лидери. Очертава се само една фронтова линия “те” и “ние”.

Това е лош сигнал

за демократичната общност. Защото от страната на “ние” стабилно е заел позиция Волен Сидеров. Дори на народния човек Бойко Борисов ще му трябват много влиятелни пиари, за да освежи имиджа си.

А десните се държат, като че ли самият факт на обединението е ключът към бъдещите успехи. Вече никой не пита избирателите какво искат. ДСБ престанаха да събират хора извън регистрираните си членове, може би за да избягнат дебати. Един твърд привърженик на партията ме репликира, че не трябвало да се правят такива публични разисквания, защото онези медии веднага ще надуят свирките. СДС е зает с вътрешни проблеми около хората на Надежда Михайлова и тяхното неутрализиране. Окопаването на партиите вдясно няма да увеличи влиянието им. Защото онези, които мислят да надуват свирките, никога не гласуват за дясно.