ОЩЕ

16-08-2002

Как изгонихме Чорни (2)

Продължение на откъса от книгата "Желязо върху релсите"

<< Обратно

В

 съобщението на МВР, с което се информираше за изгонването на Чорни, се казва, че той участва пряко или косвено в "Мобилтел", ”Россексимбанк”, “Юкоспетролиум”, “Нефтинвестбанка” и т.н. На първата дадена пресконференция, ден след съобщението на МВР, адвокатът на Чорни, Тодор Батков, би тревога, че България гони най-големия си инвеститор, вложил в страната около 200 милиона щатски долара. Впоследствие, това изречение се превърна в най-често повтаряния през целия август на същата година медиен рефрен. Същото обвинение се появи и в специално тиражиран в Интернет факс на руското външно министерство. МИД /популярната абревиатура на същото министерство/ използва и агенция ИТАР-ТАСС, за да коментира действията на българското правителство в областта на националната сигурност. Самият Чорни,  в телефонно интервю дни след пресконференцията на адвоката си, съобщи, че е “докарал” у нас над  350 милиона долара. Но адвокат Батков представи, че Чорни има у нас само регистрирана фирма с капитал 1 милион и 900 хиляди долара. Според самия Чорни, фирмата му е с капитал близо девет милиона долара. И адвокатът и Чорни отрекоха собственост в изброените в съобщението на МВР компании. Драстичното разминаване на цифрите даде повод за размисъл : къде у нас се намира разликата в парите между 350 милиона и 9 милиона? Бюрото за финансово разузнаване започна по чл.17 от Закона за мерките срещу изпирането на пари проверка за произхода и съдбата на “инвестираните” от Майкъл Чорни капитали. “Аз питам, къде са тези пари, след като адвокатът и г-н Чорни заявиха, че той има у нас някаква мижава фирмичка?” – избухна тогава финансовият министър Муравей Радев. Министърът възложи да се проверят банките, небанковите финансови институции и други лица, чрез които са били “осъществявани” въпросните инвестиции.

О

ще в началото на скандала, банкерът Емил Кюлев, бивш следовател от Държавна сигурност и изгрял след 10 ноември като член на групата български олигарси – Г-13, даде интервю, в което съобщи, че само в ръководената от него банка - "Россексим” – Майкъл Чорни е инвестирал около 15 милиона долара, а 150 милиона долара са минали през банката. Според информацията на българското контраразузнаване, “Россексим” е банката, през която са били прекарвани определени парични потоци имащи връзка с Чорни. Но те не са оставали с краен адрес: инвестиране в България, а са заминавали с други операции в чужбина. В парламентарното мнозинство  на НДСВ днес банкерът Емил Кюлев разполага с влиятелно лоби - председателят на Икономическата комисия Иван Искров и неговият бивш адвокат, сега вече председател на комисията по евроинтеграция, Данаил Вълчев. Любопитното е, че само до преди няколко години, на адреса на кантората на адвокат Вълчев е била регистрирана обща фирма между Кюлев и Чорни. Вече никой не знае официално, какви са резултатите от наложената от предишния финансов министър Радев проверка за каналите на парите на Михаил Семьонович. Факт е, че вече не се говори и пише за това.

С

агата “Чорни” навлезе явно в политическия трилър с изнесеното от ген. Атанасов, че Чорни е въведен в българската икономика от Григорий Лучански, чийто базиран във Виена концерн “Нордекс” е известен като разплащателната касичка на руските спецслужби. В доклад от 1995г. германското разузнаване определя “Нордекс” като “шпионска институция, която трябва да печели твърда валута за КГБ чрез пране на пари, търговия с оръжие, контрабанда на наркотици и ядрени товари”. “Нордекс” е руският вариант на Мултигруп. Според публикации в печата, концернът е структуриран и функционира по начин, типичен за бизнеса на Максуел. Смята се, че е една от компаниите, в които са изтекли 440 милиона британски лири от пенсионните фондове на магната. За Григорий Лучански се носи славата, че е едновременно перач на пари на КПСС и на КГБ, шпионин и шеф на руската мафия. По данни на спецслужбите, именно чрез Максуел и Лучански Москва дава сигнал за мафиотския бизнес и организираната престъпност в България. Наместниците й у нас бяха Андрей Луканов и Огнян Дойнов. Чрез “Мултигруп” Луканов бе подхванал енергийните проекти, а Дойнов е имал за ресор телекомуникациите – чрез “Мобилтел”. Всъщност, по идея на Лучански, Чорни влага чрез подставени лица парите си в първия български ДжиЕсЕм оператор. Тази “бизнес” схема действа и днес, макар че повечето от главните герои чрез методи, типични за средата им, вече не са между живите. Максуел мистериозно се удави, Луканов бе застрелян, Дойнов почина от нещо, което може да мине за естествена смърт, но може и да не е, единият от опиталите се да ги замести  - Грашнов – също загадъчно скоропостижно си отиде. От първоначалния екип останаха Лучански, Чорни и Илия Павлов.

В

еднага след екстрадирането на петимата руснаци, вестник “Труд” услужливо покани Лучански да съобщи в интервю , че е превел през пролетта на 97-а година 80 000 долара във фондацията на Елена Костова, съпругата на предишния министър-председател. Той каза също,  че оттогава всеки месец в продължение на близо година е давал чрез конкретни лица по 1 милион долара на управляващата партия - СДС, срещу бъдещи услуги. Аз им плащах, а те ме наричат мафиот – “изплака” Лучански в прав текст. Финансирането на СДС бе категорично отречено. А парите получени във фондацията са дошли от авторитетна швейцарска банка и ръководителите на спецслужбите по това време не са предоставили адекватна информация за техния произход. Нито някой е бил в състояние да ги провери – коментира Елена Костова. Тя доказа с документи, че парите са отишли директно в домове за сираци. В началото на есенния политически живот, в навечерието на ключовите парламентарни избори,  сюжетът “Лучански” предизвика ожесточени дебати, подклаждани от тогавашната опозиция, съзряла в атаките срещу правителството възможност за компрометиране и дори за сваляне на Иван Костов. Амбицирираната в стремежа си опозиция така се оплете, че наричаше г-н Лучански ту мафиот плащал на управляващата партия, ту почтен бизнесмен прогонен от корумпираните властници. Трябва да се уточни все пак, че преди да се събуди като президентът-мултимилионер на “Нордекс”,  Гари Лучански е лежал в затвор в Съветския съюз за углавно престъпление.

О

чевидно Чорни не само е прекарвал криминално през страната руски капитали. Той е финансирал определени политически лица и среди, които да доведат до смяна на управленския профил и приоритетите на страната. Това обяснява защо тези лица, среди и партии, както и обвързаните с тях медии, предприеха мощна атака в негова защита, водена с настървение до днес и целяща неговата пълна обществена реабилитация. Затяга се правосъдния възел около Чорни и това обяснява стремежа на неговите кукловоди да го скрият на уютно и сигурно място в контролирана от тях територия. Две години след изгонването им, върху българските институции е упражнен масиран натиск в резултат на организирана и координирана кампания за връщането на Чорни и Ершов в България.

А

нализът дотук обяснява и категоричната защитна позиция на иначе предпазливото руско външно министерство. Защото Михаил Семьонович е само част от схемата за пране на мръсни пари и метастаза на добре познатата на Балканите практика за дългата руска ръка в чуждата вътрешна и външна политика. Руските “бизнесмени” в България дирижират действията на местните агенти  на Кремъл. Защото освен финансова, икономическа и политическа, зависимостта на българските проводници на руските интереси от Москва по правило е и агентурна.

С

<< Обратно