08-04-2003

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

8 април 2003, 11:30

Ще се справят ли американците с мира след войната*

Ян Драбек**

The Prague Post, април 2003

 

Ще могат ли Съединените щати да управляват следвоенен Ирак? Ще може ли суперсилата след военния си триумф да постигне още един, който да донесе демокрация и стабилност на тази част от света?

Отговорът може да бъде намерен в Германия.

За първи път посетих Германия около две години след като бе победена във Втората световна война. Нейните градове бяха просто купчина камъни, макар и по това време вече акуратно подредени. Из руините вървяха потиснати, измършавели дрипави хора, чиито порцион беше много ограничен.

Влаковете бяха малко и нарядко. Движеха се със скоростта на охлюв и пътниците на гроздове висяха от тях. Единствените коли по улиците принадлежаха на окупационните сили.

Пред германците се очертаваше дълъг и болезнен период, но две неща бяха предприети от американците, за да направят процеса много по-бърз. Американската и британската окупационни зони вече бяха интегрирани, а французите, макар и с нежелание, се присъединиха към тях. И най-важното –няколко месеца преди моето тогавашно посещение, шест милиарда долара бяха определени за програмата за възстановяване, наречена “план Маршал”.

Следващия път, когато посетих Германия, там се случваше германското икономическо чудо – Wirtschaftswunder. Германците, по точно западните немци, изглеждаха добре, градовете в голямата си част бяха възстановени. Демократичните и икономическите структури функционираха стабилно.

От другата страна на Земята първата нация, която понесе ядрено нападение, стана азиатски исполин. Япония постигна това под демократичен флаг.

В Западна Германия американците подкрепиха бившия кмет на Кьолн Конрад Аденауер. През 1949 той стана първия следвоенен демократичен канцлер. Този мъдър възрастен мъж с помощта на плана Маршал преведе страната си по колебливите стъпки на младата демокрация.  

Имаше ли алтернатива? Разбира се. В съседната Източна Германия Съветският съюз постави един омразен марионетен режим, който опъна бодлива тел по границите и построи висока стена около разделения Берлин.

Не мина без проблеми в западната част на Германия, разбира се. След войната главнокомандващият на съюзническите сили в Европа Дуайт Айзенхауер заповяда денацификацията на Германия да засегне и най-ниските нива на йерархията, на което военният управител на Бавария ген. Джордж Патън се противопостави - неговото лично убеждение бе, че без редовите нацисти икономическото възстановяване на района може да забуксува.

Тези, които ръководеха бившите врагове по верния път, бяха военни. Освен Айзенхауер и Патън това беше ген. Луциус Клей, военният губернатор на американската окупационна зона, който стана героят на Берлинския въздушен мост през 1948-1949. (На 31 март 1948 започва съветската блокада на Берлин, която продължава 11 месеца. САЩ и Великобритания организират въздушен мост за снабдяването на града с продукти. През 1949 Сталин сваля блокадата, победен от твърдостта и организираността на Запада.) Ген. Дъглас Макартър умело води Япония през първоначалните следвоенни трудности. Макартър беше този, който успя да запази императора като символ, около който могат да се обединят японците. Той заяви на руснаците, че ако те продължават да заплашват Северна Япония, той ще изпрати в затвора цялата руска военна мисия в Токио, а също се справи с учителските организации, които симпатизираха на комунизма. Демокрацията и стабилността най-накрая можеха да се появят в Япония.

Историята продължава. Благодарение на силното американско военно присъствие,  половин век след прекратяването на Корейската война , Южна Корея днес е демократична.

Страните от НАТО, а не само американците се намесиха в Босна и Косово, но без тях намесата едва ли бе възможна. В резултат на Балканите дългогодишният рев на оръдията отшумя.

Има изключения. Хаити и Сомалия са две страни, в които американската намеса не успя да донесе демокрация.

За Афганистан е още рано да се преценява. Афганистанският президент Хамид Карзай наскоро обясни какво е значението на американското присъствие в страната, като каза, че без него правителството му просто не би съществувало.

Има всички основания да се смята, че американците, които успяха да превърнат Хитлеровия Трети райх в устойчива демокрация и експанзионистична Япония в добронамерена азиатска сила, ще знаят как да се справят със следвоенната ситуация в Ирак.

Авторът е бивш чешки посланик в Кения и Албания.

.............

* Заглавието е на Още.инфо

** Авторът е бивш чешки посланик в Кения и Албания

Преведе Борислав Скочев

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо