Виждате вдясно как изглежда книгата. Още от първа корица в очите ви мълчаливо се вглеждат тревожни жени, родени във въображението на Георги Трифонов. Тодор Климентов изказа предположение, че видният наш художник е потърсил вдъхновение за иконописните им образи сред почитателките на двуликата поезия, събрана под заглавието "Словеса".

Няма да е трудно за досещане и името на издателя. Познайте от три пъти!

Да! познахте още от първия, той се казва Анго Боянов.

"Словеса" стига до читателите си благодарение на благословия от ставропигалния храм "Св. великомъченица Параскева" и лично от отец Камен Бараков, а автор на предговора е известният български литературен и кинокритик Атанас Свиленов.

Любен Лачански

НЕСЪГЛАСИЕ СЪС СЕБЕ СИ

Когато ти купувам шапка,

аз го правя,

защото искам

да целуна челото ти след падналата болка.

И нея купих също,

с много обич!

Кръстю Пастухов

                             На Сава Димитров

Избъбрихме си

          всуе

              великите

                   идеи –

                       справедливост,

                            свобода и

                                 солидарност.

Поде ги вятърът,

               по клоните

                           ги запокити

                                      арогантно –

парцалчета

                 от думи,

                            бездомни

                                        буквички.

Кръстю Пастухов

                             На Сава Димитров

Избъбрихме си

          всуе

              великите

                   идеи –

                      справедливост,

                               свобода и

                                  солидарност.

Поде ги вятърът,

               по клоните

                           ги запокити

                                      арогантно –

парцалчета

                 от думи,

                            бездомни

                                        буквички.

Кръстю Пастухов

                   По Епиктет

Желанията

               си промених,

вместо

     света

         да се опитвам

                да променям.

Сега съм фокусник

           и разпилявам

                усилията си

                          в думи.

Любен Лачански

СЕДЯ НА КРАЯ на последния си кей.

На края на море от думи.

Чакам зимата.

Не знам да плувам, нито чужд език –

световните тревоги да узная.

Спокоен съм,

защото ще ме има като вик.

Там, на последното море

на края.

Щастливите не се

допускат в рая,

казват...

Кръстю Пастухов

                   На Емона и Петьо Търховски

Закука ме

          кукувица

                 на Великден,

закука ме без стотинка

                             в джоба,

но ми пусна

          за утеха

                  тънко перо

                     и шикалка

                         за мастило.

Любен Лачански

НАЙ-ПОУЧИТЕЛНИЯТ

куклен театър са бащите ни.

Добре е,

че билетите не свършват.

Кръстю Пастухов

Помня

     как беряхме гроздето

                          за вино.

Спокойни дни.

Спокойни нощи след това

     на мащерковата поляна.

И лунната река,

сълзата люта

          от мушица

                 в клепачите

                         преди

                              съня.

Любен Лачански

ПРЕДСТАВЯМ СИ,

как чисти ще се чувстваме,

ако онези продавачи на метли,

които зъзнат по ъглите,

увити в дрипи,

скрепени с игли

и с песове прегърнати,

решат да изметат поне мечтите си,

онези, дето ги облагат с данъци.

А ние спрем да люпим семки

в безпросветност

пак по ъглите на световните депресии

и разберем, че

по-щастлив народ е онзи

без мечтатели.

И тъмен впрочем.

И пиян до синьо.

Кой рече, че не си го заслужаваме?

Така е тихо,

че е страшно всъщност.

Кръстю Пастухов

Спрях

        пред самотата

          на

             хартиен лист –

да му се поклоня,

        да го даря

          със мед

             от светлина

                   и ласка

                    от

                      мастило.