04-03-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

1 март 2003, 14:00

Три дни путиниада

Любослава Русева, Георги Даскалов, "Дневник"

 

 

Топовни салюти трошат стъклата на сградите по булевард "Цариградско шосе", бивш булевард "Ленин". Целият "Цар Освободител" ("Руски") е опасан с ленти "Минаването забранено". Улиците "Славянска" и "Гурко" са окупирани от полицаи и полицайки. Между "Скобелев" и "Васил Левски", бивш "Толбухин", униформените от ранни зори не дават пиле да прехвръкне. По улиците "Паренсов", "Тотлебен" и "Аксаков" Пето, Шесто и Седмо РПУ репетират спонтанно посрещане на високи гости. По "Граф Игнатиев" бавно се движи син бронетранспортьор с надпис "Жандармерия". На "Московска" 33 кметът се закичва с мартеница, а деца с народни носии нетърпеливо пристъпват от крак на крак и преговарят стихотворението на дядо Вазов за руските солдати:

"Мамо, мамо, я ги виж!

- Що е? - Идат, погледни ги!

С пушки, с саби... - Що стоиш?

Скоро, чедо, поздрави ги!...

Тях ги Бог прати насам

да помагат, чедо, нам."

Из цяла София ехти "Мила Родино, ти си земен рай", отвреме навреме прекъсвано от "Союз нерушимый". В храм-паметника "Свети Александър Невски" църковното настоятелство начело с Илия Павлов, шеф на "MG холдинг", бивш Мултигруп", опакова картина на патриаршеската катедрала, нарисувана с маслени бои. В руското посолство в близост до парк-хотел "Москва" цари трескаво оживление. На "Дондуков" 2 президентът Първанов хвърля последен поглед върху проекта на декларацията за дружба и сътрудничество от векове за векове. Отсреща, на "Дондуков" 1, по същия трепетен начин очакват княз Романов, кум и малко нещо роднина на царстващия премиер. "Да живее българо-руската (бивша българо-съветска) дружба", провиква се беловлас културтрегер на генералната репетиция за галаконцерта на Йосиф Кобзон, Большой театър и Кубанския казашки ансамбъл...

Такава е атмосферата в навечерието на националния празник на Република България, бивша Задунайска губерния и несъстояла се 16-та република на СССР. Резултатът от цялото това престараване по посрещането, разхождането и изпращането на руския президент Владимир Путин по случай 125-годишнината от Освобождението е:

  • Руският дълг към България беше редуциран за пореден път, сега "само" с пет милиона долара.  Първоначалните претенции на България бяха за 350 милиона долара. От тях 132 милиона бяха признати и от Русия. Според споразумението от 1995 руската страна трябваше да плати 100 милиона долара от дълга си чрез оборудване за "Кремиковци" на стойност 52 милиона долара и 48 милиона долара чрез военни доставки. След седем години пазарлъци в началото на миналата година беше договорено пакетно увеличение на руския дълг към България с 32 милиона долара, от които след редукция трябваше да получим 88.5 милиона долара - в брой и чрез бързооборотни стоки. Петнадесет милиона долара от дълга бяха платени кеш на 1 юли 2002. Срещу преведените пари България намали сумата на руския дълг с 25 милиона долара. Погасяването на дълга предвиждаше също 49.5 милиона долара да се платят чрез доставка на ядрено гориво – 35 милиона долара през 2002 и още 14.5 милиона долара за тази година. Миналата година Русия не си изпълни задължението. Тридесет и петте милиона долара ще бъдат платени сега, само че с поредното редуциране на сумата. При следващото "размразяване на отношенията" би трябвало да очакваме, че вече ние имаме да даваме на руснаците, а не те на нас. И тогава финансовият министър Милен Велчев вероятно ще заяви, че това е много по-изгодно за България, понеже винаги е по-добре да имаш да даваш, отколкото да имаш да взимаш, особено от Русия.

  • Руското правителство обяви, че е готово да отпусне кредит от 150 милиона долара, а "Газпром" да инвестира 50 милиона долара в развитието на газопреносната мрежа. Русия ще увеличи транзита на природен газ през България за Македония, Турция и Гърция от 12 милиарда на 18 милиарда кубика годишно, но в замяна иска да участва в приватизацията на "Булгаргаз" и наши химически заводи.

