|
|
6.
В серия интервюта и в писма до ВСС и Президента на България Петър
Стоянов прокурорът Николай Колев твърди, че Никола Филчев има
сериозни проблеми с психическото си здраве. Същото твърдение е
изразено в открито писмо до Президента Георги Първанов от един
негов съименник – Николай Колев – Босия. Подобни подозрения бяха
потвърдени пред мен и от магистрати, които не са имали смелостта
да ги изразят публично, както и от психиатри, наблюдавали
публичното поведение на главния прокурор. Съществуват поне няколко
добре известни случая, които свидетелстват за хронична мания за
преследване и параноична подозрителност, караща го да провижда
смъртни врагове дори сред най-близките му хора.
Загадъчно от общественото пространство изчезва съпругата му – 20
години по-млада от него, която преди той да стане главен прокурор,
е работила в Софийска районна прокуратура. Носят се упорити
слухове, че тя е била жестоко малтретирана от Филчев и настанена в
психиатрично заведение, а детето й е било отнето и за него се
грижи майката на Филчев.
Най-известният случай на параноя придоби публичност под името
“Бръмбаргейт”. През юли 2000 г. в дома на Филчев е изпратен
специалист от СОТИ, за да извади монтирани още по времето на Тодор
Живков и неработещи повече от десетилетие микрофони за
подслушване; впрочем добре известно е, че това е била редовна
практика на Първо управление на ДС в блоковете на БОДК, обитавани
от чужди дипломати – точно в такъв блок е и ведомственото жилище
на Филчев. Въпреки че е бил предупреден предварително и от
най-високо ниво, че става дума за стари и неработещи микрофони,
той предизвиква наистина грандиозен и компрометиращ България
скандал чрез официално съобщение на прокуратурата, разпратено до
всички медии, в което директно се заявява, че главният прокурор е
обект на подслушване. Подчинената му Военна прокуратура завежда
серия от следствени дела, ангажирани със случая; служители на
СОТИ са арестувани и държани със седмици и месеци по следствените
арести; неговият подчинен ген. Чирипов провежда паралелно
активно мероприятие, опитвайки се да докаже подслушване и
спрямо себе си и парадирайки с мним магнетофонен запис, който уж
бил откраднат от уж разбитата каса в служебния му кабинет.
Ако “Бръмбаргейт” може да бъде обяснен с
патологичните страхове на главния прокурор, то неговото
продължение от ген. Чирипов има характер на чисто оперативно
мероприятие., чиято цел е да потвърди широко раздуханата от
медиите манипулативна хипотеза, че прокуратурата е обект на
подслушване и следене от страна на изпълнителната власт. По-вярно
е обратното, че самата прокуратура се занимава с подобни незаконни
дейности. На 28.12.1999 г. Спартак Дочев купува от фирма “Ези
прим” цифров фотоапарат и видеокамера
DVX
на обща стойност 4554 лв. – разбира се, за сметка на ВКП, видно от
приложената фактура Същите са монтирани в Съдебната палата и
използвани за следене на подчинените на главния прокурор –
което само по себе си представлява престъпление, тъй като
прокуратурата може да изисква използване на СРС спрямо заподозрени
в престъпление, но не може сама да използва такива. По-интересна
обаче е една друга покупка, също за сметка на ВКП, осъществена от
някой си Ивайло Танчов. Формално във фактурата, издадена от фирма
“Унисек ООД” на следващия ден – 29.12.99 г., се водят два адаптора
за дигитални камери на обща стойност 1555.20 лв. Реално по
свидетелството на човек, осигурил покупката, става дума за
подслушвателни устройства. Едно от тях е дадено на ген. Чирипов и
е използвано от него като доказателство за мнимото му
подслушване.
“Бръмбъргейт” и нейното продължение не могат да бъдат обяснени с
никакви логични основания. Впрочем разследването на тази напълно
съчинена от болни мозъци афера се точи с години. Дори и до днес,
доколкото ми е известно, е прекратено само едно от заведените
тогава дела, а останалите продължават въпреки повече от
двегодишната си висящност и въпреки драстичните си противоречия с
НПК; заподозряните в случая служители на СОТИ продължават да са
без работа; във връзка със скандала е отстранен тогавашния главен
секретар на МВР г-н Божидар Попов, а медиите използват случая, за
да започнат масирана кампания срещу управляващото тогава
правителство на Иван Костов. Не зная как Вие бихте интерпретирали
този случай, при който отговорен държавен служител, въпреки че е
бил уведомен официално за какво става дума, решава да предизвика
грандиозен скандал, пряко излагащ страната ни – но според мен поне
става дума за очевидно маниакална страхова психоза.
