31-03-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

31 март 2003, 18:30

Сталин е героят на Садам

 

 

Интервю със Саид К. Абуриш, автор на книгата за Садам Хюсеин “Политиката на отмъщение” и близък сътрудник на диктатора, «Фронтлайн», 22 август 2002

Защо решихте да отделите толкова много години за написването на книга за Садам Хюсеин?

Садам Хюсеин е най-методичният арабски лидер през 20 век. Той е организиран. Той е мечтател. И също така той има последователи. Беше популярен. Но Садам Хюсеин е плановик. И той засегна Близкия Изток толкова значително, че ние трябва да го разберем.

Какви догадки бихте предложили, за да го разберем?

Добре, първото нещо, което трябва да разберем, е че Садам Хюсеин похарчи 20 години в създаването на персоналност, образ за себе си. И от войната в Залива, неговите опоненти направиха същото – създадоха напълно различна личност, разбира се. Затова вие трябва внимателно да разгледате какво Садам създаде и какво неговите опоненти създадоха, за да обогатят реалния човек. Реалният човек няма никаква идеология. Това е най-важното нещо за Садам Хюсеин. Садам Хюсеин е в реалната политика. Той искаше да закара Ирак в 20-ти век.  Но ако това означава елиминирането на 50 процента от населението на Ирак, той беше съгласен да го направи.

И само той трябва да бъде отговорен?

Без никакво съмнение. Знаете, че по време на войната с Иран, помня, че казах на някого – Хомейни не е единственият, който си говори с Бога. Садам Хюсеин мисли, че говори с Бога. Той има послание – той трябва да води Ирак, да го направи модел за арабските държави и така да привлече арабските държави и да стане единственият арабски лидер на модерните времена.

Изключителна воля за власт?

Несъмнено. Като се има предвид неговия скромен произход, изумителна силя на волята, изумителна съсредоточеност. Изключителна способност да постига мечтите си. Няма спиране за  него. Винаги е съсредоточен върху нещо. Никога не пропуска случай. Става дума за това, което се отнася до страната му, до мястото й в света.

Едно от повтарящите се неща в книгата ви е идеята, че той наложи сталинизма на едно племенно общество. Какво имахте предвид под това?

Садам Хюсеин заемаше от сталинизма. Той имаше своите сигурни хора, обучени в Източна Европа, особено в Източна Германия. След това ги върна в Ирак и ги научи как да използват племенните връзки, за да елиминират хора. Така че след като използваха сталинистки методи да откриват хората, които се противопоставят на режима, добавяха и племенния фактор, когато Садам казва "Не очиствайте само Абдула, очистете цялото семейство, защото един член на семейството може да ни убие." И това го направи перфектна система за Ирак. Това е практически дуракоустойчиво.

Знаем ли дали наистина Садам е учил тактиката на Сталин?

Според мен няма никакво съмнение, че Садам е изучавал Сталин. Сталин е неговият герой. Сталин има скромен произход. Сталин бил отгледан от майка си. Сталин използва главорези. Сталин използва службата си за сигурност. Сталин ненавижда армията си. Също като Садам Хюсеин. Садам се моделира по образец на Сталин повече от който и да било друг човек в световната история.

Той има пълна библиотека книги за Сталин. Чете за него и когато е млад човек – още преди да придобие каквито и да било властови средства  – често се скитал около бюрото на БААС, разказвайки на хората "Чакайте само да завзема тази държава. Ще направя от нея сталинистка държава." Хората му се смеели. А не би трябвало.Това наистина било много сериозно намерение.

Накратко, какъв е неговият произход?

Той е от много бедно семейство, от село, наречено Ал Ауджа, което е до град Тикрит. Като малко момче трябвало да краде, за да има семейството му какво да яде. Крадял кокошки, такива неща. Бил неграмотен до десетгодишна възраст. Чул, че братовчед му можел да чете и пише и поискал и на него да му бъде дадена такава възможност.След това става въоръжен разбойник, бияч на служба на БААС, и участва в опита за убийство на силния човек в страната, генерал Касем, през 1959 г. След това влиза в затвора в Кайро. Връща се след като БААС взима властта и организира партията, за да и даде превес над армията, което е много важно развитие.

