ОЩЕ

17-11-2002

Ото фон Хабсбург ще навърши 90 години на 20-11-2002. След смъртта на дядо му, император Франц Йозеф през 1916 г., баща му Карл I става император, а Ото – престолонаследник. През 1919 година заедно с баща си е прогонен от страната в изгнание в Испания и Белгия. В края на 30-те години се застъпва за независима Австрия, преследван е от Хитлер и емигрира през Франция и Португалия в САЩ. Връща се в Австрия едва през 1966. Член на Европарламента от 1972 до 1999 от германската ХСС. По негова идея и нсастояване в пленарната зала на Европарламента символично е поставена празна банка за народите отвъд желязната завеса до деня, в който и те ще изпратят своите депутати тук. Говорител е на Народната партия по външнополитически въпроси, специалист по човешки права. Лично помага на 661 източногерманци да преминат унгарската граница през лятото на 1989, с което започва стремителното срутване на социалистическата система.

«Ди Велт»: Като син на последния австрийски император Вие сте изразител на продължителна историческа линия, но същевременно погледът Ви е обърнат към архитектурата на нова Европа, в чието изграждане участвахте и Вие самият. Няма ли опасност чрез разширяването си ЕС да се самоунищожи?

Ото фон Хабсбург: Това е изключено. Разширяването просто ни е необходимо. За мен Съюзът е преди всичко общност на сигурността. Колкото повече държави са обединени в него, толкова по-голяма е сигурността за всички ни.

«Ди Велт»: Но дори и този по-голям ЕС няма да обхваща цяла Европа, а ще си остане един фрагмент.

фон Хабсбург: Точно затова трябва да продължим да работим, за да дойде следващия етап на разширение колкото може по-бързо - и без това сме доста закъснели.

«Ди Велт»: А какво ще стане с Турция – ще влезе ли и тя в Евросъюза?

фон Хабсбург: Аз съм голям приятел на Турция. За нас тя е важен партньор. Но питам – дали наистина е в интерес било на самата Турция било на нас самите, тя да стане член на ЕС? Турция не е страна, сравнима с Белгия или с Ейре. Тя има много по-важна задача. Нейното влияние върху Близкия Изток и върху ислямските републики, освободени от съветско иго, никак не бива да се подценява. Трябва да намерим такава форма на партньорство, което от една страна да й дава всички предимства на ЕС, но от друга да не й пречи да осъществява своята роля в ислямския свят. Ако щете, това ще е потенциално сътрудничество от особен вид, но наистина само от особен вид. Турция не може да стане редовен член на ЕС.

«Ди Велт»: Необходимостта да си сътрудничим – и това ли е последица от историческия опит?

фон Хабсбург: Разбира се. Често говорим за неуредени исторически сметки, които все някога се заплащат. Първата такава сметка бе по мое мнение катастрофата на Втората световна война като последица на предшестващото разбиване на дунавския регион. Същевременно обаче е бил разбит и Близкият Изток. Създадени са редица изкуствени държави, които се възприемат там, както при нас Югославия – като чужди тела. Типичен пример е Ирак. Днешните проблеми с Багдад сме си ги забъркали някога самите ние, европейците.

«Ди Велт»: Вие не веднъж сте учудвали своите събеседници с позитивната си представа за исляма. Днес правите ли преоценка на тази своя позиция?

фон Хабсбург: По никой начин. Аз се застъпвам за открит диалог с исляма и с удоволствие пътувам в ислямски страни. Преди края на тази година ще посетя конференция на Ислямската академия в Мароко, чийто член съм, и ще изнеса там лекция «Локални войни и тероризъм», тема с изключителна актуалност. Продължавам да съм убеден, че в лицето на ислямските държави ще намерим нашите логични партньори, с които можем да си съдрудничим добре. Но ще трябва да се научим, да ги разбираме по-добре. В миналото това е било възможно. Нека само си припомним, какъв принос има ислямската култура за нашата собствена цивилизация. И пак стигаме до Турция и нейната мисия. Средиземно море по традиция не е южна граница, то е кръстопътен регион за Европа. Нека не забравяме колко важна е Турция и за Израел. Турция запази отношенията си с еврейската държава при всички остри военни конфликти на Израел с неговите арабски съседи.