За съжаление това не е единичен прецедент. Подобен
е и този от 30 април 2002 г., за който свидетелствува Николай
Колев – Босия в своето открито писмо и на който свидетел се е
оказал директорът на СДВР Румен Стоянов, както и неговата
хистерична криза в Хисаря през юли 2001 г., и дори невероятното
писмо на Филчев до Президента Първанов, цитирано от в. “Дневник”,
в което могат да се намерят бисери като следния: “Ако не получа
Вашата подкрепа, ще ме убиете Вие, а не престъпниците. Предпочитам
да ме убият престъпниците.” Подобни са и абсурдните страхове, че
може да бъде застрелян от доскорошния си довереник Николай Колев,
поради което са предприети серия обиски, за да бъде иззето ловното
оръжие на последния и това на баща му; и маниакалните му изблици
на гняв, при които лично и в прав текст е дал заповед на същия
този Колев да застреля варненския апелативен прокурор Васил
Миков и дори след това е потърсил по
GSM
потвърждение на заповяданото. Косвено доказателство за недоброто
психическо състояние на Филчев е склонността му да героизира
собствената си биография, привнасяйки в нея напълно измислени
твърдения. Например в биографичните справки за него,
публикувани в много медии, неизменно се пише, че е бил майстор на
спорта по бокс. Той никога не е бил такъв /всъщност е бил
терторазряден състезател/ - и това много лесно може да се провери,
като се направи съответната справка във федерацията по бокс.
Ако
повече от основателните подозрения, че главният прокурор има
проблеми с психическото си здраве се потвърдят, това ще бъде
компрометиращо не само за съдебната система, но и за страната ни
като цяло. Затова си позволявам да посоча, че е крайно необходимо
г-н Филчев да бъде прегледан от екип от независими психиатри,
както и да бъде проверено дали при пътуванията си в чужбина
главният прокурор не е избирал да се върне в България за по-пряко
през Израел, какви са били реалните причини за този екзотичен
маршрут и дали не са свързани с лечението му в израелска
психиатрична клиника, дали не съществуват данни, че установената
там диагноза е параноидна шизофрения и съдова деменция,
дали по предписания на лекуващия го лекар не употребява
лекарството “Зайпрекс” и дали данни и документи, свързани с това
заболяване и неговото лечение, не са известни на някои
икономически групировки, свързани с престъпния свят. Казвам това,
защото подобна ситуация поставя главния прокурор в изключително
силна зависимост, която може да бъде използвана от престъпни
групировки. И защото например няма логично обяснение например как
се случи така, че група от петима израелски граждани, осъществили
крупна финансова измама и завлекли “Булбанк” с 800 000 щ. д., бяха
оставени да напуснат спокойно България.
7.
За съжаление съществуват сведения и свидетелства, включително от
бивши висши служители на службите за сигурност, че контактите и
зависимостите на главния прокурор от икономически групировки и
престъпни структури не се изчерпват само с проблеми, свързани с
неговото здравословно състояние. В хода на своята анкета се
натъкнах на редица потвърждения за близки контакти между Никола
Филчев и Алексей Петров, известен с прякора “Трактора” и шеф
на Асоциацията на бившите барети. Добре известен факт в
престъпните среди е, че тази асоциация извършва дейност на ръба на
закона и отвъд него, без да има каквито и да било проблеми с
българското правораздаване. В този контекст би било добре да се
провери ш дали цитираният от Николай Колев-Босия прецедент, при
който чрез посредничеството на Филко Славов – шеф на баретите,
хазартният бос Васил Божков – Черепа е подарил на главния прокурор
жилище на стойност 100 00 щ.д., не е достоверен. Следва да се
отбележи, че още в качеството си на съдия Никола Филчев е
проявявал странна толерантност към представители на престъпния
свят, обвинени в тежки престъпления. Например той е дал три години
условна присъда за убийство, извършено с бухалка от един от
телохранителите на известния гангстер Ерджан Рашид – Роко.