Какъвто и да е Садам Хюсеин, първо той е организатор, в една част от света, която е виждала малко организатори. И ето защо той – да използвам една дума, която не му подхожда – той наистина блести, когато го сравняваме с други арабски лидери.

За хората, които не разбират Ирак, доколко са важни роднинските и племенните връзки в това общество?

Роднинските и племенните връзки са нас всичко. Те стоят над идеологията. Те стоят над ангажимента към нацията-държава, те стоят над всички ангажименти. Садам Хюсеин го разбира. Ето защо в някои отношения той предаде властта на партията БААС, която му даде властта, на своето семейство, защото реши, че на семейството може да се има доверие, а на партията – не.

Той омаломощи партията и засили семейството, и това сега е положението в страната. Малкият му син е страшен шеф на сигурността. Първият му син, който е психопат, управлява всички комитети в страната. Брат му отговаря за системата за сигурност, братовчед му е на ключов пост в армията. Хората от Ал Ауджа са на другите постове в армията. Хората от Тикрит, града близо до Ал Ауджа, са на другите постове. Това е пирамида на взаимоотношения, семейни и племенни. И от това той зависи. Тези хора са му лоялни, защото вярват, че ако Садам си отиде, те също ще си отидат.

По време на опита за това убийство през 1959 г., когато Садам за пръв път напуска страната и отива в Дамаск, в Кайро, каква е голямата игра, която се играеше в Близкия Изток?

Голямата игра, която се играеше в Близкия Изток през 1959 г. беше арабският национализъм на Насър. Насър искаше да обедини арабските страни в една велика държава, способна да бъде напълно независима. Повечето западноевропейски сили се противопоставяха на това. Пртията БААС, към която Садам принадлежи, също вярваше в арабското единство. Човекът, който управляваше Ирак, и който Садам се опита да убие, генерал Абдел Карим Касем, не вярваше в това. И затова Садам и помощниците му се опитаха да го убият. И затова след като избяга след опита за убийство, Садам намери убежище в Кайро, под патронажа на Насър. Това беше положението: арабите, опитващи се да се обединят, Западът, САЩ и Великобритания противопоставящи се на това единство.

Докато той е бил в Кайро, има слухове, че е контактувал с някои американци, с ЦРУ. Какво можете да ни кажете за това?

Има много важна причина, поради която може да се твърди, че Садам е контактувал с американското посолство в Кайро, когато е бил в затвора. Това не е странно, защото такива съюзи по взаимна изгода ставаха всеки ден. САЩ се опасяваха, че Ирак при Касем може да стане комунистически. Както се опасяваше и БААС. Така че те имаха общ враг, обща заплаха  – възможността комунистите да завземат Ирак.

Има спомени как Садам често е посещавал американското посолство, и има сведения, че египетските служни за сигурност го съветвали да не го прави. Както и да е, някой може би си спомня, че по онова време Садам е дребен функционер на БААС. Не е особено важен. Той наистина следва крачките на други хора, които наистина са много по-важни.

И каква беше идеята зад всичко това?

Посещенията в американското посолство от Садам Хюсеин и други членове на БААС са имали една цел, и само една единствена цел: да сътрудничат с американците за свалянето на генерал Касем в Ирак. Касем беше малко прокомунистически настроен и американците са искали да се освободят от тази опасност. Алън Дълес описва Ирак като най-опасната точка на света пред комитета по външната политика на Конгреса. БААС смята, че Касем е техен враг, следователно има взаимност там. И независимо дали конспирацията се е състояла или не, фактите говорятпо-скоро, че се е състояла. Но конспирацията трае, докато бъде премахнат Касем. Тя не е перманентен съюз.

В Ирак през 1963 имаше преврат. Какво знаете за намесата на САЩ в този преврат?

Участието на САЩ в преврата срещу Касем в Ирак през 1963 г. беше основно. Очевидно е, че агентите на ЦРУ  са имали връзка с офицерите от армията, които бяха намесени в преврата. Очевидно е, че в Кувейт е бил установен електронният център, който да ръководи силите, които се сражаваха с Касем. Очевидно е, че те са дали на конспирацията списък от хора, които би следвало да бъдат незабавно премахнати, за да бъде осигурен успехът. Отношенията между Америка и БААС в онзи момент наистина бяха много близки. И това продължи известно време след преврата. Имаше обмяна на информация между двете страни. Това бяха едни от първите случаи, когато САЩ можаха да вземат някои модели изтребители МиГ и някои танкове, направени в Съветския съюз. Това беше подкупът. Това беше, което предложи БААС на САЩ в замяна за тяхната помощ в елиминирането на Касем.

