Една румънска новина отпреди няколко дни мина и замина като незначителна за повечето медии, макар да се отнасяше именно до тях. По предложение на румънския президент Траян Бъсеску тамошните журналисти ще получат достъп до 1,3 милиона документа на тайната полиция от времето на комунизма. Според Бъсеску обществото трябва да има истинска информация за обвързаностите и зависимостите на неговия елит, а не договорена от политическите сили. Дори само този факт е достатъчен, за да се разбере

разликата в потенциалите между двете страни

да правят истински реформи. Политическата воля на румънците да ни изпреварят не е вчерашна новина. Вече няколко години те се мъчат да ни догонят в областите, където изглеждахме отличници поне на балканска почва. И едва ли щяха да успеят, ако не беше усилието на българските им колеги да стопират развитието на страната, мащабната корупция, изведена в ранг на държавна политика, конспиративните методи за вземане на решения и нечуваната наглост на Станишев, Симеон и Доган да сключват взаимноизгодни частни сделки в ущърб на българите, наричайки това политика.

Това

страховито дебелоочие

те демонстрираха и след разгромяващия доклад на комисаря по разширяването на ЕС Оли Рен. Управляващите все повече добиват характеристиките на недоразвит пубертет във вихъра на хормона, който се опитва да се прави на Батман Завинаги. Колкото повече му се караш и го биеш, толкова по-нагъл и невъзприемчив става.

Месец след месец, година след година, откакто уж сме поели курс към Европейския съюз, не искаме и не искаме да смелим ясните, конкретни и добронамерени критики от Брюксел. Вярно, до бой още не се е стигнало, но няма съмнение, че доста опънахме нервите на еврокомисарите. Вместо да се стегнат и да оползотворят малкото оставащо време, отговорните фактори в България се хилят пред телевизионните камери, уверявайки, че ако нещо се зацикли с присъединяването, това ще е “тежка политическа грешка от страна на Брюксел”.

Тъй рече премиерът

Сергей Станишев, който не само че не владее положението в страната, но и се държи твърде неадекватно за отговорността, която трябва да носи за очертаващите се последствия от упорития отказ да се вслушат в сигналите. “Няма да допусна някакви политически игрички да ни спънат на финалната права”, направи се той на много строг. Вероятно визира вота на доверие на опозицията, който съвпадал със следващото посещение на Оли Рен. Освен това българското общество щяло много да се разочарова от европейските решения, едва ли не можело да изпадне в депресия, анализира Станишев европейската позиция, за да не им остане длъжен и на тях. Но пропусна да каже и една дума за причините, произвели този резултат.

Глупаво и недалновидно поведение! Сергей Дмитриевич нямало да допусне! Едва ли има човек в тази държава, който да не схваща плиткоумното му шикалкавене, както и това на мнозинството в Народното събрание. Въпреки многократните предупреждения и откровени критики към поправките в конституцията, които идваха периодично от Европа. Въпреки безбройните тънки и дебели намеци, че тя така тая работа няма да стане. Изрепчиха се на Меглена Кунева, че късно ги била предупредила за намеренията на ЕС. Същото предупреждение дойде много по-рано от представителите на ДСБ, но те пък с тях не си говорят. Дори децата, когато стане напечено, могат да пречупят ината си.

Може би

Брюксел наистина допусна една сериозна грешка.

И тя е в приятелското потупване по рамото, колчем нашите народни избраници се помръднат малко в правилната посока, докато иначе здраво вършеят в неправилната. Онези хора сигурно си мислят, че така трябва, че е по-цивилизовано да се използва с предимство тактиката на моркова, нежели на тоягата. Откъде да подозират те, че тук може да се изядат хиляди тонове моркови и пак нищо да не помръдне.

Особено впечатляващ бе Ивайло Калфин в отговор на неблагоприятния доклад за България на Оли Рен. Струва си Първанов да му даде и на него един орден “Стара планина”, все е останало още някое кило след награждаването на проф. Огнян Герджиков за незнайни заслуги пред народа. За Калфин обаче е знайно защо. Той така извъртя критиките на г-н Рен за лошата подготовка на страната за членството в сравнение с румънската, че в Килифарево веднага да го обявят за почетен селянин. Похвалите за Румъния, рече първият дипломат, били нещо много позитивно, защото тази държава отколе изоставала от демократичните процеси. Така двете страни имали по-големи шансове да се интегрират в ЕС. Думите му могат да влязат в читанките като образец на нескопосана демагогия, докосваща се единствено до словесните върхове, обитавани от Симеон Сакскобургготски. Защото изводите от доклада имат предвид обратното на килифаревския оптимизъм на външния министър и той отлично го разбира. Но рефлексията на социалистите да изкривяват реалността по посока на собственото си въображение очевидно е неизкоренима.

Само преди шест години правителството на ОДС поиска България и Румъния да бъдат разделени, защото

северната ни съседка сериозно изоставаше от нас

и имаше опасност да стане причина за общото забавяне на процеса на присъединяване.

Сега за пръв път ни казват в прав текст, че ролите са се сменили и срещу румънския “забележителен напредък” стои оценката за българския – “ограничен”. Това си е чиста двойка, ако използваме ученическата скала за оценяване. През последните години нашият калпазанин не само че не научи нищо, но се постара да замаже и разруши опитите на ОДС да изградят здрава основа за бъдещите реформи. Разграждането на демократичната партийна система и създаването на олигархичния модел бяха придружени с вопли по изгубения рай на Живков и заплахата за българщината от бездушните европейски чиновници.

Специално онези, които приплакваха, че членството в ЕС ще ни отнеме част от суверенитета, нека внимателно помислят по въпроса. Защото не членството в ЕС ще ни направи зависими, а предпазната клауза, която ни готвят благодарение на гореспоменатите трима. Тя по същество е политически борд по аналогия на валутния, нещо като прикрепване на изоставащия ученик към успяващия с всички произтичащи от това унизителни последици. Всъщност при това управление за гражданите на България този вариант е по-добрият. Наблюдателите на ЕС ще са като възпираща мярка за ширещата се корупция и демагогия на властта, колкото и обръгнала да е тя за подобни намеци. Те обаче няма да са в състояние да действат вместо българските власти. Могат примерно да регистрират потъването на кораба, но ако капитанът не може или не иска да спаси екипажа, ще се издавят всички - със или без мониторингов контрол. И върху нашия печален опит да се измъкнем от блатото ще дискутират научни екипи. За да предупредят новите кандидат-членки какво може да се случи, когато домораслата демагогия се напъва да замести истинските реформи.