| |
"Първостепенна е нуждата да се освободим от онази
най-лоша форма на съвременно мракобесие, която се опитва да ни
втълпи, че нашите дела в близкото минало са били или мъдри, или
неизбежни. Няма да помъдреем, преди да сме осъзнали, че много от
онова, което сме извършили, е било много неразумно." Това са
думи на Фридрих Хайек към първото издание на "Пътят към
робството", смятана за най-влиятелната книга на ХХ век.
Сега,
когато сме буквално на прага на Европа, като че ли опасността от
държавната робия, за която преди повече от 60 години
предупреждава Хайек, окончателно ни е подминала. Практиката
обаче показва, че продължаваме да живеем в плен на стари
клишета, да избираме доказано провалени политици и да се
страхуваме от нови идеи като дявол от тамян. Не че политиците ни
предлагат такива, но трябва да е ясно, че те нямат интерес да го
правят. Може би понякога историята се напъва и ражда такава
личност, но да се разчита на това е загубена работа. Може би
най-добрата роля на европейците ще бъде, когато хората разберат,
че по-големият пазар не е заплаха за тях. Че свободният пазар е
естествен за свободния човек. Защото тенденцията да се върнат
най-ретроградните модели на социализма започва да става видима.
Никой няма да ни помогне, ако не осъзнаем, че митологията е
най-силното оръжие на корупцията. Например митът, че държавата
най-добре регулира икономиката и в нейни ръце трябва да бъдат
възпиращите механизми. Вместо да бъдат в охранителните органи и
съда.
Една от
новите митологеми, които се натрапват на общественото съзнание
по изпитаните медийни начини, е
внушаването на страх от богатата Европа
Тя щяла да
ни удари ценово, да ни съсипе бизнеса, да ни обезцени банковите
сметки, да ни бие шута и да ни припознае като беден роднина за
вечни времена. Срещу тази негативна представа се изправят мощни
патриотични партии и движения, които с гърдите си щели да
защитават нашите интереси. Ние сме мъдри, но някаква неизбежност
ни е докарала до това дередже. Не искаме да осъзнаем, както
препоръчва Хайек, че поне през тези 17 години сме имали шанс да
се съревноваваме с останалите посткомунистически държави, които
вече са в ЕС.
Подхранват
ни с виаграта на немощни политици, неграмотни медиатори и
абонирани за телевизионния екран общественици, че ние сме по
европейци от европейците и отдавна сме на картата на Европа за
разлика от разни други.
За
сведение например на Красимир Каракачанов тези "други",
изостанали държавици присъстват в картата на Европа за разлика
от България според цивилизования свят. Защо ли?
Ето за какво става дума
В първото
издание на български език на "Илюстрована семейна енциклопедия",
том 5, от тази година, пуснато като приложение към един от
най-тиражните и патриотични всекидневници, България не е
включена в картата на Европа. Първото британско издание е
излязло през 1997 г., а екипът е базиран в Лондон, Ню Йорк,
Мюнхен, Мелбърн и Делхи. В частта "Югоизточна Европа"
континентът е обогатен със Словения, Хърватия, Босна и
Херцеговина, Сърбия и Черна гора, Република Македония и Албания.
Толкова. Нито България, нито Румъния имат честта да бъдат
припознати за европейски страни. По ирония на съдбата изброените
по-горе държави чакат след нас на опашката да влязат в ЕС. Но
светът ги е виждал като европейски територии, имали малшанса да
останат от другата страна на бариерата. Техническа грешка ли е
това и как българският екип не я е забелязал? Едва ли става дума
обаче за пропуск. Едва ли също така двете държави, които на 1
януари 2007 г. ще влязат в ЕС, бяха откъснати по политически
причини от присъединилите се преди тях централноевропейски
страни.
Преди да изберем фойерверките
за
празненствата след Нова година по повод официалното ни приемане
в съюза, нека се запитаме: отново ли се готвим да кретаме на
опашката след европейските държави? Трябва да си дадем сметка,
че няма да имаме шанса да бъдем разглезеното дете на Запада като
една Гърция например. По простата причина, че с демонтирането на
Желязната завеса падна и грижата на ЕС да влачи изоставащите
ученици от клас в клас, тогава по разбираеми политически и
пропагандни причини. Светът наистина се глобализира и това е
хубаво. Всяка държава сама ще си отвоюва мястото под слънцето.