Знаем ли в каква степен Саддам е бил замесен в убийствата, когато се връща от Кайро?

Документирал съм, че 700 души са били отстранени, главно на лична основа, след преврата от 1963 г. И те бяха отстранено по списък, даден от ЦРУ на БААС. Така ЦРУ и БААС си сътрудничеха за елиминирането на комунистите и левите, които бяха опасни за завземането на властта от БААС.

Превратът става през април, Садам се връща в Ирак през май. Но започва да работи незабавно. Става следовател в затворите Фелахийн и Мутакафийн. Това са лагери, където се държат комунистите и техните спътници, след завземането на властта. За да разпитва хората в тези лагери, той използва терор, и несъмнено, както всеки друг, ангажиран в тази дейност, убива хора. През 1963 г. той още е един от партийните биячи, една от партийните мутри, ако щете.

Да прескочим няколко години до 1967 г. и арабо-израелския конфликт, чували сме, че СССР гледаше към Багдад с оглед спечелване на влияние си в Близкия Изток. И БААС също искаше да се върне на власт. Опишете събитията, предхождащи преврата през 1968 г., динамиката на Студената война в Близкия изток, и по-специално в Ирак, и как БААС беше способна да използва тази динамика, за да се добере пак до властта?

През 1968 г. Ирак имаше слаб президент, последовател на Насър. Но победата на Израел през 1967 г. означаваше, че което и правителство да беше на власт, след тази победа трябваше да си отиде. Така БААС видяха в това възможност и си помислиха, че е дошло времето отново да застанат начело на страната. Фонът беше особено интересен. По онова време в Ирак се случваха няколко неща. Те развиваха своя собствена нефтена индустрия и тъкмо щяха да дадат концесии за огромни нови нефтодобивни полета на СССР и Франция. А цената на сярата се беше повишила толкова, че смятаха да добиват и сяра в мините на север и да я продават на световния пазар.

САЩ не искаха това да се случи. САЩ искаха петрола за американските петролни компании; искаха сярата за себе си. Те мислеха, че ако Ирак се ориентира към Франция или СССР, ще бъде загубен за тях. В това БААС ги подкрепяше. Партията използваше петролните концесии и сярата , за да си вдига цената пред Америка. И още веднъж се стигна до един вид договор или сътрудничество между двете страни. От американска страна преговорите за нефта и сярата се водиха от една добре позната личност, Робърт Андърсън, бившият финансов министър при Айзенхауер. Той тайно се срещна с БААС и се договориха, че ако вземат властта, тези концесии ще бъдат дадени на САЩ.

Така още веднъж САЩ подкрепиха БААС да дойде на власт в Ирак. БААС успя. По това време Садам Хюсеин играеше ключова роля. Той беше един от хората с военна униформа – въпреки че не беше военен –атакуваше президентския дворец и го превзе. Тъй като беше слаб, президентът незабавно се предаде. Две седмици след като взеха властта на 17 юли 1968, стана т.нар. “корекция”, т.е. освобоцдаването от не-БААС-истките елементи в преврата,и Садам се отличи в това. Всъщност той опрял оръжие до главата на министър-председателя и казал, "ще дойдеш с мен на летището, защото напускаш тази страна." И човекът се помолил, казал, "имам семейство, имам жена и деца." Садам отвърнал, "докато се държиш добре, нищо няма да им стане." Той го завел на летището, качил го на самолет, депортирал го и, разбира се, години след това, го убил пред хотел “Интерконтинентал” в Лондон. Човекът не могъл да му избяга в крайна сметка.

Въпреки това комунистите не са изхвърлени, скоро след това те се обръщат към Садам,  той лично води делегация в Москва, и има развитие на отношение между двете страни. Каква игра е играел?

