28-09-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Рени Нешкова

за "Про и Анти"

28 септември 2006

90 минути до смъртта

Рухналата сграда на "Алабин" 39 като част от диагнозата

 

Стартът на президентската кампания започна подобаващо. В центъра на столицата рухна сграда и уби две момичета. На мястото на катастрофата се изсипаха половината управляващи, уж да демонстрират съпричастност с човешката трагедия. Да нагледат народа и да поцъкат. Вестниците се захласнаха да поднасят на публиката полуистини и откровени фалшификати за връзка на бившия български премиер Иван Костов в инцидента. За всеки случай намесиха и Богдана Карадочева, която обяви, че ще пее за десния кандидат-президент Неделчо Беронов. Забъркаха я, но не конкретно в този случай, а че карала краден автомобил с пренабити номера. Семейството на Костов категорично отрече да има дял в собствеността на срутилата се сграда, а Богдана сподели, че на нейно име няма регистрирана кола и при това от 25 години не шофира.

По същото време червеният социолог Юрий Асланов представи последното си изследване, според което Георги Първанов бавно, но сигурно се приближава към 100-те процента доверие, от което му било много тъпо, защото нямало да има истинско състезание. Колко хубаво се навързват фактите на последните новини в полза на президента. Ако тези медийни внушения се крепяха на факти, то тяхната постройка би се сгромолясала на часа. Затова много се внимава да не се навлиза прекалено в същността на проблемите.

Защото няма съмнение, че в т. нар. обществено съзнание след продължително облъчване вече се е загнездило усещането, че май има нещо гнило около тази работа с Костови, десните като цяло и изобщо кой е пък този Неделчо Беронов. Няма начин чак пък всички да са се наговорили да бият в една посока, разсъждават граждани.

Едва ли ще е голяма изненада, ако

истинските факти около трагедията на ул. “Алабин” 39 се отложат в необозримото бъдеще,

докато всичко се оплете в паяжината на недомлъвките, клюките и типичните наддумвания в сутрешните телевизионни говорилни. Мина повече от година, откакто дървената пирамида на фонтана-убиец на пл. “Славейков” не е свалена и само некролозите на нея напомнят, че заради някакви мърльовци от общината нелепо загина млад мъж.

Да се говори по същество обаче би означавало, че има шанс да се стигне до истината. Някой е виновен за конкретните случаи. Но те всичките се вписват като елементи от онова явление, което наричаме с името корупция.

Над цялото лицемерно плачене вероятно близките на двете момичета са си задали един простичък въпрос. Можело ли е да не се стигне до инцидента? Независимо чия е сградата, кой е инвеститорът, за колко пари са продали или приватизирали частите на имота. Възможно ли е било в онези часове, предшествали рухването, нещо да се направи и момичетата да са останали живи?

Отговорът е, че е можело.

Няколко работници час и половина (деветдесет минути) преди трагедията са чули някакво пропукване и спешно са се изнесли от опасния терен. Час и половина те са имали достатъчно време да се обадят в полицията, в общината, където и да е, за да се обезопаси донякъде улицата, по която в този час са минавали много хора. Ако го бяха направили и никой не бе реагирал, поне щяхме да знаем точно кой е безхаберникът, допуснал това непредумишлено убийство. А защо пък да е непредумишлено? За да избягат от къщата, както се твърди, те са заподозрели, че е опасно.

Тогава защо не са потърсили помощ?

Може би защото е имало нещо не много наред в ремонта и чорбаджията е щял да им се скара, че вадят проблема на светло? Или защото са пълни безхаберници, на които не им е пукало, че могат да загинат хора? Или защото не са вярвали, че някой ще си направи труда да вземе спешни мерки?

Какъвто и да е отговорът, той опира до едно и също. До разпадането на връзката между институции и граждани. До маргинализирането на гражданското съзнание и високия праг на търпимост за безобразията, които ни заливат всекичасно. И накрая стигаме до изборите за президент на България. Да подкрепяш Първанов, който излъга за агентурното си минало, за петролодоларите на Саддам, за социалната политика, която уж щял да провежда, който легитимира и въздигна доносниците от ДС в ранг на заслужили за родината патриоти, който сглоби тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ чрез срамни сделки, това би трябвало да говори само по себе си.

 ма на комунистите не им пукало от такива неща. Лошото е, че и на десните избиратели май много не им пука. Прекалено вторачени са във вътрешните борби между ДСБ и СДС. Да оставиш Първанов да спечели втори мандат, за да натриеш носа на опонента си вдясно, е равносилно да се спасиш като онези работници, оставили след себе си потопа. Я не сакам да съм добре, я сакам Вуте да е зле. Желязната логика на масовите самоубийства. Жалко, че след леталния изход няма да видят погребението на опонента, защото ще трябва да присъстват на собственото си.

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо