Иван Костов най-после наруши мълчанието си - с една доста претенциозна,
едва ли не философска статия.
Статията започва с твърдението, че в България "за мнозина не е ясен
смисълътна ставащото". Понеже станало ясно, че комунизмът бил грешка,
преобразуванята били принципно правилни и необходими. Но мнозинството
отказвало да види тази реалност, то търсило някой да бъде виновен. (За
какво??).
Разбираме, че отново работата ще се върти около това, че народът не е
дорасъл и не го разбрал...
Обществото не можело да възприеме преобразуванията като "стремеж към
общото благо". Българинът не знаел къде отива, не знаел кое е добро и кое зло.
Станал безпринципен, нямал доброта, не пазил честта си.
Добре - но това е тирада за националния манталитет, откъсната от конкретния
исторически фон. Тя може да послужи като частично оправдание за неуспехите
му, но не и като тяхно отрицание.
Костов би трябвало да знае, че не народът трябва да разбира един държавник,
а държавникът народа си. Не знам дали за българина не е ясен "смисъла на
ставащото", дали търси някой да е виновен, но явно Костов не иска (не
може) да си признае някои вини. А иска да дава насоки...