06-08-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Рени Нешкова

за Кеш

28 юли 2006

Познай кой ще дойде на балотажа

Социолозите залагат 2:1 за Първанов - Борисов в президентския вот

 

Повечето социолози са единодушни, че първите двама в класациите за президентските избори са Георги Първанов и Бойко Борисов. На едно мнение са и в извода, че подкрепа на Борисов за Петър Стоянов ще има слабо влияние в повишаване шансовете на експрезидента. Не може механично да се прехвърля рейтинг, смятат изследователи.

Това веднага изважда пред скоби въпроса - а кому са нужни тогава всичките многопартийни композиции, подкрепи и присъединявания, щом не гарантират адекватна на усилията висока успеваемост, както биха се изразили учителите. Прилепването на някои формации дори може да има обратен ефект - отблъскване на част от избирателите. В този смисъл, ако столичният кмет е добавил с едната ръка примерно десетина процента към одобрението на Петър Стоянов, с другата е отнел няколко. Рекапитулацията след лицемерната подкрепа на Сакскобургготски за Петър Стоянов преди пет години показа, че балансът е с отрицателен знак - царят е отнел повече, отколкото е притурил. Това трябва да се има предвид, когато партийните лидери радостно съобщават за нови попълнения в предизборните коалиции.

Някои съставки са противопоказни

за здравето, тоест за успеха на кандидата. Ето как изглеждат сметките според различни социологически агенции:

МБМД сочи, че Петър Стоянов с подкрепата на Бойко Борисов би получил 21%. Според "Алфа рисърч" в същата ситуация Стоянов би взел 13%. Представителното изследване на МБМД показва, че тези комбинации и пермутации вдясно не се отразяват по никакъв начин на рейтинга на Георги Първанов, който е замръзнал на почти недостижимите 44.6%. Мира Янова от агенцията оповести още една хубава новина за левите. Участието на Бойко Борисов в надпреварата за следващ държавен глава ни най-малко не застрашава втория мандат на Първанов.
На първия тур столичният кмет би взел 23.3% срещу 39.4% за Георги Първанов. На балотажа обаче Първанов цепи на финала с 40.6%, докато за Бойко Борисов ще пуснат бюлетина 29.6% от пълнолетните българи. Същото изследване показва и рейтинга на политиците, който, съпоставен с нагласите за подкрепа на президентските избори, още повече сгъстява мъглата около въпроса: "Какво всъщност искат българите?"

Защото тук на първо място вече е Бойко Борисов с 55.2%, следван от Първанов с 52.9%, министъра на културата Стефан Данаилов с 49.3% и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева с 40.4%. На пето място е вицепремиерът Даниел Вълчев с 28.9%. Стремежът към мажоритарен вот личи в процентите, които събира неназован кандидат на НДСВ - 2.6, докато самата партия взема два пъти повече. В същата ситуация е Веселин Методиев от ДСБ - 1.6, а партията има 3.7%. Не става ясно защо в юлското измерване на МБМД не присъства кандидатурата на Неделчо Беронов, издигнат от ДСБ, а се проверява рейтингът на Методиев, за когото вече не се говори. Вероятно в този пропуск е закодирана някаква тънкост, за която не ни е съдено да знаем. Но пък никой не ни пречи да предполагаме разни неща.

Криза в жанра на проучванията

Между социолозите се долавя някакво напрежение. Има коментари, че Мира Янова от МБМД е направила своето проучване в "чувствителен за десните момент", когато ДСБ и ДП се противопоставиха на идеята на СДС кандидатът да бъде определен чрез социологически сондажи. Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" непосредствено след излизане на данните на МБМД каза, че всички техни проучвания са показали, че "изказана от Бойко Борисов подкрепа не може да се пренесе върху друг кандидат". Разликата от 8% в измерванията на двете агенции по този пункт обаче не е решаваща за Стоянов, както сочат другите данни на МБМД. Опоненти на Мира Янова коментират из кулоарите, че тук не става дума за избор на президент, а за даване на "социологически" дивиденти на Стоянов пред Костов в надпреварата за влияние вдясно. Според Боряна Димитрова Стоянов несъмнено е най-популярната фигура сред номинираните кандидати Неделчо Беронов, Веселин Методиев и Сергей Игнатов.