Съюзите по сметка не продължаваха твърде дълго. БААС беше вършила неща, които американската външна политика не можеше да толерира. В този случай съюзът трая много малко, всъщност две седмици. И Садам се освободи от всички про-американски елементи в правителството и си осигури властта в страната. Той не беше президент. Той беше вторият човек, след неговия роднина от Тикрит, президента Ахмед Бакр. А товаот което те имаха нужда, а не можеха  да го получат от САЩ, беше икономическа помощ. Те имаха нужда от оръжие. А САЩ не можеше открито да снабдяват с оръжие арабски държави и да ги оборудват за нова война. Това беше основният въпрос между двете страни. Садам знаеше, че може да вземе оръжие от Русия, и посети Русия – това беше първото му пътуване извън Ирак, освен затвора, разбира се – и получи каквото искаше. И съюзът по сметка се разпадна, както винаги става.

Така, значи имаше нов съюз със СССР.

През 1972 г. Ирак и СССР подписаха договор за дружба и сътрудничество. Те искаха да подпечатат сътрудничеството си с официален съюз. Причината поради която Садам подписа този договор за дружба и сътрудничество, беше, че той задължаваше местната комунистическа партия, която беше много силна, да сътрудничи с БААС, която не беше толкова силна по онова време.

Разбира се, руснаците харесаха възможността да стъпят в Ирак и те подписаха договора, като казаха на комунистическата партия да подкрепя правителството на Ирак. Този съюз отвътре не трая много дълго. Но външният имаше приливи и отливи много дълго време. По някое време СССР смяташе, че Ирак му е по-важен съюзник от Египет. Неговата армия винаги се представяше по-добре от египетската армия. Ирак е богата страна, която нямаше нужда от толкова помощ, колкото Египет. И беше врата към Залива, към петрола. Представляваше много по-голяма заплаха за Запада от Египет.

И така, Садам в началото на 70-те е вицепрезидент на Ирак. Можете ли да опишете как той установи сталинистката система с контрола над управлението?

В началото на 70-те, Садам започна да ръководи малък отдел, наречен “Селски отдел”; и по това време режимът на БААС, за много кратко времеимаше намерение да установи демократична система в Ирак. Това беше мечта. Дойде времето да назначат шеф на систе,ата за сигурност, и никой от вътрешния кръг не искаше тази работа. Всеки казваше: "Това е мръсна работа. Не я искам." Младият Садам Хюсеин вдигна ръка и каза "Аз я искам. Аз ще застана начело на системата за сигурност."

Той застана начело на системата за сигурност, нарече я “Отдел общи отношения” и започна да я разширява. Това беше първата му стъпка към получаването на властта.

Президентът по това време, Ахмед Бакр, беше генерал и много приятен човек. И доста религиозен също. Садам му беше роднина. Той оставяше всичко на Садам, защото Садам работише по 18 часа на ден. За минимално време, Садам оглави сигурността, оглави “Селския отдел”, оглави отношенията с кюрдите, оглави комитета, който контролираше петрола. Оглави комитета, който контролираше отношенията с останалите арабски държави. Оглави синдиката на работниците.

Между всички тези отдели, които Садам контролираше, толкова изкъсо, и армията имаше конфликт –  и защото армията е организация, способна да свали правителство, Садам започна да отслабва армията и да поставя на ключови позиции свои роднини военни от Тикрит. Например, неговия зет стана началник на щаба на армията. И разбира се, съвсем скоро като всички диктатори, ревнуващи армията, той се самоназначи за генерал, и, точно като Сталин, стана маршал.

Така че много от това, което описвате, има сталинистки обертонове. 

Без никакво съмнение всичко, което прави Садам, има сталинистки обертонове. Особено, разчитането на силите за сигурност, а не на армията, ревността към генералите от въоръжениет сили, използването на криминални елементи в страната и включването им в системата за сигурност. Тези хора бяха един вид полуграмотни бандити, верни на Садам, защото без него бяха нищо. И така, той ги въведе, той зависише от тях, и те му служеха. Той се освобождаваше от всеки, от когото искаше. И вратата беше широко отворена.