Прави впечатление, че докато се пазари за всеки цент от дълга си, Русия щедро ни предлага доларов кредит и инвестиции. Две български правителства водиха битка с "Газпром" за запазване на собствеността върху газопреносната мрежа. В резултат на тези битки политическата стабилност в България беше сериозно разклащана, но в крайна сметка страната запази стратегическите си предимства като най-прекия път за руския газ към балканския енергиен пазар. Схемата, която беше приложена към България в периода 1995-1997, е опитвана многократно и другаде. През 1999 например цялата газопреносна система на Молдова стана притежание на "Газпром", като руснаците не платиха нищо, а получиха тръбите в замяна на молдовския дълг към газовия гигант. Две години по-рано руснаците опитаха газов шантаж и спрямо Чехия. Чехите обаче не се поддадоха и свързаха енергийната си система с европейската, като така елиминираха възможностите на Москва да влияе върху политиката и икономиката им. Очевидно е, че Русия и "Газпром" не смятат битката тук за приключила, а политическата конюнктура им дава основания да ни налагат изгодни за тях схеми.

*Русия за пореден път отвори дума да участва в модернизацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", както и в строителството на АЕЦ "Белене". На фона на повсеместната съпротива срещу руския тип ядрени реактори не руснаците ни правят услуга, а ние на тях. И сега енергийната ни система зависи над 90% от вноса на руски суровини, какво остава, ако се сдобием с втора руска атомна централа. Тук трябва да споменем, че Русия е заявила намерение да участва и в приватизацията на електропреносната ни мрежа, а проблемът тук е сходен с газовия. Освен изброеното дотук България пое ангажимент да издава визи за руски туристи в рамките на 24 часа, както и да приема така наречените шумни руски самолети Ил-86, на които е забранено да кацат в цяла Европа. Изобщо Путин има защо да се върне предоволен в "белокаменна" Москва, докато равносметката на България за изминалите три дни е повече от разочароваща. Не е ясно само дали просто нищо не е постигнато или направо нищо не е било искано.

Москва например не отстъпи нито на йота за оръжейните лицензи. Повдигнатият въпрос за нефтопровода Бургас-Александруполис пък увисна във въздуха заедно с репликата на Путин "Сега разглеждаме проекта". Скараха ни се и за ремонта на МиГ-29, при положение че руснаците са тези, които не изпълняват ангажиментите си по тяхната модернизация. Е, Путин поне не ни нахока заради позицията ни за Ирак. Така или иначе обаче Първанов му пригласяше, когато руският президент обясняваше, че Европа закъсняла с единното си становище, а на връх Шипка двусмислено обяви, че България трябвало да преразгледа поведението си по кризата.

Всичко това, разбира се, беше опаковано с традиционните джуфки и панделки на руската култура: матрьошки, балалайки, балет и Кобзон в големи дози плюс малко тамян за прикадяване на православните братя с широки славянски души. В този ред "мероприятия, които сами по себе имат своята историческа значимост и са импулс за по-нататъшното развитие на българо-руските отношения" (по Абрашев) са и награждаването на Путин с ордена на Светия синод "Свети Цар Борис", който му се даде като симетричен жест за една получена малко по-рано от Първанов награда за "принос в единството на православните народи"; ставането на крака на руския президент при изпълнението на "Моя страна, моя България" от Йосиф Кобзон (ми на тая именно песен ще стане човекът – че тя си е направо негова, тотално опутинeна – бел. О. Инфо); приемът на елита в лицето на Любомир Левчев, Светлин Русев, Иван Гранитски, Вежди Рашидов и прочие видни представители на православието и славянството в България... На светло пак изпълзяха професори и академици с ясно изразен руски акцент, които заповтаряха като мантри приказките за "необятния руски пазар" и "необятната руска душа", а дълго трупалите вътрешна обида от прехода и носталгия по българо-съветската дружба се успокоиха, че всичко си е по старому.

Наред с проявените апетити в енергетиката, културният десант нагледно показа, че от тази дружба отърване няма. Впрочем може и да е случайно, но употребата на думата "десант" е симптоматична, доколкото руснаците използват подобна терминология както за дебаркиране на кораби и дислоциране на ракетни установки, така и за песните на Йосиф Давидович и па дьо дьо-то на "Кремльовский балет"...

За руснаците е в реда на нещата да правят имперски десанти, но нищо не може да оправдае слагачеството и коленопреклонността на тази генерация български държавници. Освен казачоците и прочувствените речи на връх Шипка никой не се постара да формулира ясен интерес от посещението на Путин, никой не отвори дума за огромния дисбаланс в двустранната търговия и пак никой не понечи да разгледа българо-руските отношения с необходимата критичност. В сегашния си вид българската политика към Русия е лишена от всякаква способност да изгражда равнопоставеност и симетрия независимо от бодрите декларации. След едно десетилетие студено противостоене България просто се завърна към разбирането си, че Русия е природна даденост, с която не може да се спори, както не може да се спори със слънцето и въздуха.

Това за слънцето и въздуха беше казано от един друг човек в едни други времена, но след тридневната путиниада изглежда, че тези времена никога не са си отивали.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо