03-04-2003

Като четете арабската преса, оставате с впечатлението, че целият aрабски свят е разярен от нахлуването на САЩ в Ирак и в някаква степен това е вярно. Но има нещо, което не четете: под гнева има също и злонамерено, скептично любопитство  — любопитство ще направят ли наистина американците това, което казват - дали ще построят по-добър свободен Ирак .

Тъй като не са способни да го опишат, много араби предчувстват, че инвазията на САЩ в Ирак е нещо, което те никога преди не са виждали — революционната страна на американската сила. Нека обясня: за арабите американската култура винаги е била революционна — от дънките до "Спасители на плажа", но американската сила от студената война бе използвана само да пази статуквото, да се пазят арабските крале и автократи.

Когато след края на студената война Америка поддържаше и прославяше надигането на демокрацията от Източна Европа, арабският свят беше изключен. В този регион, поради желанието на Америка за стегнато снабдяване с петрол и сигурен Израел, Америка продължаваше да поддържа арабското статукво, както и всяка арабска държава, която го подкрепя. Наистина, войната в Залива просто целеше да изтегли Садам Хюсеин от Кувейт, да възстанови кувейтската монархия и притока на петрол. След като това стана, Садам беше оставен на мира.

И ето защо втората война в Залива е такъв шок за арабската система, сравним с инвазията на Наполеон в Египет и Шестдневната война от 1967. Но различните хора сa шокирани по различен начин.

Да започнем с това, че има шок сред арабските либерали, все още слабо малцинство, които не могат да повярват, че Америка най-сетне ще използва революционната си сила в aрабския свят. Те не вярват в американския успех, защото смятат, че Ирак е твърде голям, за да се игнорира, и следователно истинският избор там би разтърсил целия арабски регион.

Вторият е шокът на арабите от мълчаливото мнозинство. Те разбират, че това е революционната страна на силата на САЩ, но я виждат през собствения си разказ, според когото САЩ преобръща статуквото, но не за да подобри арабския свят, а за да го срути, така че той да се подчини на исканията на Америка и Израел. Това е доминиращата теза в арабските медии: тази война е просто друга версия на империализма и колониализма. Ал Джазира използва същите термини за действията на САЩ в Ирак, каквито за израелските действия на Западния бряг — Ирак е под “окупацията” на САЩ, а убитите иракчани са “мъченици”.

Както Реймунд Сток, дългогодишен жител на Кайро и биограф на Нагиб Мафуз, отбелязва, "xората тук, особено дърдорковците, които гледат арабските сателитни канали, са много по-добре дезинформирани, отколкото мислите. Арабските медии обикновено им казват това, което те искат да чуят и им показват онова, което те искат да видят. Има един разказ, който е дълбоко внедрен, и никакво количество репортажи от мястото на събитието от другата страна не може да го промени. Само един различен Ирак може да го направи."

Но има трето схващане: египетските власти, които са инстинктивнo проамерикански, са шокирани, че отборът на Буш ще използва революционната си сила, за да построи наново Ирак. За египетските власти това е глупава мисия, защото за тях Ирак е изначално разделена, племенна страна, която може да бъде управлявана само с железен юмрук.

Чия гледна точка ще се оправдае, зависи от това какво ще стане в Ирак, но, повярвайте ми, всички следят събитията с внимание. Днес бях на лекция по американистика университета в Кайро. Преподавателят Мохамед Камел обобщи настроенията: "През 1975 Ричард Никсън отиде в Египет и правителството докара огромни тълпи да го посрещнат. Някои американци се подиграваха на Никсън за това и той се защити с думите: ‘Можете да накарате хората да излязат да посрещнат чужд лидер, но не можете да ги накарате да се усмихват.’ Може би иракчаните ще престанат в крайна сметка да ви се съпротивяват. Но това няма да направи тази война законна. Това, което трябва да направи САЩ, е да накара иракчани да се усмихват. Ако го направите, хората ще сметнат това за успех."

Много зависи от тази усмивка, добави г-н Камел, защото това е първата “aрабо-aмериканска война” Не става въпрос за арабите и израелците. Става въпрос за Америка, навлизаща в aрабския свят — не само със силата на културата си, но и със своите идеали. Това е война за това, което Америка отстоява. "Ако то даде обратен резултат," заключи г-н Камел, "ако не си изпълните обещанието, настина ще бъде голям удар. Хората не просто ще кажат, че политиката ви е лоша, а че идеите ви са фалшиви, че вие в действителност не им вярвате или не знаете как да ги приложите."

Накратко, трябва да завършим мира по-добре, отколкото започнахме войната.  

Преведе Вероника Бикова