|
На 17
юни 2001 набързо
спретнатото Национално Движение Симеон Втори буквално помете
участващите в парламентарните избори политически сcперници
с обещанията си за нов морал в политиката, непримиримост с
корупцията и престcпността,
повишаване на жизнения стандарт на бcлгарина
в рамките на 800 дни и бcрзо
присъединяване
на България кьм НАТО и Европейския Съюз.
На
средата на пътя, 450 дни след това сьбитие, онези избиратели,
които тогава предпочетоха да запушат ушите си за явния популиъьм
на тези обещания, трябва да изпият горчивия хап на
действителността.
Каква
е тя?
Жизненият стандарт на българина
Според
публикуваната на 23 септември 2002 комбинирана статистика на
ЮРОСТАТ и ЦЕФТА жизненият стандарт на българина е спаднал
драстично след данъчната реформа, довела общото данъчно бреме до
41.5% – най-високото в страните от Източна Европа. Наред с това
статистиката отбелязва повишението на цените на електро- и
водоснабдяването, на телефонните и пощенските услуги. Докато
цените на хранителните продукти в България са грубо пресметнато
половината от тези в страните от ЕС, средната работна заплата на
българина се задьржа на $114. По този показател България е далеч
зад страните-кандидати за членство в ЕС, в това число и Румъния,
която може да се 'похвали' със среден месечен доход от $170.
Кретащата програма за отпускане на безлихвени заеми на желаещите
да започнат частен бизнес – елемент от предизборната платформа на
НДСВ, не дава видими резултати по отношение на 17%-вата
безработица в страната. Не на последно място, България води по
смъртност в бившия Съветски блок.
Новият морал и престьпността
Съмнителните разпри между разпадналото се на фракции НДСВ не
оставят у редовия българин впечатлението за по-висок морал в
политиката. Същото важи и за зачестилите престрелки между членове
на наркомафията в центъра на София. Горчив привкус оставят и
проблемите около забуксувалата приватизация на Булгартабак,
оказала се заложник на руския бизнесмен със съмнителна репутация
Михаил Чорни, оспорваните и все още неясни ползи от подписаното с
английската консултантска фирма «Агенти на короната»….
Представители на частния бизнес споделят, че корупцията никога не
се е ширела с такава безнаказаност, че селското стопанство и
туризмът са в печално състояние и че за общото залиняване на
икономиката дори няма смисъл да се говори (Пламен Бобоков,
съсобственик на рафинерията «Приста Ойл», частична собственост на
американската Тексако, 27 септември, «Стандарт»).
В
същото време все по-често водещи всекидневници и частно
спонсорирани социологически проучвания тръбят, че през последните
13 години българинът прогресивно е обеднявал (вж. резултатите от
проучването на Алфа Рисьрч, публикувано в «Стандарт» пак на 27
септември), че между 40 и 70% от българите вярват, че бившият
комунистически режим е бил далеч по-хуманен, по-справедлив,
по-благоденствен (вж. социологьт Кольо Колев в «Труд» от 12
септември).
В тази
обстановка коментатори отбелязват нарасналия глад за власт от
страна на БСП. Зачестилите сигнали от страна на водещи
преставители на партията говорят, че предсрочни избори не са
изключени и че БСП е партията, която се готви, а е и единствената,
коато сега може да ги спечели.
На
фона на зачестилите критики и нарастващото социално напрежение в
страната,
как реагират управляващите?
НДСВ и
младшият му коалиционен партньор ДПС, тьрсят сьдействието на МВФ
за «освобождаване» на част от валутния резерв на България в размер
на около $4 милиарда с цел инвестиции. Същевременно кабинетьт
обяви плановете си да опрости корпоративния данък на компаниите,
готови да инвестират в райони с висока безработица през 2003. Това
може и да е добра новина за местните власти и предприемаческата
общност, но редовият българин е твърде уморен от чакане. Според
анализ на в. «24 часа» от 24 септември 2002, ако правителството не
намери средства за 13-та заплата и пенсия, «правителственият влак
може да се откачи от царския локомотив».
"Капитал"
от 14 септември предупреждава, че опитите на правителството да се
хареса на избирателите чрез популистки мерки могат да доведат
единствено на политическа, а в последствие и до икономическа
криза. Безизходицата е в това, че очакваната през ноември покана
за присъединяване кьм нато, както и срокът от 2 години, необходим
на парламентите на страните-членки на НАТО да ратифицират
споразумението, принуждават опозицията да крепят това правителство
(според «Сега»).
Огнян
Минчев, директор на Института за Регионални и Международни
Изследвания, не е сьгласен с това виждане. Според него НДСВ е
обречено, защото членовете му не са обединени на базата на каквото
и да било иконмическо или идеологическо съмишлие. Тъй като
единственото, което ги свьрзва, е личността на Симеон, всеки негов
личен провал е провал на Движението. Минчев твьрди, че НДСВ е
стратегически проект на БСП и зловещата бивша Държавна Сигурност,
целяш да смаже българската десница в лицето на СДС. Доказателство
за това е закриването на комисията Андреев и блокирането на
достъпа до досиетата на бившата ДС скоро след като НДСВ пое
властта. (със
съкращения)
Стефка
Хаджиандонова, специално за "Още инфо" от Чикаго
|