24-03-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Антон Тодоров,

"Дневник"

24 март 2003, 13:20

Свободата е по-важна от мира

 

Изключително трудно е да се отчлени емоцията от хладния анализ по отношение на кризата в Ирак и затова има наистина сериозни причини. Как е възможно изобщо да се артикулира защитна теза по отношение на един режим, част от цената за съхраняването на който са 16 000 иракски граждани, изчезващи безследно всяка година? Допустимо ли е да се спекулира с морални императиви, когато става дума за казус с толкова ясна природа, когато свободата наистина е по-важна от мира? Нима може да се говори за американски хегемонизъм, след като истината е, че западната коалиция за пореден път ще помогне за свалянето на рецидивиращ в своите престъпления диктатор?  Как е възможно да се твърди, че режимът на Садам Хюсеин не притежава оръжия за масово поразяване, когато доказателствата за това са легион? Политическата и военна логика в случая е безпощадна - бяха поставени политически цели, за постигането на които беше използвано ветрило от политически аргументи. Ескалацията на опитите за решение беше допълнена с уплътнен подход от дипломатически средства. И единствено след тяхната отчетлива безплодност западната коалиция премина към използването на военни средства. Нека преговорим - ако държим да останем в синхрон с истината и точната употреба на понятията, непременно трябва да изясним природата на тази операция като "операция по налагане" на резолюциите на ООН за Ирак.  Това всъщност е и непосредствената политическа цел. А по всички канони на модерната военна мисъл тези операции влизат в сферата на т.нар. операции, различни от война.

Четири са основните цели, които обосновават ангажимента на западната коалиция в Ирак.

На първо място това е да се елиминира терористичната инфраструктура и логистика, както и програмите на режима за създаване на оръжия за масово поразяване. Тук е мястото да се каже, че е нагла лъжа твърдението, че не съществуват доказателства за тези иракски програми. Директорът на ЦРУ Джордж Тенет през октомври представи декласифицирана версия на доклада Iraq's Weapons of Mass Destruction Programs, където съществува смазващо изобилие на доказателства. Подобен доклад беше публикуван и от британското правителство. Списание "Фокус" цитира в броя си от 3 февруари тази година директора на германското външно разузнаване Август Ханинг, че службата разполага с подробни доказателства, че режимът в Ирак използва мобилни лаборатории за производството на оръжия за масово поразяване. Садам се оказа шампион на маскировката, след като, докато инспекторите търсеха доказателства в големите военни обекти на страната, той заповяда на стотици чиновници и фермери да скрият оръжия за масово поразяване в домовете и фермите си, което направи почти невъзможно идентифицирането им. Колкото до връзките на режима на Садам Хюсеин с "Ал Каида", те датират от десет години. Режимът на Садам Хюсеин поддържа контакти и спонсорство с терористични, тоталитарни и радикални режими и групи на поне три континента. От базисно значение е, че операцията в Ирак е всъщност кампания в рамките на глобалната война, която САЩ водят с "Ал Каида" след 11 септември 2001 и като такава представлява средство, а не цел. Това е факторът, който структурира и удържа в система всичко, което се случва в Ирак. Промяната на режима в Ирак има за цел да се лиши "Ал Каида" от един от ключовите си спонсори, както и да се създадат предпоставки за развитието на Ирак след Садам като база за нарастващо влияние и контрол върху други спонсори на терористичната мрежа от района.

Втората цел на тази операция е да се неутрализира възможността враждебния режим в Ирак да доминира района на Персийския залив, както и да се промени самата природа на режима. Някога Айнщаин беше казал, че силата на Запада не е в оръжията му, нито в научните му постижения, а в реда и законността, които създава. И наистина лидирана от въоръжените сили на Съединените щати начело с ген. Франкс окупация на Ирак със сигурност ще напомни американския ангажимент към демократизацията на Япония и постнацистка Германия и ролята на легендарния ген. Макартър. Както и успешния опит в подобна среда на Балканите и в Афганистан.

Третата цел на кампанията е чрез протекция на иракската енергийна инфраструктура да се гарантира достъп на световните купувачи до тези ресурси. Петролът наистина е фактор в тази операция, но в съвсем друго измерение от това, което се артикулира обикновено. През 1990-1991 Садам Хюсеин заграби кувейтските нефтени находища и беше на крачка от превземането на тези на Саудитска Арабия. Ако това се беше осъществило, той би получил абсолютен контрол над най-големите нефтени резерви в света и оттук - способност да диктува цялата световна икономика. Естествено е, че петролът е стратегически важен фактор, но той е такъв за всички държави, а не само за САЩ. Защо трябва да се прави изкуствена фиксация върху това? Още повече че 3/4 от внесения в САЩ петрол идва от Канада, Мексико, Централна и Южна Америка и Западна Африка.

Четвъртата цел е свързана с върховната отговорност на американския президент, вменена му от американската конституция. А тя е да се предпазва американската нация от заплахи - вътрешни и външни. При встъпването си в длъжност Джордж Буш се закле да пази, защитава и съхранява конституцията, в преамбюла на която като висш приоритет е записано осигуряването на "колективна отбрана". Променената природа на заплахите днес се изразява в тяхната асиметричност, в желанието на терористични групи и техните спонсори да вменят неспособност на легитимните управления да предпазят своите граждани от атаки, извършени по неконвенционален начин. А както природата на заплахите за американската нация се променят, така трябва да се променят и измеренията на националната отбрана.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо