|
|
Миналата седмица в Центъра за
култура и дебат "Червената къща", който се намира в ателието на
скулптора Андрей Николов на ул. “Любен Каравелов” № 15 в София,
беше представена новата книга на Алек Попов "Ниво за напреднали".
В нея присъства абсурдната и гротескна атмосфера от предишните му
книги "Другата смърт", "Мръсни сънища", "Игра на магии", "Зелевият
цикъл", "Пътят към Сиракуза" и "Мисия Лондон". С необикновените
истории включени в "Ниво за напреднали", Алек Попов отново
поглежда иронично към света и себе си. В предаването “Въпреки
всичко”, което се излъчва всяка събота от 12 до 14 часа по
Инфорадио, Стефан Джамбазов попита автора достигат ли българите
нивото за напреднали и какво има предвид с това заглавие.
Общо
взето смятам, че всички хора, които в наше време продължават да
четат, по един или друг начин са напреднали и то доста напреднали.
Защото да съхраниш тази способност и желание да четеш книги,
смятам е достойно за уважение и свидетелства за прогрес.
Заглавието само към читателите ли е насочено?
Не,
заглавието всъщност е име на един разказ, който смятам, че е доста
емблематичен за книгата. Не искам да го разказвам, но той е
посветен на една група от хора, които се смятат именно за “advanced
levеl”
– хора, които се намират в един английски курс - най-високо ниво
за напреднали. Те смятат, че по този начин ще постигнат своите
житейски въжделения и ще направят кариера. Всъщност, такива са
донякъде и всички мои герои в книгата. Те са в по-голямата си част
млади хора и въобще личности, които по някакъв начин се стремят
към най-високите нива на живота.
Това
са българи на фона на света...
Да,
българи на фона на света и хора от света на фона на България.
А кои
са по-напредналите и кои са по-назадналите? Или няма значение...
Мисля,
че героите ми са доста равнопоставени. Тези българи, които
участват в моите истории, са хора общо взето стремящи се именно
към едно световно равнище. И случващото им се по този път е
същото, което може да сполети всеки човек от Западна Европа,
според мен. Всъщност техните проблеми, макар и пречупени през един
национален светоглед или по-точно чувствителност, в крайна сметка
са адекватни на световните. Тоест техните проблеми не са
по-различни от тези на хората в Западна Европа, но естествено аз
ги разглеждам през призмата на посткомунизма и посттоталитаризма.
Това всъщност е голямата тема в тази книга – източноевропейската
идентичност.
Все
пак в книгата гротеската е световна, както и абсурда...
Да,
така е, но хората в този край на света имат някакви
посткомунистически особености и смятам, че това е една много
интересна действителност, която си струва да бъде изследвана
повече. Тя се случва около нас и специално за мен представлява
голям интерес. |