Явната
склонност на главния прокурор да не се съобразява със закона
налага да бъдат проверявани и възможностите му за пряко участие в
престъпни деяния. Поради което аз Ви моля, г-н Министър, да
настоявате пред ВСС да бъде преразгледан случая със самоубийството
на прокурора Джамбов с оглед хипотеза, предполагаща “склоняване
към самоубийство” от страна на главния прокурор и неговото
обкръжение, както и да се провери един друг тежък криминален
случай – този с убийството на ямболската адвокатка Надежда
Георгиева, тъй като и в него има доста необясними неща. Едно
от тях е защо от случая е бил отстранен следователят Илия Илиев,
защо след това същият е бил уволнен и срещу него е заведено
следствено дело за “възпрепятстване на правосъдието”. По това дело
са извършени толкова процесуални нарушения и е упражнен толкова
драстичен натиск от страна на прокуратурата, че би следвало
само той да бъде обект на разглеждане от страна на специална
анкетна комисия. Самият Илиев е получил делото от предишния
следовател без никакви преписки и веществени доказателства –
същите дълго и тенденциозно са укривани от него. По делото са били
определени пет наблюдаващи прокурори от ВКП, което само по себе си
е безпрецедентен случай. Илиев ежедневно е привикван в кабинета
на Филчев, за да му докладва за хода на делото. Лично от
главния прокурор и от неговото обкръжение е упражнен недопустим
натиск да бъде повдигнато обвинение срещу Николай Колев и Орлин
Аврамов, въпреки липсата на безспорни доказателства, и те да бъдат
незабавно арестувани. Впрочем при една от срещите със следователя,
след като разбрал от телефонен разговор, че Николай Колев ще бъда
възстановен на работа във ВКП, Филчев е изпаднал в тежка нервна
криза и директно е настоял Илиев да “смачка” това дело. Бил е
направен опит той да бъде склонен да го насочи в изгодна за
прокуратурата посока, като срещу това са му предложили назначение
във ВКП.
Подобна
“загриженост” трудно може да бъде обяснена. Всъщност по време на
следствените действия Илиев е установил, че убитата Надежда
Георгиева е била в “повече от близки” отношения с главния
прокурор; че например дни преди убийството е била с него в
планинска хижа и че между тях е имало сериозно спречкванe. Убитата
е разполагала с компрометиращи материали за висши прокурори, за
тяхна намеса в приватизационни сделки, тяхно акционерно участие в
предприятия – както и със свидетелства за искане на подкупи от
тяхна страна. Както тя, така и бившия й работодател Орлин Аврамов
/собственик на “Старата изба” в Ловеч/ са записвали със специални
микрофони всички свои срещи с тях. Приживе тя се е хвалела, че
разполага с достатъчно уличаващи доказателства, които да
гарантират сигурността й – и това се е оказало факт. В нейния
компютър, повреден при убийството, е имало файлове с данни,
изобличаващи висши прокурори. Убиецът очевидно не се е справил
достатъчно грамотно със задачата да ги заличи – с помощта на
компютърни специалисти Илия Илиев е успял да възстанови някои от
файловете. Едно от изнудванията, осъществено от скандално
известния прокурор Руско Карагогов, на когото Георгиева е
давала многократно пари, е документирано и от МВР във връзка с
друго разследване. В случая Карагогов е поискал 15000 марки от
Орлин Аврамов във връзка с приватизацията на “Вини” – Сливен.
Абсурдът в случая е, че след като са му били отказани, той е
изпратил факс, в който еднолично е разпоредил спиране на
приватизационната сделка. Върху Илиев е оказван непрестанен и
неправомерен натиск да обвини и арестува Николай Колев във
връзка с това престъпление, въпреки че същия е имал алиби за
времето на извършването му. При обиска на неговия джип, по време
на който в него е бил подхвърлен от Цеко Йорданов и Манчев
пистолет с изтрити номера, е била намерена и брадвичка, за която
същите са настоявали тя да се приеме за оръжието, с което е било
извършено убийството. Същия натиск е оказван и за арестуването на
Аврамов – което в крайна сметка е било направено въпреки липсата
на неопровержими доказателства. После същият е бил пуснат срещу
1500 лв. гаранция. След като е станало ясно, че Илиев няма
намерение да се подчинява стриктно на прокурорските препоръки как
да води разследването и срещу кого да повдига обвинения, в крайна
сметка той е бил отстранен, неправомерно пенсиониран и срещу него
е заведено следствие, като за целта е използван
подслушан телефонен разговор със защитен свидетел по делото.
8.
