25-03-2003

В навечерието на референдума, както ни обещаха властите, в Чечения непременно ще се активизират бойците и ще взривяват всичко, което не се охранява. Народът, научен от горчивия опит на всякакви йезуитски провокации на тази територия, макар и да не повярва лесно на официалните плашила, но все пак взе мерки за безопасност. И ето какво се случи.

На 14 март посред бял ден в покрайнините на село Старая Сунжа, което е близо до Ханкала, главната военна база на Обединените групировки, спряла военна УАЗка. От нея слезли двама мъже в полувоенно облекло (каквото впрочем тук носят повечето хора – и военни, и цивилни) и потънали из уличките. Те не питали никого за нищо и явно знаели къде отиват. Всеки нов човек в селото винаги привлича вниманието. Всеки нов -

още повече нечеченец - появил се в чеченското село, е следен внимателно от няколко чифта очи. А и на 14 март Старя Сунжа все още не се била съвзела от зверското убийство на двама чеченски милиционери, патрулиращи в селото, извършено от руски военни през нощта на 10 март.

Тук трябва да се поясни, че селата в Чечения продължават да преживяват като суверенни държави – разчитайки само на себе си. В началото на март, с приближаването на референдума, сунженските старейшини решили да подсилят охраната на селото – и от “тези” неканени гости, и от “онези”.  Да се организират такива дежурства в Старая Сунжа не е трудно. Тук живеят много милиционери.

На 10 март дошъл редът на Бекхан Магомадов и на Усман Даудов да охраняват съня на съселяните си. Двете 25-годишни момчета били приятели от детство, съученици и сега заедно влезли в милицията. В 2 и 50 през нощта в селото дошли два БТР и без излишни обяснения военните разстреляли двамата милиционери на улицата. Сутринта, когато в селото били извикани сътрудниците на прокуратурата в Грозни, само от тялото на Бекхан били извадени 29 куршума… За какво? Така и никой не отговорил…

На 14 март тези двама “полувоенни” непознати се насочили право към мястото на разстрела. Старшият (по-късно разярените сунженци извадили от джоба му удостоверение на името на подполковника от ФСБ Сергей Афанасиевич Яковлев, началник отдел. Но документите може и да са били фалшиви, защото офицерите от спецслужбите, както и преди, са в Чечения с няколко комплекта документи на различни имена) показал на младшия къде да копае. Младшият (по документи - капитан от ФСБ) извадил сапьорска лопатка и започнал да копае…

Мъжете от Старая Сунжа не останали да чакат развитието на нещата и завързали непознатите. Ако другаде, не в Чечения, може да бъде съмнително с какво се занимават двама мъже с лопатки на улицата, то тук, насред продължаващата война, и децата знаят какво следва. Ще поставят фугас, в най-добрия случай сами ще го обезвредят, в най-лошия ще го взривят, но при всички случаи в това село ще започне “зачистка” заради откриването на снаряда, ще арестуват много хора, едни ще изчезнат, други ще бъдат подхвърлени вече мъртви, а някой от “зачистените”, който не е издържал на мъченията, непременно ще си признае, че е получил от Масхадов пари, за да постави фугаса и да дестабилизира обстановката в навечерието на референдума, а убитите милиционери Даудов и Магомадов също са работили за чеченските бойци…

Веднага всичко се потвърдило. В офицерите от ФСБ, заловени на местопрестъплението, сунженци открили взрив и детонатори.

Старците ги питали: “Защо дойдохте?”. И те отговорили: “Да проверим как върви подготовката за референдума”. И тълпата щяла да ги линчува, ако не били милиционерите от селото. Те спрели хората, извикали дежурните и “терористите” били взети от своите.

По някакво чудо това било заснето и кадрите били съхранени – скоро в Сунжа започнали масови обиски, търсели филма…

Така че погледнете в тези очи… Това е много важно. През цялата война в Чечения се носят слухове, че федералните военни поставят фугасни снаряди и извършват провокации, приписвайки ги на чеченските бойци, но едва сега има възможност тези слухове да се докажат документално.

Погледнете в очите на терористите… Действащи от наше име, от името на държавата. Нима на лицата им е изписана увереност в правотата на избрания път? Нищо подобно… Защото те са крадци на човешки животи. А по съвместителство – офицери от нашите спецслужби.

Втората чеченска война все повече връща страната в съветското лоно – в системата на легалното съществуване на държавния тероризъм – и “дарява” на обществото все повече хора с пагони, заети с този бизнес.

P.S. Сунженците питали: “И за какво? Нали можеше да се пролее отново много невинна кръв?… Не ви ли е жал за нас?”

Аз не можах да отговоря. И знам защо. У нас вече не жалим никого, ако съществува някаква “целесъобразност”. Военните не жалят дори своите, ако “така трябва”. Когато агитационната кампания за референдума беше в разгара си и върховната власт доказваше на страната и на света, че в Чечения вече няма никаква война, само за да докаже, че свободното волеизявление е възможно и че демократичната процедура ще бъде спазена, точно тогава се случиха боевете край Дишни-Ведено, село в края на планинския районен център Ведено. Рота морски пехотинци се натъкна на засада и загинаха, според някои данни, 30 войници. Огромна загуба.. Поредната голяма трагедия… И “нашите” какво? Целият военен щаб в Ханкала премълча, и продължава да мълчи… Информацията за загубите и засадата се оказа засекретена не само за обществото, а дори за военните коменданти на съседните на Ведено райони, което въобще не би трябвало да се случва – бойците биха могли да се прехвърлят в тези съседни райони…

Така че откъде да се вземе жалост? Към сунженци?… Забравете за това, когато всичко е поставено на дръвника на държавната идеология. Жертвите бяха изгодни, когато пиарът използваше войната. А сега имаме пиар, който използва мира, и всички ще бъдат живи, даже ако са мъртви.

Подготвил публикацията: Борислав Скочев