Подозрението, че споровете вдясно нямат нищо общо с желанието да се излъчи кандидат, който да има шансове да се пребори с Първанов, все повече се засилва. Издигнатият от СДС Сергей Игнатов трябваше да олицетворява същите качества, които ДСБ видя у Неделчо Беронов - непартиен, уважаван в своите кръгове специалист и равноотдалечен от осемте партии. И двамата са неизвестни за широките народни маси.

Мистерията "номинация на Стоянов"

Два крайно любопитни въпроса витаят сред десните граждани на страната. Седесарите се питат защо Петър Стоянов рискува лидерството си в СДС при лошите шансове, които му дават всички социолози? Другият въпрос идва от лагера на десебарите. Те недоумяват защо Иван Костов не се съгласи с номинацията на Стоянов, от което ще извлече чиста служебна победа като лидер без конкуренция вдясно?

Разбираемо е желанието на Петър Стоянов да иска реванш на един дуел с Първанов. Но лидерът на СДС не е глупав и винаги е декларирал привързаност към политиката като изкуство на реалностите, на възможното. Спомняме си как реагира с раздразнение, когато бившата лидерка на СДС Надежда Михайлова непрекъснато го призоваваше да прояви достойнство и да се кандидатира. Мнозина лесно разчетоха простичкия ход да го отстрани от председателския стол като зле прикрита отмъстителност. С какво Георги Пинчев успя да омагьоса опитния политик и да го тласне към подобна авантюра? Хора от СДС смятат, че около Стоянов напират лицемерни ласкатели, които си правят други сметки. Те внушавали, че ситуацията за Стоянов е близка до онази, в която Първанов противно на всички социологически данни и при нищожен рейтинг на БСП успя неочаквано да спечели.

Това обаче просто не е вярно

Защото между левите и десните има съществена разлика. Както правилно отбелязва социологът Антоний Гълъбов, десните избиратели са настроени индивидуалистично. За тях призивите на политиците за обединение, без да се отчитат различните им нагласи, не са сериозни. Те искат това, което лидерите вдясно вече не практикуват - да бъдат питани. Те много добре разбират, че формалното примирие между отделните представителства на този политически сектор няма да произведе основната цел, заради която изобщо си струваше да се преговаря за обща кандидатура - обединение не на лидерска основа, а върху принципи, които могат да доведат до много по-важен резултат - спечелване на парламентарните избори. Ситуацията изобщо не прилича на онази отпреди пет години, защото междуличностните отношения между лидерите смалява шансовете за убедително обединение на десните.

А какъв е отговорът на въпроса, над който умуват десебарите - защо Костов не се съгласява с номинацията на Стоянов, от което само може да спечели? Може би си дава сметка, че една евентуална загуба на Стоянов може да доведе Бойко Борисов в СДС на бял кон, било коалиционно или другояче? (При сините има достатъчно мераклии да яхнат вълната на популярността на столичния кмет, без да ги интересува какво точно иде след него.) Това ще означава продължителна изолация на ДСБ от шансовете да станат силна и влиятелна политическа сила срещу надигащия се популизъм.

И какво излиза? Че Костов и Стоянов имат дори личен и партиен интерес от номинацията на човек извън двете партии, но още не го признават. Остава само да се надяваме, че пред общата опасност от пълен разпад на десния сектор и на държавата изобщо ще имат мъжеството и мъдростта не заради себе си, а в името на политическото равновесие да седнат и да си кажат най-сетне премълчаваното. А ние ще ги разберем.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо