|
|
Десет години след разпадането на СССР мумията на Ленин продължава
да стои в Мавзолея. Збарски, единственият жив днес от
балсаматорите на вожда, разказва за похожденията мумията. И
уточнява:
”Нищо не е вечно.”
Когато в края на март 1924 професорите Варабьов и Збарски за първи
път натопили тялото на Ленин в смес от глицерин и калиев ацетат,
най-малкото, което могли да си представят, е, че мумията ще
преживее неутронното разложение на създадения от нея режим,
свършил съществуването си на 25 декември 1991. След 78 години от
смъртта на създателя на СССР, днес само една незначителна група
носталгиращи и туристи с интерес към патологията подхранват още
този култ, който в продължение на половин век придоби наистина
фараонски размах и превърна Мавзолея на Червения площад в Мека на
комунизма с повече от един милион посетители годишно /около 3000
души на ден / според съветската преса от 1940. “Спомням си, че
когато за първи път се докоснал до мъртвото тяло на Ленин,
почувствах някакво отвращение. Стоях не просто пред труп. Това бе
фигура свещена и боготворена от всички”, казва акад. Иля Збарски.
Заедно
с баща си и професорите Варабьови – баща и син, Збарски със
собствените си ръце провел балсамиращата операция и в продължение
на 18 години смазвал тялото от главата до петите със секретния
балсам.
Ученият си спомня тежките времена, прекарани заедно с мумията, в
които дори само за незначителен пропуск или грешка е могъл да
плати с живота си.
През
1924 бащата на Иля Збарски – Борис, е извикан в кабинета на Феликс
Дзержински, основателя на страховитите съветски секретни служби, и
шеф на погребалната комисия. “Какво ще правим с Ленин?”, скептично
попитал Феликс Едмундович. Без да се съобразява с опозиционерите
Троцки, Бухарин и Каменев, които били на друго мнение, Сталин си
поставил за цел да съхрани тялото на идеолога. Още повече, че били
изминали вече повече от три месеца от деня на кончината му и
обичайният начин за временно съхраняване на тела чрез вливане на 6
литра спирт, формалдехид и глицерин, вече не действал. Лицето на
Ленин се покривало с пукнатини пред очите на хиляди съветски
граждани, ежедневно прииждащи към Колонната зала, за да се простят
с този, който през 1922 основава СССР след кървава гражданска
война, в победата от която дори не може да се наслади.
Мрачното мазе
Без да се досеща за грозящата го опасност в случай на провал,
бащата на Иля Збарски заявил за своята готовност да работи с
трупа. Той доверил на Дзержински, че реактивите, изобретени от
проф. Варабьов, могат да доведат до разложение на тялото. Идеята
на болшевишкия деятел Красин да се замрази вождът по подобие на
мамонтите, преживели в ледовете хилядолетия, отначало се понравила
на Дзержински. Германската фабрика обаче, която трябвала да
достави хладилното оборудване, безнадеждно бавела изпълнението на
задачата. Атеистичният бог неудържимо се разлагал и Дзержински бил
принуден да приеме предложението на Збарски и Варабьов да спрат
разложението. Те започнали работа по балсамирането на бащата на
революцията в мрачно мазе, разположено под временния мавзолей.
След разрешение от партията вътрешностите били извадени и по
цялото направени разрези, за да проникне балсамът добре. След това
поставили Ленин в каучукова вана, напълнена със секретен еликсир
от глицерин, калиев ацетат, вода и хлор-хинин. Формулата на
разтвора била измислена още в ХІХ в. и се използвала при
препариране.
През
1939 към Мавзолея е построена лаборатория, където збарски
провеждал експерименти с безименни трупове под зоркия надзор на
информаторите на НКВД /впоследствие КГБ/. По същото време
американската киностудия
Universal
снима филм с Борис Карлов в ролята на Франкенщайн,
обект на подобни хирургични намеси от напълно откачен учен. Тази
аналогия натъжила съветските балсаматори, защото мазето, в което
работили, по нищо не приличало на прекрасните зали за
експериментиране в американската лента. За друго сходство не им
дошло наум.
Комерсиалната тайна
Днес методите за запазване на мумията са практически без
изменения, свидетелства Збарски. Те обаче от държавна тайна се
превръщат в комерсиална тайна. През 1992 тогавашният президент
Борис Елцин спрял глицериновото кранче, което принудило групата на
балсаматорите да търсят нови източници на постъпления. През
последното десетилетие учените от Мавзолея не само обучавали
чуждестранни специалисти, но и основали компанията “Ритуал”, която
се занимава с възстановяване и балсамиране на обезобразени трупове
на т. нар. нови руснаци. Цената на услугата е около 12 000 евро за
една седмица работа.
