Франция, Китай, Сирия – всички те имат обща причина да държат американските и английски войски далеч от Ирак. И трите държави не искат светът да открие, че техни сънародници незаконно са снабдявали Садам Хюсеин с материали, използвани в производството на ракети земя-земя с далечен обсег на действие.

Не става дума за ракетите с малък обсег на действие “Ал Самуд 2”, които Садам показно унищожи, за да помогне на своите защитници да отклонят една инвазия, нито пък за демодираните “Скъд”. Системата от носители на бойни глави за масово поразяване се нуждае от много по-сложни двигателни системи и горива.

Ако вие работехте по иракския проект за балистични ракети, къде в света бихте отишли, за да купите химикалите, които са измежду най-добрите свързващи съставки на ракетното гориво?

Отговорът: на адрес 116 DaWu Road в Zibo, град в провинция Shandong в Китай, където една компания, Qilu Chemicals, е водещ производител на прозрачна течна гума, hydroxy terminated polybutadiene, позната в търговията с модерни въоръжения като HTPB.

Но вие не бихте искали думата “химикали” да присъства в сделката, защото това може да алармира инспекторите, така че наемате два “паравана”. Единият е вносно-износна компания, с която Qilu Chemicals често работи.

За да заличите двойно следите между себе си и източника, би трябвало да се обърнете към CIS Raris, парижки посредник, който поддържа различни видове взаимоотношения с Багдад. Неговият директор е близък с режима, но отрича да е негов агент.

Един кораб с 20 тона HTPB, чиято продажба на Ирак е забранена с резолюция на ООН и от споразумението за доставка на храни срещу горива, напусна Китай през август 2002. Той пристигна в сирийското пристанище Тартус (крепост на рицарите тамплиери от 1183 и средиземноморска крайна станция на иракския нефтопровод днес) и беше приет от търговска фирма, която е посредник на иракската ракетна индустрия - крайният получател. След това товарът с HTPB беше превозен през Сирия до Ирак.

Сирия няма високотехнологична програма за производство на ракети. Цялото й ракетно въоръжение идва от Русия (обикновено на кредит), така че тя няма нужда от HTPB. Но нуждаещата се от пари Сирия е каналът за ракетните доставки на плащащия Садам и този товар го показва. Ще трябва да изчакаме до края на войната, за да научим колко много други оръжия и срещу каква огромна цена Садам е държал в неподлежащи на инспекция складове в Сирия.

Френската връзка – посредничеството между китайския производител, сирийския превозвач и иракския купувач – не е тайна за световните оръжейни търговци. Френското разузнаване отдавна е наясно с нея. Необходимостта от френски експортен лиценз, както и от разрешение на ООН, могат да бъдат заобиколени, замаскирайки сделката като директна офшорна продажба от Китай на Сирия.

Знам, че миналия април в Париж е бил подписан договор за 5 тона 99 процентен асиметричен диметилхидразин, друго авангардно ракетно гориво, което се произвежда от френската Société Nationale des Poudre et Explosifs. И още: иракските опити за закупуване на компонент на твърдото ракетно гориво, амониев перхлорат, са сполучили поне на хартия. Продажбата и на двата химикала на Ирак, както продажбата на HTPB, би трябвало предварително да бъде разрешена от Комитета по санкциите на ООН.

Вероятно много малко са безстрашните членове на Обществото на почитателите на Ширак, някога известни като френски медии, които биха попитали небрежните френски власти, контролиращи износа, относно тези товари. Инспекторите на ООН, които наблюдават иракската търговска компания Ел Шират, биха могли да проследят сделките в Париж на нейния филиал Gudia Bureau.

Може ли тази информация - от тези, които се пазят за публикация в критичен момент - да придобие допълнителна важност в резултат на дебата в Съвета за сигурност? Не. Аз ровя вече в продължение на цяла седмица, като започнах с данни, идващи от един арабски източник, а не само от ЦРУ (анти-кюрдските анализатори от централата на ЦРУ в Ленгли ми имат зъб от 18 месеца, задето ги поставих в неудобна ситуация по отношение на връзките на Ал Кайда със Садам, особено в терористичния анклав Ансар в Иракски Кюрдистан.)

Тази подробност относно френско-китайско-сирийско-иракското ракетно гориво не е особено занимателно четиво, но разкрива част от мотивите зад настоящата кампания на тези държави за прикриване на истината. Истината обаче рано или късно ще изплува.

* Заглавието е на "Още.инфо", публикацията подготви Б. С.