Той имаше две качества, които го издигаха над колегите му. Неговата способност да работи 18 часа на ден. Непрекъснато. И чувството за организация. Не може да имате среща със Садам в три и да дойдете в три и пет или три без пет. Защото Садам ще ви попита защо закъснявате с 5 минути или защо идвате с 5 минути по-рано. Ако имате среща със Садам в три, трябва да дойдете в три. Така беше. Той е така организиран. Той е методичен.

И може би друго сравнение със Сталин е отношението му с Бакр и отношението на Сталин с Ленин.

Без съмнение има съвпадение между кариерите на Сталин и Садам. Между другото, главното е, че Сталин е свирил втора цигулна на Ланин дълго време. И Ленин започнал много да подозира Сталин. Садам направи същото с Ахмед Хасан Бакр, и в крайна сметка Ахмед Хасан Бакр започна много да подозира Садам и поиска да се освободи от него. Но беше твърде късно. Садам вече контролираше цялата страна. И Бакр бе избутан и Садам стана президент. Това е едно сходство.

Ключът е в използването на криминални елементи. И двамата ги използваха, и двамата сменяха началниците на органите за сигурност, защото те знаеха, че това е системата, която контролира страната. Така никой не може да остане на поста си дълго време. Най-дълго служилият шеф на сигурността беше полубратът на Садам, и той бе там осем години. В крайна сметка беше преместен на друга работа от Садам, защото стана твърде силен.

Нека поговорим за вашето лично участие в началото на 70-те. Вие споменахте, че Садам е искал някакви неща от СССР, но може би не ги е получил. Оръжия – той не беше доволен от това, което получи. Той гледаше към Запада и излезе директива, питаща дали Ирак работи с най-добрите компании. Можете ли да ни разкажете тази история?

Работих за режима чрез една палестинска група, която беше установила консултантска компания в Байрут. Работех с техната наследница, Arab Resources Management. И трябваше да помогнем на Ирак да реализира мащабен икономически план, който дойде много бързо като резултат от първия нефтен шок през 1973 г. През 1976 г. получих този много кратък меморандум. Не беше адресиран до мен, беше адресиран до един от колегите ми в Бейрут и в него се казваше – като обръщението към него беше по име - "Най-добрите компании в света ли работят в Ирак? И ако отговорът е не, защо?"

Тогава колегата ми ми го даде и каза: "Ти си човек на словото - отговори му." Разбира се, приготвих отговора, 12 страници, не толкова кратък, колкото въпроса му. И отговорих категорично не, най-добрите компании в света не работят в Ирак. Причините са промяната на приоритетите, бюрокрацията, това-онова, много причини. Последната причина беше, че те слагат политиката над компететността. Дават договори на компанииите заради политическите възгледи на страната им, а не защото са най-добрите компании в света.

От Садам пристигна меморандум, в който се казваше: "Съгласен съм с всичко освен с това – всеки в света го прави. Но сега, вашата задача е да накарате най-добрите компании в света да работят в Ирак." И ние започнахме да го правим. И всеки започна да иска да работи в Ирак. Ирак имаше нефт. Ирак имаше население, за разлика от някои рядко населени страни производителки на нефт. Имаше технократи първа класа. Имаше функционираща бюрокрация и планове да развива държавата. Започнахме да развиваме страната по наистина сериозен начин.

Отгоре-надолу, нефтеният бизнес бе пръв, след това рекултивацията на селскостопански земи.  Строеж на железници, строеж на пътища. Добив на фосфат, добив на сяра. Дори строеж на фабрики за каменни прозорци. Нищо не убягна от вниманието на Садам. И той никога не забрави нещо. И получи най-добрите компании в света. Ние го направихме за него и той работеше с тях, и работеше много, много успешно. Съвсем скоро поради темпа на развитие в страната, Ирак имаше нужда от работници и нае 2 милиона работници от други арабски страни. И с щедростта си към арабските работници, които работеха без разрешение за работа, пенсионираха се преждевременно и такива неща, Садам направи първата си крачка към общоарабското лидерство. Това беше първата му стъпка за получаване на лидерство сред арабите. Чрез работниците, които идваха да работят в Ирак през златното време на ОПЕК.

Защо работихте за режима на Садам?

