Много е трудно някой да си представи мисловната фигура "Георги Първанов в словесна престрелка". Човек може да си въобрази различни истински и измислени неща за президента, но не и как той защитава тезите си с такъв плам и хъс пред опонента, че дебатът да бъде оприличен на нещо като престрелка.

Точно този израз обаче употреби председателят на БСП Сергей Станишев в доклада си пред Висшия партиен съвет, за да мотивира отказа на Първанов да излезе на публичен дебат с лидера на "Атака" Волен Сидеров по време на президентските избори. Не искал да легитимира националистическата формация по този начин.

Станишев обаче не може да си позволи лукса на президента да отбягва гнусливо погледа на Сидеров. Той съвсем конкретно назова причината за това - лидерът на "Атака" ще се опита да овладее много кметски места и общински съвети на местните избори догодина. И не по-малката опасност партията на Сидеров да спечели мандати в Европейския парламент. Това са двата приоритета, от които в голяма степен зависи и стабилността на тройната коалиция. Ръководството на БСП си дава сметка, че на нито един от следващите вотове партията не може да повтори резултата на Първанов. Дори поради най-видимата причина, че ДПС ще играе за себе си.

"Атака" вече е официалният опонент на БСП в бъдещите битки, призна Станишев пред форума на ВПС. Неудобството от тази формула идва от факта, че за първи път в нашата история, а комай и в световната се изправят

един срещу друг левица и крайна левица

Каквито и етикети да се опитват да припишат левите политолози на "Атака", по своята програма и същностна характеристика формацията на Сидеров стои плътно вляво. Тя е онова, което БСП вече беше, преди да направи своя исторически завой, и което не иска да припознае за свое наследство. Но на част от електората на БСП посланията на "Атака" пасват като ръкавица. Едно е плутовската кариера на Първанов от с. Сирищник до президентството, съвсем другояче изглежда лекотата на политическото битие на завръщащите се във властта деца и внуци на бившата номенклатура. Една фотография на отмарящите Станишев и Вигенин в шезлонги край лазурен басейн има по-силно въздействие за пенсионери и социалнослаби, търчащи да се презапасяват със стоки от първа необходимост, от хиляди страници доклади. Върхушките на БСП, НДСВ и ДПС тънат в разкош, трупат спестявания и недвижими собствености за жълти стотинки, докато народът тъне в мизерия. Това е посланието на Волен Сидеров и срещу него като свой основен опонент БСП ще трябва да развие подобаващи контратези. Как ли ще стане тази "престрелка"? Естествено чрез медиите.

Най-лесният начин досега беше митинговите антинатовски и антиевропейски тежнения на Сидеров срещу сговорчивите полупослания на Първанов. След влизането на България в ЕС обаче

трудностите за БСП тепърва ще започнат.

Естествените страхове, които българският неразвит пазар и българските потребители ще изпитат, ще се превърнат в силно оръжие за "Атака". Овехтелите и приемани с естетично пренебрежение от десницата патриотични лозунги с помощта на ефира ще сътворят новия дневен ред.

Преакцентираната тема за детското насилие напоследък и празното обговаряне на мерките срещу него е само временен опит да се отклони вниманието на хората от същинските причини, които го пораждат - масирано насаждане в медиите на модели за просперитет и примерите, които самата действителност потвърждава. Експлоатиране на чувствителността на българите към битовата престъпност е очевиден опит да се отмести погледът от държавните дела. Чуждото нещастие ни радва, е слоганът на популярна реклама. Може всекидневието да ни затиска, но все пак сме далеч от кървавия екшън в гетото.

Тази странична на пръв поглед тема неслучайно контрастира с друго медийно течение - мнозинството в България е направило своя "европейски цивилизационен избор". Антрополози правят научни съобщения, че черепните измервания, пръстовите отпечатъци и формата на ушната мида на тукашното население съвпадат със средния европейски типаж. Важно е разстоянието между носа и брадичката, а не гигантските размери на корупцията. Тя засяга вече не просто частника, решил да се облажи чрез рушвет с държавна поръчка, а всеки български гражданин, потърсил медицинска помощ. Всичко това дава огромно поле на Сидеров да атакува БСП от леви позиции и с лява фразеология.

Къде ще е мястото на ГЕРБ

в очертаващата се конфронтация между БСП и основния й опонент "Атака". Станишев не определя категорично политическото място на новата формация на Бойко Борисов. По-скоро вдясно, но все пак някъде в центъра. Там, където се намира и НДСВ заедно с нововъзникващи "граждански" и "европейски" сдружения.
Най-изгодният вариант за БСП ще бъде сблъсъкът между Волен Сидеров и Бойко Борисов в полето на популистките послания. Не е ясно каква позиция ще заеме царската партия, но няма съмнение, че "Атака" не ще получи подкрепа от нито една от съществуващите в момента. С други думи конфигурацията е прелюбопитна - леви, десноцентристи и десните поотделно срещу крайнолевите на Сидеров. Само на пръв поглед изглежда, че "Атака" е в по-неизгодна позиция. Дори напротив. Вавилонският синдром на разноезичието ще открои ясно лесните за смилане манифести на националиста. Още повече, че европейското ни членство ще извади пред скоба желанието да дискутираме по нов начин историческите, демографските и антропологическите особености, с които ще ощастливим европейците. Освен здрави кръстопътни гени и тракийски съкровища ще трябва да покажем на Европа готовност за справяне с проблемите, преписвани от доклад в доклад, но нерешени до ден-днешен.

Пред Сергей Станишев вече се е изпречил сериозен проблем за следващата година. След като "легитимира" "Атака" като свой основен опонент, как да убеди и левите избиратели, че той е социалният премиер.

Десницата - в миманса

По всичко личи, десницата ще трябва да вика много силно, за да се чуе гласът й. БСП отказа да я припознае отново за свой опонент, което правеше досега мястото й като опозиция запазено. Най-лошата новина за десните е, че пълзящата подмяна на класическите политически различия с всички условности на българската реалност са разрушени. По ирония на съдбата точно преди да прекрачим европейските порти, на края на Дунав. И в момент, когато самата левица има нужда от истински легитимен опонент. Защото БСП повече отвсякога има нужда от собствена легитимност и идентификация.
Нека си представим накрая една хипотетична, но не съвсем картина от близкото бъдеще. След опустошително народно цунами на сцената остават три политически субекта - десните ГЕРБ, лявата "Атака" и ДПС като балансьор. А къде ще е Европа в тази конфигурация? На мястото си, някъде на запад от Калотина.