Обичайна клиентела на специализираната клиника за задгробна
естетическа хирургия, особено модна през 1990, са обикновено
мафиоти, убити в кървави разправи. През 1995 лабораторията
получила 1 141 922 евро от правителството на Северна Корея за
балсамирането на трупа на лидера Ким Ир Сен. През ръцете на Иля
Збарски са минали мумиите на българския комунистически лидер
Георги Димитров и Чойбалсан, глава на Монголия.
Черна плесен по мумията
През 1952 обаче блестящата кариера на балсаматорите тръгнала
надолу. В същата година бащата на Иля – Борис Збарски, бил
арестуван от КГБ с изумителното обвинение, че е “немски шпионин” и
“еврейски националист”. Синът бил принуден да изостави работата в
Мавзолея. Но не могъл да се отърве от нея и насън. “Веднъж по
трупа започнаха да се появяват черни петна. Ние знаехме как да се
борим със зелената и бялата плесен, но тази беше черна и не
знаехме какво да правим.”, разказва той. Изпращат образци в
Института по микробиология, без естествено да казват от какъв
обект са те. Оттам отговорили, че могат да се отърват от черната
плесен единствено чрез изгаряне или обработка със сярна киселина.
Ужасените учени успели все пак да се справят със собствени методи
по дезинфекция.
Първите посетители на Мавзолея били удивени от руменината по
бузите на Ленин, контрастираща с измъчения външен вид на първия
болшевик на последните му фотографии от 1923, вече скован от
прогресиращ паралич. За да отстранят жълтеникавия тен на мумията,
учените пуснали през филтър червен цвят. В очните кухини сложили
стъклени топчета, а устните зашили под мустаците. През 1961,
следвайки измененията на модата, предприели решителна промяна във
външния вид на вожда. Познатият на всички военен френч бил
заменен с черен костюм, сменян на всеки две години.
В
същата година тялото на Сталин, което осем години делило с Ленин
един и същ подиум, било извадено и погребано до Кремълската стена.
На заточение
След началото на операцията Барбароса на 22 юни 1941 от Хитлер,
Сталин премества на безопасно място мумията на Ленин от другата
страна на Урал, в сибирския град Тюмен. Збарски 17 години пазел
спящия красавец от червеи, сега трябвало да го варди сам и от
нацисти. Варабьов загива през 1937 при загадъчни обстоятелства. По
време на цялата война до зачуканото сибирско място дестилирана
вода, нужна за опазването на експоната, била доставяна от Омск. За
да не се събуди подозрение, лабораторията била поместена в училище
по подготовка на колхозници. Тялото се пазело при всички удобства
до 1945.
Мозъкът на вожда
Збарски свидетелства, че балсаматорите и поддържащите мумията
никога не са имали достъп до мозъка на съветския лидер. Още през
1928 той бил спиртосан и сложен в сейфа на Института на мозъка на
СССР. До него със специално разрешение се добрал знаменитият в
онова време немски учен Оскар Фохт. Той се опитал да открие
някаква особеност на гънките на мозъка на Ленин, която би обяснила
“връзката между мислителя и революционера”. След 5-годишно
експериментиране с над 30 000 хистологични образци професорът не
успял да докара някакъв научен извод. На една от многобройните
конференции ученият съобщил, че е открил някаква издатина, която
по размер надвишавала нормалните и определил Ленин като “шампион
на асоциациите”, но само с една цел – да зарадва Политбюро,
уверява д-р Жорди Сервос-Наваро, завеждащ катедра по
невропатология в берлински университет и който имал достъп до
мозъка през 1974. Д-р Наваро отрича разпространената версия, че
Ленин е бил сифилитик.
Покушения над мумията
Вечният сън на вожда на революцията често е нарушаван. През 1934
селянинът Митрофан Никитин направил опит да убие Ленин повторно,
насочвайки пистолет към балсамираното тяло. Охраната успяла да
предотврати покушението над трупа, но Никитин се самоубил на
същото място, стреляйки в главата си. През 1959 мъж удря с чук
стъкления саркофаг и успява да го пробие. Година по-късно опитът
бил повторен от друг гражданин, който пробвал да разбие стъклото с
ритници. Никой не знае каква е съдбата на тези разстроени от вида
на мумията съветски хора.
Страстите вече са отстъпили място на пълната индиферентност към
мумията на Ленин. Ожесточеният дебат по времето на Елцин да бъде
ли погребана или не тя напомнят споровете в България около
балсамирания Георги Димитров и бясната съпротива на БСП да бъде
изваден от мавзолея. Все пак у нас надделя разумът. Още инфо
|