Независимостта на прокуратурата или, иначе казано, правото й да не
подлежи на ничий контрол и да не носи пред никого отговорност за
своите действия, е нещо, което е особено ревниво бранено и
от двамата досегашни главни прокурори в новата ни история. Само че
това право се чете от прокуратурата така, както дяволът чете
евангелието. И ако при всеки опит на изпълнителната власт да
изрази някакви резерви към съдебната се надигат страховити
протести, то самата съдебна власт и особено прокуратурата
многократно са се опитвали да оказват давление както над
изпълнителната, така и над законодателната власт, и са изразявали
съвсем определени политически пристрастия.
Конкретно за главния прокурор може да се каже, че винаги е имал
свое лоби в Народното събрание и винаги е използвал
възможностите си за политическо въздействие в пълната възможна
степен, включително използвайки механизмите на самата прокуратура.
Неговият избор е постигнат с масирано политическо лобиране сред
членовете на ВСС – независимо от факта, че видни магистрати,
като обсъжданата от мнозинството за евентуален министър на
правосъдието Нели Куцкова и тогавашният зам.- председател на
правната комисия в НС Александър Джеров съвсем откровено са
предупреждавали управляващите, че г-н Филчев е крайно неподходящ
за този пост. Абсолютен прецедент е и вече споменатият от мен
случай, при който е променен спешно Законът за съдебната власт, за
да бъде избегнато дисциплинарното наказание на приближени до
главния прокурор. Подобен е и опитът да се дадат извънредни
правомощия на прокуратурата непосредствено преди последните
парламентарни избори, предприет чрез законодателната
инициатива на Юри Юнишев, Димитър Абаджиев и други депутати от
тогавашното мнозинство. Законопроектът е предвиждал правомощия,
свързани с налагането на мерки за неотклонение, обиски и
отстраняване от длъжност на следствени лица – и е най-малкото
странен с оглед богатия опит от времето на Татарчев, от който
стана ясно, че именно тези права разширяват корупционния
потенциал на институцията, както и с оглед на факта, че същото
мнозинство и дори същите депутати ограничиха тъкмо тези права в
началото на своя мандат.
Най-драстичният случай за пряка намеса на прокуратурата в делата
на изпълнителната и законодателната власт обаче е свързан с
предложената от Вас реформа в съдебната система. Навярно фактът,
че някои от Вашите предложения засягаха съвсем пряко интересите
на г-н Филчев /например възможността една пета от членовете на
ВСС да предложат сваляне на неговия имунитет/, е задействувал
съответните страхови инстинкти, поради което реакциите придобиха
драстичен характер. Непосредствено след внасянето на Вашия
законопроект в НС прокуратурата започна проверки и следствени дела
и срещу двамата Ви заместници – г-н Димитров и г-жа Тачева,
основаващи се на случаи отпреди години, инспирирани от “жалби” на
граждани – един от които впрочем отрече публично да е писал
такава. По-явна и недостойна манипулация от този случай едва ли би
могла да бъде измислена – и във всяка цивилизована страна след
демаскирането й би се стигнало до незабавната оставка на
този, който я е предизвикал. /Впрочем твърдението на Филчев, че
разследването срещу зам.-министър Марио Димитров е дело на
ловешката прокуратура и той не е известен за това, не може да е
вярно, тъй като при извършването на визираното деяние Димитров е
бил с имунитет, а съгласно чл.48 ал.4 от НПК срещу лице, което се
е ползвало с имунитет към датата на извършване на деянието,
разследването се извършва само от прокурор от ВКП, лично определен
от главния прокурор./ В допълнение и болтовете на колелата на
Вашия джип бяха развъртени – и аз съвсем сериозно бих искал да Ви
попитам, г-н Министър, дали не виждате
връзка между готвения от Вас законопроект и опита за покушение
върху живота Ви.