Има цяло поколение хора като мен. Със Садам сме приблизително на една и съща възраст – аз съм всъщност две години по-голям – които вярваха, че арабската мечта ще бъде там – в Ирак. Ирак имаше богатство, население, перспективи, силна армия. Те не бяха изостанали – ще използвам думата " изостанали" – като някои страни производителки на нефт. Те ни предлагаха бъдеще. И ние поехме шанса. Ние бяхме увлечени от това, което правеше Садам. Не направихме грешка. Всеки, който ви каже нещо друго, не знае какво беше Садам. Той не казва истината.

Знаехме, че Садам е насилник. Но тогава балансът беше напълно различен. Той постигаше резултати. Иракският народ получи голяма част от нещата, от които имаше нужда и искаше, и той беше популярен. Той елиминираше тук-там хора. С времето, както става с всички диктатори, балансът се промени. И всичко, което остана от Садам, бяха репресиите и твърде малко полза за населението му.

Вие вероятно знаете, че сега той иска да придобие ядрено оръжие?

Садам започна програма за придобиване на неконвенционално оръжие през 1974, когато беше вицепрезидент. Той сформира комитет и го нарече “Комитет за стратегическо развитие”. Това беше комитет от трима души начело със Садам. Неговият зет и началник щаб на иракската армия, като член и неговият заместник, Аднан Хамдани, като друг член. Този комитет функционираше тайно. Дори президентът не знаеше какво правят. Те взимаха пари от прихода от нефта и ги използваха, за да придобият неконвенционално оръжие. Това е единственото нещо, което комитетът правеше.

За да постигне целта си, той има нужда от две неща в Ирак. Първото, пари. И става въпрос за много пари – имаме първия нефтен шок, от който Ирак спечели повече пари, отколкото похарчи. Така че 5% от прихода от нефт бяха наистина много пари. Той имаше пари. После, имаме човешкия фактор – учени и инженери – в Ирак имаше много. Но, за да ви покажа блясъка на Садам, той започна за кани арабски учени и инженери от цял свят. Имам предвид араби, не иракчани. Говоря за египтяни, палестинци, мароканци и т.н. Той ги доведе и ги включи в програмата си.

С тези две неща осъществени и с желанието му да придобие неконвенционално оръжие, имаше само един начин Садам да бъде спрян. Той беше: страните-доставчици, които правеха материалите, или атомните реактори, да спрат да му ги продават. Това не се случи. И, образно казано – след това вече беше късно.

И вие отблизо видяхте готовността на някои от тези държави да работят с него и готовността на техните правителства да одобрят този износ?

Повечето искания на Садам към западноевропейските правителства бяха положително приети. Ако имаше инцидентно “не” от някое правителство, той отиваше на друго място и получаваше това, което искаше. Нямаше никакви ограничения да получи това, което иска. Той го получи навреме. Времето беше единственото ограничение за Садам. Той получи проекти за производство нахимическо оръжие от САЩ. Всеки обвинява европейците в това. Това в действителност беше американска компания и американски проектанти от Ню Йорк му дадоха проектите. Правителството на САЩ знаеше за това.

Той имаше оферти за изтребители и от Великобритания, и от Франция. За хеликоптери и атомни реактори – от Франция. For костюми срещу атомни, химически и биологични оръжия -  от Великобритания. Всички тези неща се случиха. Никой не каза “не”. Садам не беше спрян от никакъв отказ да придобие материалите, които му трябваха. Понякога го спираха с политически средства. Но то не траеше дълго.

1970-те години дадоха тласък на цялата програма за придобиване на неконвенционално оръжие. Главната цел на Запада беше да отклони Садам от Русия. И за да го направят, те го подкупваха. Дадоха му всичко, каквото поиска. През 1980-те, причините [за помощта за Садам] се промениха. ... Хомейни се появи на сцената и Западът реши, че Садам е по-малкото зло. И продължиха да го поддържат и да му дават всичко, каквото иска. В този случай, включително и кредит.

Третата фаза на тези взаимоотношения дойде веднага след края на иракско-иранската война, от която Садам привидно излезе победител. Внезпно той се оказа начело на милионна изпитана армия, с неконвенционално оръжие, беше банкрутирал, и неудържим. Той стана опасен. Трябваше да направи нещо, за да оцелее. Тази война беше последвана от серия инциденти, които доведоха до криза, откриването на супероръдието, откриването на атомните тригери, Садам заплашваше американския флот в Залива, такива неща. И разбира се, кулминацията беше нахлуването в Кувейт и знаем какво последва.