«Ди Велт»: Специалист сте по политикта на САЩ от повече от 60 години. Как определяте нивото на трансатлантическите отношения и особено ролята на Германия?

фон Хабсбург: То за съжаление не е много добро. Истинско нещастие е как се постъпи тук от немска страна. Всичко можеше да стане много по-дипломатично. Това, че нашите отношения с Америка бяха заложени като дребна разменна монета в предизборната борба, засегна американците много по-дълбоко, отколкото хората у нас въобще са готови да осъзнаят. Този факт остави дълбоки поражения, както показва реакцията на Хенри Кисинджър, например. Колко тъжно е, че у нас все още не се разбира значението на тези събития. А и досегашните опити за лечение не бяха много успешни. При това Америка ни е тъй необходима!

«Ди Велт»: А Русия? Възможно ли е тя да бъде включена в новата европейска архитектура?

фон Хабсбург: По мое мнение, не. Борис Елцин, на когото въпреки всичко не може да му се отрече известна прозорливост, бе казал, че сам не знае европеец ли е или азиатец. И от други руски политици сме чували подобни становища. Не е хубаво когато човек не знае, какъв е! Освен това, Русия е последната голяма колониална империя – и то във времето на световна деколонизация. Половината от Русия са колониални територии. Накратко – аз съм абсолютно против това да се отварят портите на Евросъюза за тази страна. Нима ще искаме ние или по точно нашите потомци да бъдат въвлечени в руски колониален конфликт? Когато някой ден Русия се деколонизира – това ще е съвсем друго нещо. Но в момента – не. Аз съм дори против някои стъпки, които се правят сега с цел «приближаване» на Русия. Това може да ни вкара в ужасна ситуация.

«Ди Велт»: Имате предвид Чечения?

фон Хабсбург: Да, но и целия кавказки регион. А и Далечния Изток. Там според мен в дългосрочен план опасностите са по-големи отколкото всичко друго, за което говорим в момента. Китайците са решени да прекратят неравноправните договори. И слава Богу! Ние сме се отървали от всички неравноправни договори. Но руснаците не са сторили това с нито един от тях. От тук могат да се появят отново много остри конфликти. Освен това не бива да забравяме, че това огромно пусто пространство, което представлява Сибир, се намира на периферията на регион с изключителен демографски натиск. Русия може внезапно да експлодира. За нас тя е много опасна.

«Ди Велт»: Нямате ли доверие на президента Путин?

фон Хабсбург: Той очевидно изгражда националсоциалистическа система. Разбира се не в смисъла на Хитлер, тъй като отсъства расизмът. Но тук става дума за нещо различно и може би дори по-опасно: първо – екстремен милитаризъм и второ – комбинация от екстремен национализъм и воля за по-нататъшна експанзия.

«Ди Велт»: Вие познавате духовно-политическия климат в Централна Европа. Как гледат там на Европейския съюз?

фон Хабсбург: Волята за влизане в Европа е много силна. Това важи и за балтийските държави. Вярвам, че референдумите като цяло ще преминат успешно. Трудности би могло да има в Чехия. В много отношения тя представлява специален случай поради незавършилия анализ на собствената история.

«Ди Велт»: Бяхте в продължение на 20 години депутат от Християнсоциалния Съюз (ХСС) в Европейския парламент. Каква роля ще има парламентът в бъдеще?

фон Хабсбург: Той и досега е играл много важна роля, а за напред тази роля може да се засили. Парламентът успя да окаже силен натиск върху правителствата. Без този натиск нямаше да се стигне до разширяване на Съюза. Съветът е спирачката, а парламентът – моторът. Друг е въпросът, че и в парламента предстоят реформи, като съкращаване броя на депутатите например.

=========

*Заглавието е на "Още инфо"