По
закон прокуратурата е деполитизирана, но това правило сякаш не
важи за главния прокурор. Редица негови действия показват, че той
без капка свян е готов да се постави в услуга на всеки, който има
достатъчен властови потенциал, за да гарантира неговите собствени
позиции. В началото на своя мандат той прекрати делото за аферата
“Сапио”, заведено за пореден път от неговия предшественик срещу
тогавашния министър-председател г-н Иван Костов; и се яви в
парламента по време на обсъждания вот на недоверие срещу неговото
правителство, за да произнесе реч за корупцията по време на
предходните такива и да обяви, че “престъпниците са от лявата
страна на залата”. /Не коментирам обективността на неговата
позиция, но да размахва пръст срещу опозицията от парламентарната
трибуна е най-малкото странно за един магистрат./ Това ни
най-малко не му попречи да компрометира правителството на ОДС с
нелепата афера “Бръмбаргейт” и да заведе цяла серия пристрастни
дела срещу неговите министри след падането му от власт. След това
г-н Филчев най-неочаквано обсъди не с друг, а с главния прокурор
на Русия възможностите за възстановяването на монархията в
България /!/ и се вживя в ролята на политически пратеник,
носейки послание от руския президент Путин до новоизбрания
министър-председател г-н Сакскобургготски. Когато усети, че
съдебната реформа няма да отмине неговата абсолютна власт в
прокуратурата, той си потърси нови политически господари и ги
намери в лицето на БСП и президента. Не случайно създаденият от
г-н Първанов Съвет за борба с престъпността, намиращ се в пълно
противоречие с Конституцията, бе инспириран тъкмо от Филчев; и не
случайно тъкмо от лидерите на БСП той потърси подкрепа за идеята
да изнесе доклад пред парламента пак по този въпрос, не случайно и
след тяхната среща бяха прекратени делата срещу Бриго Аспарухов и
Румен Петков – което очевидно е част от неговите задължения в тази
политическа сделка.
Що се
отнася до неговата тъй наречена деполитизация, за нея прекрасно
свидетелствува подписът му под “Декларация на основните
политически сили в България относно стратегията за борба с
престъпността” от 11.06.2001 г., която главният прокурор е
подписал собственоръчно – може би в качеството си на
политическа сила. Доколко изобщо е в състояние да разбере, че
е прокурор в една демократична страна, личи не само по носталгията
му към времената, в които прокуратурата била работила добре –
“като един железен юмрук”, но и по начина, по който тълкува
основополагащи и валидни за целия цивилизован свят документи.
Например в своя програмна статия, издадена в бюлетина на
Асоциацията на прокурорите, той е написал: “Европейската конвенция
не отразява новите обществени реалности и по-специално
организираната престъпност, която установява тотален контрол върху
живота на хората.” Става дума не за друго, а за
Европейската конвенция за правата на човека!
9.
Г-н Филчев е сред лицата, които по силата на Закона за защита на
класифицираната информация ще имат право да боравят с визираните в
този закон секретни материали. От тази гледна точка той би
трябвало да бъде надлежно проверен в много отношения – включително
и относно евентуални ангажименти към бившата Държавна Сигурност.
Поради съществуващите текстове в същия този закон за съжаление не
съществува механизъм това да бъде направено от заинтересовани
граждански лица или организации, но прилагането на подобна мярка е
повече от необходимо /като съзнавам ясно, че това е трудна задача
поради унищожаването на 70% от архивите на ДС през 1990 г./. Ето
защо вече въпреки същия закон аз няма да скрия пред Вас, че се
натъкнах на свидетелства за подобен тип ангажименти. Според
източниците ми, братята Ангел и Никола Филчеви са били вербувани
от ДС още когато се живеели във Варна. Оперативен работник на
Ангел Филчев е бил Кирил Христосков, впоследствие зам. шеф на
НСБОП, а на Никола Филчев – първоначално някой си Ноев, а после
полк. Янко Янков, живеещ понастоящем в Пловдив.
В
заключение съм длъжен да заявя, че изложените в това писмо факти и
свидетелства на трети лица са достатъчно красноречиви сами по себе
си, за да послужат като основание ръководеният от Вас ВСС да
направи нужните проверки и да потърси възможности за преодоляване
на абсурдната ситуация в българската прокуратура. Лично моето
мнение е, че главният прокурор на България е недостоен да заема
този пост и е неспособен да изпълнява адекватно своите отговорни
функции. Бих казал и нещо повече – ред обстоятелства от
субективен характер предполагат неговото изпадане под
зависимости, които поставят под въпрос цялостното
функциониране на съдебната система, както и важни аспекти от
престижа и националната сигурност на страната ни.
Тъй като това писмо е открито, съм длъжен да заявя, че очаквам
с любопитство да видя какви проверки ще бъдат започнати и какви
дела ще бъдат заведени срещу мен. Заявявам най-отговорно, че няма
да предприема нито едно действие, за да възпрепятствувам или за да
избегна всичко, което ще бъде предприето от прокуратурата и лично
от г-н Филчев по легален път – и ще отстоявам всичко казано дотук
и пред съда, но ако в същото време срещу мен бъдат предприети
криминални действия, ако някой посегне на моя живот или на живота
на мои близки, Ви моля да имате предвид и това писмо сред
възможните мотиви.
С уважение:
Едвин Сугарев
28 октомври 2002,
София
|