Така както работникът и бизнесменът се борят за място на пазара.
И за да не
се разбере това много ясно, заинтересовани политици и свързани с
държавата бизнесмени упорито лансират мита, че отварянето ни за
европейския пазар ще наруши нашите родни стопански интереси. Ще
има ли ценови шок, през ден питат медии. Това е модерният
вариант на старата песен: "Ще пускат ли олио и на какви цени?"
Мнозина сигурно са забравили, че всяка есен допреди десетина
години българите се запасяваха със стотици бутилки от
стратегическата суровина. Докато един ден стана ясно, че
отварянето на границите не само напълни магазините с олио, но
значително снижи цената. Същото се случи със захарта, с
картофите, с доматите. Мутрите, които се опитаха да имитират
монопола на държавата в някои сектори, се опитаха с бой да се
противопоставят на пазарната логика, използвайки държавни
лостове. Но не успяха. Цената на олиото отдавна не е ужасната
новина от първите страници на вестниците.
Сега
страховете се съсредоточават в спестяванията. Какво да прави
българинът, който е спастрил нещо в банката?
В левове, евро или долари
да извърти
парите? Любопитното е, че трима икономисти от различни
политически окраски - Владимир Каролев, Емил Хърсев и Добромир
Гущеров, дадоха един и същ съвет на сънародниците си. Да не
предприемат излишни движения, защото всяко обръщане в една или
друга валута струва скъпо. Съвсем логично, но дали ще повярват
мамените стотици пъти? Ами и това е въпрос на естествен отбор.
Да си наивен и несхватлив не е евтино занимание. Как си
представяха преди години някои българи лихва върху спестяванията
над 100%, след като централният курс бе много по-нисък? Нали
първо официалните банкери щяха да се юрнат да влагат в тези
пирамиди, за да спечелят. Но след като хората са толкова
безгрижни към собствените си интереси, има ли смисъл да се
превеждат увъртените и лъжливи политически послания за държавно
благоденствие. По кабеларките въпросите за здраве и изневери
вече отстъпват пред европейските теми. Екстрасенси с видими
отклонения от здравия разум препоръчват всякакви щуротии в
банковите операции, както и обръщането на парите в долари и
зашиване на пачките в тюфлек. Покрай уволнението на един
зам.-министър от министерството на Емилия Масларова се открехна
завесата към назначенията по квотен принцип. Щатна съветничка на
този държавен грижовник се оказа известната от същите кабеларки
екстрасенска Звездна. Струваше си водещите на сутрешното тв
предаване да си направят труда да проверят дали дамата наистина
притежава документ за завършено висше образование в някакъв
Славянски международен университет със седалище в София, какъвто
не съществува според информация в интернет.
Новата
митология се обогати и с
нов прочит на социалните грижи
След като
ще влизаме в Европа, трябва да се увеличат заплатите. Да се
пременим с европейски доходи, които Станишев, Сакскобургготски и
Доган ще ни осигурят по случай светлата дата, която сигурно ще
стане официален празник и ще предизвика масови културни прояви.
У нас
много мъчително си пробива път схващането, че държавата не
произвежда нищо. Тя пречи повече или по-малко на онези, които
наистина произвеждат и чиито данъци тя дава според свои
политически виждания на едни или други.
Може много
неща да останат неразбрани от анализите на модерните икономисти,
но едно изречение предизвика малък обществен шок. Че управниците
от висшия ешелон харчат за една секунда над 600 лв. Един ден в
чужбина на екоминистъра Джевдет Чакъров излиза на данъкоплатците
по 1146 лв., като се има предвид, че той е бил в чужбина повече
и от външния министър.
Тези неща
българинът ги схваща, но масово не може да разбере какво е
лекарството. Затова, вместо да се радва от отварянето на Европа,
той се страхува.
|
