|
|
"Не
само географското разположение на Турция я поставя в Европа -
самата й история и амбиции са европейски…"
Колко
ли държавни
глави на страни от Европейския
съюз
днес биха се съгласили с това твърдение на Жак Ширак, направено на
европейската среща на върха през декември 1999 в Хелзинки?
Преобладаващото чувство в средите на Съюза е безпокойство пред
перспективата да отвори вратите
си пред близо
68 милиона турци, 95% от които мюсюлмани, като по този начин
допусне Турция да стане най-многолюдната страна в европейската
общност към 2010 година.
Европа се
страхува от Турция, а в същото време се чувства все по-неудобно в
светлината на безбройните обещания, дадени през годините -
обещания, които мнозина днес смятат за прибързани и необмислени.
През
декември тази година на срещата на върха в Копенхаген Съюзът
официално ще приветства десет нови страни-членки. Приемането им е
тъй да се каже
"в
кърпа вързано",
но да не забравяме, лошите пророци в редица страни са не един или
двама. На фона на очакваните от мнозина
"катастрофални
последствия"
от безпрецедентното по мащаба си разширение, разглеждането на
Турция като сериозен кандидат би било контрапродуктивно - подобен
политически ход от страна на който и да било държавен глава би
рискувал съвсем да отчужди европейския избирател от идеята за
"Европа
без граници".
И изобщо, какви аргументи може да предложи Турция в полза на
европейската си принадлежност? Отговорът на одобен въпрос се
свежда до деликатното понятие европейска идентичност. Важи
ли то в случая на страна като Турция, с един крак стъпила в
Европа, а с другия - в Азия? За правителствата на страните от
Европейския Съюз въпросът за европейската идентичност е сам по
себе си щекотлив. Дори и извън рамките на дискусията около
турската кандидатура, определянето на
"границите
на Европa"
открай време сякаш с известно неудобство се избутва на заден план.
Безспорен исторически факт е, че в края на управлението на
Сюлейман
II
през 1566 Османската империя се простира до северните покрайнини
на Будапеща и включва Унгария, Молдова, Сърбия, България и Гърция
- все страни с неоспорими европейски корени. В същото време обаче
да не забравяме Анадола - огромната по размери, но и изключително
бедна част от територията на съвременна Турция, чиито географски,
етнически и културни черти са отвъд всякакво съмнение
близкоизточни и азиатски. Ще кажете, Истамбул е част от
европейското пространство… Да, но вероятно в не по-голяма степен
от Москва, например. И ако утре припознаем Турция, кой ще последва
вдругиден? В момента България и Румъния изчакват реда си. Ще ги
последват Хърватско и другите балкански страни. А Украйна, която
чурулика от нетърпение да бъде приета в НАТО и Европейския Съюз? А
Беларус и Молдова? Ако отхвърлим идеята, че границите на Европа не
преминават отвъд границите на християнската общност и приемем
мюсюлманска Турция, какви аргументи ще ни останат в случай, че
Мароко пожелае да се присъедини?
Явно
няма да получим отговор на тези въпроси в Копенхаген, но едно нещо
е сигурно - Съюзът ще бъде принуден да отправи поне някакъв
позитивен сигнал към Турция. Неизбежно е, защото по време на
срещата на върха в Лаaкен,
подчертавайки напредъка, постигнат от Турция, петнайсетте твърде
необмислено заявиха, че
"моментът
за започване на предприсъединителни преговори с Турция е наближил
във времето".
Турците умело се възползваха от тази непредпазливост: с
неподозирана от никого бързина и решимост те предприеха три важни
по своята символика реформи, с което лишиха Европа от няколко от
дежурните й аргументи срещу признаването на турската кандидатура
- Турция прие
закон, отменящ смъртното наказание, прекрати извънредното
положение, наложено в множество от провинциите си, и въведе
обучение на роден език за малцинствата, най-вече на кюрдски, в
училищата.
Сега
подходът на Европейската Комисия по отношение на разширяването е
политиката на аванси,
състоящи
се в това да бъде окуражен напредъкът и да бъдат посочени
сериозните недостатъци по отношение на демокрацията, човешките
права (да не забравяме, че в Турция изтезанията все още се
практикуват като метод на разследване и че посредством Националния
съвет
за сигурност
армията все още е действителният властимащ). Предвид това, Европа
все още се въздържа от това да обяви Турция за редовен кандидат за
членство в Европейския Съюз.
Ако
обаче Съюзът просто отложи момента за
"обсъждане
на възможността за започване на преговори",
реакцията на Турция може да се окаже брутална.
Кипърският проблем
Ако
Кипър се присъедини към Европейския
съюз
докато е все още разделен на турска и гръцка общност, петнайсетте
просто няма как да избегнат открита криза в отношенията си с
Турция. Турция вече заяви, че ще пристъпи към анексиране на
северната (турска) част на острова. На практика това е на път да
се случи: международната общност така и така не признава турското
присъствие в Кипър, присъединяването му към Европейския Съюз ще
означава, че части от една от страните-членки на Съюза ще бъде
територия незаконна окупирана от чужда армия.
Могат
ли петнайсетте да затворят очи пред този факт?
Какви
са дългосрочните интереси на Турция? Или на Кипър като част от
Европейския съюз?
ЕС
няма да може да вземе
решения без приноса на Съединените
щати.
А САЩ
играят доста сложна игра с Анкара: от загриженост за стабилността
на Европа, тяхното желание е Турция да бъде приета в Европейския
съюз
и упражняват все по-силен натиск върху Съюза в това отношение.
Рзбира се, в този случай Съединените
щати
действат по-скоро в съгласие със стратегическите си интереси,
отколкото в интерес на процеса на демократизация като цяло. Те
ухажват турската армия въпреки изразеното многократно от страна на
Европейския Съюз опасение, че един ден (по думите на един
европейски дипломат), "Турция ще бъде на американска подводница в
европейски води".
Турция
е безценнен съдружник на Америка в рамките на НАТО. САЩ
многократно са изтъквали, че
светска
Турция трябва да бъде пример за
ислямския
свят (по думите на Кондолиза Райс, съветник по националната
сигурност на президента Буш). С оглед на предстоящата война в
Персийския залив, Турция неминуемо ще играе важна роля в
офанзивата срещу Ирак. Натискът от американска страна най-вероятно
ще нарастне през декември поради възможността европейската среща
на върха да съвпадне с активизираната подготовка за война във
Вашингтон.
В
Копенхаген,
турският въпрос ще хвърли сянка върху историческото
предизивикателство, наречено
"обединена
Европа
Стефка
Хаджиандонова, специално за "Още инфо" |