Що се отнася до оръжията за масово унищожение, когато се стигна до атомно оръжие, защо мислехте, че това е в реда на нещата?

Не мисля, че през 70-те години е имало поне един арабин, който да не е искал Садам да има атомно оръжие. Те искаха той да има военен паритет. Израел имаше атомно оръжие. Арабите искаха и арабска страна да има атомно оръжие. Ирак беше начело и затова всички араби поддържаха Садам Хюсеин. Имам новина за вас: не мисля, че има и един арабин в този момент – можете да ме спрете в този момент – който да не иска Садам Хюсеин да има атомно оръжие и сега. Те не гледат на това като на оръжие за масово унищожение. Те гледат на това като на трансфер на технология. Че арабите са го направили, арабите са се присъединили към модерния свят. Това е начинът, по който те го виждат. И са доволни. Фактът, че Садам премахва хора, убива невинни мъже, използва химическо оръжие срещу собствения си народ, е всъщност донякъде вторично за този образ. Иракският народ се безпокои и за второто. Те страдат заради второто. Но арабите извън Ирак не страдат, защото Садам премахва хора, но не тях. Той премахва иракчани.

В този смисъл има разделение между виждането за Садам Хюсеин, която имат иракчани, и виждането за Садам Хюсеин, която имат останалите араби. За останалите араби той е човекът, който мери ръст със запада. За иракчани той е човекът, който ги докара до това плачевно състояние. Без да иска.

След революцията Садам още беше вицепрезидент, и през юли 1979 г. посети Аман. И в същото време там се среща с агенти на ЦРУ. Какво прави? И какви са последиците от това посещение?

Преди да започне войната с Иран, Садам предприе обиколка в няколко арабски страни. Първата му спирка бе Аман в Йордания. И там направи две неща, които не е правил на друго място: индиректна връзка към американците чрез крал Хюсеин, който винаги е бил приятел на Америка, и възможността за среща с трима страши агенти на ЦРУ, които бяха там, не да шпионират Йордания, а за да я използват като подслушвателен пост за останалия Близък Изток.

Няма никакво съмнение, че Садам е обсъждал плановете си да нападне Иран с крал Хюсеин. Има сериозни доказателства, че той е обсъждал плановете си да напрадне Ирак и с агентите на ЦРУ, с които крал Хюсеин го е убедил да се срещне. След това той отлетя за Саудитска Арабия и има данни, че е казал на крал Фахд, че ще нападне Иран, и след това мисля, че направи престой и в Кувейт и направи същото. Обиколката му му гарантира американската подкрепа да нападне Иран. Финансова подкрепа от страните-производителки на нефт и канали за купуване на оръжие.

Един от най-непознатите и може би най-неизследваните аспекти на ирано-иракската война беха хората, които купуваха оръжие за тях. Садам имаше приемливи за запада страни, които стояха зад него. Йордания купуваше оръжие за Садам. Йордания е приемана от Запада. Египет купуваше оръжие за Садам. Египет беше приемлив. Саудитска Арабия купуваше оръжие за Садам. Саудитска Арабия беше приемана. Иран нямаше предимство. Зад Иран застанаха само Сирия и Либия, и нито една от тези страни не беше приета от запада. Така че потокът оръжие при Садам беше от много по-висок порядък. Ипо-усъвършенствани неща. Те получиха по-модерни оръжия от иранците. И затова накрая те победиха.

Можете да погледнете тази картина през призмата на обиколката, която предприе Садам, непосредствено преди да нападне Иран. Той защитаваше гърба си с консервативните режими, с про-западните режими. Той не си защитаваше гърба със СССР. В действителност СССР отряза потока на оръжие към Ирак, веднага след като той нападна Иран, и Садам е трябвало да разчита изключително на западно оръжие три години, докато СССР промени решението си и започне отново да го въоръжава. Те видяха, че губят Ирак, защото Западът му дава всичко, каквото иска.

Публикацията подготви Вероника Бикова

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо