10-11-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Рени Нешкова

за Кеш

10 ноември 2006

Бой с възглавници в опозицията

Файтони с десни пасажери поеха

към заслона на Бойко Борисов

Рени Нешкова в Още инфо >>

 

Предстоящото учредяване на новата лидерска партия ГЕРБ начело с Бойко Борисов регистрира размърдване в т. нар. десен спектър. Политиците изоставиха анализите за загубата на президентските избори и отправиха взор към спасителния бряг на кметската формация, за която социолозите дават добри перспективи. Апропо, кой беше този Неделчо Беронов? Май че кандидат за президент. А Светослав Гаврийски? Този не си го спомняме.

Десните отказаха и този дебат очи в очи с избирателите. След всяка изборна загуба през последните пет години те стават все по-затворени, неконтактни и обидени. Вратите на централите се отварят, само за да пропуснат напускащите поединично или групово по някакви безинтересни за публиката съображения. Винаги оцеляващите по време на безветрие земеделски лидери и други чевръсти играчи от миманса се отправиха към обгербваната с високи проценти доверие нова партия.

Димитър Абаджиев напусна ДСБ с изключителната мисия да основе десен клуб, в който вероятно заедно с Мария Капон от Демократическата партия, Николай Младенов и Елеонора Николова от СДС ще дебатират за кризата в дясното. След което ще предложат на избирателите дясна алтернатива на управляващата тройна коалиция. Някъде към пролетта сигурно ще приключат с тези начинания, защото ще трябва да участват в избора за евродепутати. Ако двама или трима от тях влязат в европарламента, мисията може да се смята за успешна.

Анастасия Мозер, отново избрана за лидер на земеделците, също ще търси сближаване с Бойко Борисов. Но не за да изпълнява европейски мисии, а за да намери по-стабилна опора в бъдещи състезания за властта. Просто след президентските избори стана ясно, че

тънките електорални фундаменти

на ДСБ и СДС вече не могат да понесат собствените си структури, камо ли тежестта на други партньори. От дясната композиция взеха да изпадат и други елементи по места, усетили нестабилната основа.

Но онова, което се случва вътре в партиите, е само отзвук от истинските проблеми на десницата. Този дебат, който се канят да водят хората на Абаджиев, вече се състоя преди учредяването на ДСБ. Но те загубиха голяма част от енергията на своите поддръжници. Противоречивите изказвания по време на президентската кампания (след това!) ерозираха доверието на симпатизантите, не на Абаджиев и Мозер, които си имат свои, различни и съвсем прозрачни мотиви. Иван Костов през цялото време настояваше преговорите за десния кандидат да се водят във формат „Европейска народна партия”. Защото това означава легитимните според Европа десни формации в България. След изборите той нападна ЕНП и лично председателя на фракцията ЕНП-ЕД в Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг. „България не е бананова република, за да бъде съветвана през медиите от Брюксел какво отношение да вземе към вътрешен политически процес”, заяви Костов по повод призива на Пьотеринг да се подкрепи Първанов на балотажа срещу опасността от Сидеров. Но вероятно причината за раздразнението на лидера на ДСБ е в припознаването на Бойко Борисов от европейските десни като свой човек.

С други думи,

традиционната десница е на ръба на нервна криза.

Очертаващото се преструктуриране на политическото пространство заплашва двете основни формации ДСБ и СДС с изземване на лидерските функции вдясно от други играчи. Тепърва ще се множат керваните към стана на Бойко Борисов, който се опасява май единствено от заелия доста голяма територия Волен Сидеров. Най-лошата новина за десните избиратели е, че в бъдещите зрелищни битки на тях е отредена ролята на публика.

В момента вече сме стигнали до най-мащабната криза на идеи от 17 години насам. Политическият живот е толкова фрагментиран, маргинализиран и отдалечен от дневния ред на гражданите, управляващите и опозицията са толкова несъразмерни като възможности за влияние върху решенията за бъдещето на страната, че всеки дебат за дясното предварително се обезличава. На този фон всеки може да говори всичко. И точно това се случва.

Напоследък особено модни взеха да стават приказките за т. нар. дясно-център. Любими дъвки за всички бивши десни политици, които се опитват да оправдаят прибежките си към формации с неясен профил. Не че лявото и дясното означават нещо за избирателите, пък и за повечето политици, но все пак се установи някаква традиция да се разграничават по някои белези: данъчна политика, бюджетен процент за преразпределение, децентрализация и прочие.

Пред обществото има няколко големи теми, които също имат леви и десни решения. Здравеопазване, образование, съдебна система. Престъпността и корупцията са част от проблема на работещите само под европейски камшик институции. Някой може ли да каже в тази връзка

какво е „центристкото” решение

на тези важни политически задачи. Какво означава „центристко” здравеопазване, „центристко” образование, „центристко” разпределение на бюджета. От приказките на Мозер става ясно, че ще се борят не само за селското население, но и за гражданите. Защо? Ами защото, обяснява тя, в градовете земеделците имали традиции още от времето, когато Александър Стамболийски е бил на власт. Това било национална политика.

Политическата криза обаче е удобна за ГЕРБ. Ако лявото и дясното бяха структурирани балансирано, Бойко Борисов трябваше да разчита единствено на сини, жълти и червени мравки, отблъснати от ръководствата и без перспектива за добра политическа кариера. Това би придало на кметската партия имиджа на второстепенна формация, събрала политическото шкарто. Сега изглежда, че ГЕРБ съвсем закономерно и естествено заема огромното пространство на дясното.

Но само така изглежда. На Борисов предстои да се сблъска с огромни амбиции и междувидови борби за оцеляване вътре в партията си. По простата причина, че изпадналите извън бившите си формации са го припознали именно с цел да напреднат в политическата кариера на всяка цена.

С неговата партия лидерските партии с разпознаваеми водачи стават няколко. НДСВ, ДСБ, „Атака”, а сега и ГЕРБ. Колкото и хубав да е замисълът на подобна структура, рано или късно, лидерът започва да премазва политиката. НДСВ стана заложник на царските имоти, „Атака” – на характерологичните особености на Сидеров, ДСБ – на недиалогичния стил на лидера си. С какво Борисов ще допринесе за разнообразието в тази насока предстои да видим.

В момента политическата картина в страната е симптоматична за задаващата се епидемия от десни играчи. Засега те се замерят с възглавници, докато възпитателките от левицата са обзети от благородството на победителите и изчисляват облагите от европейските фондове, строежа на АЕЦ „Белене” и други важни за страната събития. Но като свършат с тези приоритетни задачи, като нищо ще се заемат и те с дясно строителство. Колко му е да спуснат една-две формации с дясно-патриотична насоченост, за да има Бойко Борисов повече възможности за избор на партньори.

И макар че този филм вече сме го гледали, нищо не пречи да ни го извъртят още веднъж. Най-хубавото за режисьорите е, че не е нужно да измислят нови схеми. Старите си работят като нови.

Димитър Абаджиев, напуснал ДСБ:

Кризата в ДСБ повтаря кризата в СДС отпреди няколко години. Това е атмосфера на идейна безпътица.

Венцислав Върбанов, БЗНС-НС:

Бойко Борисов е една от възможностите на дясното политическо пространство, която не може да се пренебрегва.

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо