|
От началото на
месеца световните медии коментират новината, че предстои първото
клониране на човешко същество. Обявено бе, че то ще се осъществи в
някоя от страните, където това не е забранено със закон. В неделя
стана ясно коя страна предлага домакинство – същата, в която
шестима български медици очакват на 22 септември решение на съда
по обвинение за съучастие в антидържавен заговор и за умишлено
заразяване на деца със СПИН.
Клонирането на хора е незаконно
Така мислят
парламентаристите в повечето напреднали държави. В края на юли
Американският конгрес прие с голямо мнозинство закон, който
квалифицира клонирането на хора като федерално престъпление, което
се наказва с 10 години затвор. Решението беше приветствано от
религиозните общности в САЩ. Балтиморският католически кардинал
Уйлям Килър го нарече “важна първа крачка към създаване на
истински хуманно общество, в което човекът ще остане стопанин, а
не продукт на създадените от самия него технологии”.
Единствено във
Великобритания сред страните от Европейския съюз клонирането е
допустимо, но само за създаване на органи и тъкани, които да бъдат
имплантирани при необходимост на онзи, от когото е взет за целта
генетичен материал. Теоретично това би била единственото
присаждане, след което няма да има никаква реакция на отхвърляне.
Но британските законодатели - като колегите си по света - не
допускат клониране с цел създаване на човешко същество.
Съвсем наскоро
скандалната компания Clonaid, която от три години набира платени
заявки за клониране, обяви, че ще започне и да ги изпълнява - в
някоя от бившите съветски републики или в самата Русия. На 27 юли
обаче руското правителство взе решение за забрана да бъдат
клонирани хора в страната през следващите 5 години. Това създава
сериозни проблеми на компанията. Нейните шефове в началото на
годината публично обещаха, че първото клониране на човек ще се
осъществи през май-юни. Тогава бе съобщено, че американско
семейство е платило половин милион долара за генетично копиране на
загиналия им десетмесечен син. Стана известен и бащата – адвокатът
от Западна Вирджиния Марк Хант. Иначе обичайната тарифа на
компанията е $180-200 000 на парче.
Забраната на
руските власти поставя под въпрос и възможността Clonaid клонира
Хитлер.
Именно
в Русия се пази
генетичен материал от фюрера
-
долната челюст и парче от черепа, идентифицирани преди десетилетия
от личния му зъболекар.
Шефката на
компанията Брижит Боаслие е активистка в сектата на раелитите. Те
вярват, че човекът е бил създаден от космически пришълци, чиито
клонинги са нашите предци. А Хитлер щели да го клонират, за да го
изправят пред нов Нюрнбергски процес. Определена е и жената,
удостоена с честта да стане майка на фюрера-менте. Това е
22-годишната дъщеря на Боаслие - Марина.
Казусът
“клониране на Хитлер” в комбинация с обещанието това да се случи
едва ли не утре, поставя два основни въпроса. Първият е доколко
реална е технологичната готовност за осъществяване на
генноинженерната процедура, а вторият отваря поле за широка
дискусия около твърде комплицираните морални аспекти на проблема.
Може ли клонингът да носи отговорност за свършеното от неговия
баща и близнак преди десетки години?
Въпросите са
свързани помежду си, защото равнището на технологичната готовност
ще предопредели и опасността от аномалии, които могат да сполетят
продукта на генноинженерния експеримент.
Биологичните рискове
В средите на
специалистите доминира скептицизмът. Самият Йън Уилмут, “бащата”
на Доли, припомни, че при друг експеримент в Рослинския институт в
Единбург се родило недоносено агне-клонинг. То имало аномално
недоразвити мускули и кръвоносни съдове в белите дробове, при
което се наблюдава т. нар. хипервентилация и летален изход. Не
може да се твърди със сигурност, че случилото се не е свързано с
начина на зачеване. Самата Доли пък съвсем не се радва на цъфтящо
здраве.
Д-р Рудолф
Дженикс от Института по биомедицински изследвания “Уайтхед” в
Кембридж, щата Масачузетс, акцентира върху това, че само част от
така оплодените яйцеклетки могат успешно да бъдат имплантирани
обратно и само част от имплантираните продължават нормалното си
ембрионално развитие. При опитите с животни се залага само
вероятностна прогноза за успешно клониране. Допустим ли е такъв
подход при експерименти с хора, пита д-р Дженикс. Той добавя още,
че развитието на плода зависи и от фактори, които са епигеномни,
тоест, не подлежат на контрол от хромозомите в клетъчното ядро.
Тяхното влияние не може да се прогнозира.
Абсолютен
биологически близнак едва ли може а се създаде. Сред епигеномните
фактори са възрастта и физическото състояние на майката, нейният
двигателен и хранителен режим и навици, датата на зачеване,
сезонът, географската ширина и климатичните особености на мястото,
където протича развитието на ембриона… Клонирането просто няма да
изпълни надеждите, които му възлагат.
Известният
германски специалист по репродуктивна медицина Клаус Дитрих нарече
намеренията на “Средиземноморското трио” франкенщайнски, а
“бащата” на Доли ги квалифицира като безотговорни и криминални.
Д-р Дженикс заяви, че да се превръща човека в морско свинче е
недопустимо и то не само по етически съображения, а и поради
самата техника на клониране. Като тях мислят повечето специалисти
по света.
Но пред
представител на Reuters единият от тримата “франкенщайни” –
Панайотос Завос – категорично обяви: “Джинът е пуснат от
бутилката!”.
За клонингите и за хората
Мотивите на
тези, които поръчват музиката, са различни. Към средиземноморските
“франкенщайни” се обръщат най-често техни досегашни пациенти –
семейства, в които единият съпруг е стерилен. Те предпочитат
клонирането, тъй като при обичайното изкуствено оплождане
биологическият баща или майка ще е чужд човек. Генетичен двойник
поръчват и хора, загубили близък - дете, съпруг, брат, сестра,
любим… При Clonaid преобладава суетливият контингент на желаещите
да осигурят собственото си безсмъртие. Някои от тях дори искат
сами да отгледат и подпомогнат в живота приемника на своето его,
често поради желанието при повторението да се избегнат допуснатите
собствени житейски грешки.
Обединява ги
онова смътно безпокойство, което ни обхваща пред самата мисъл за
смъртта – своята или на близките ни, извечният инстиктивен страх
от неясното нещо, което се случва с “Аз”-а в края на пътя му. Той
като че ли мотивира и в инстинкта за продължение на вида.
Има и мераклии
да “възкресят” отдавна починали идоли. Явлението се наблюдава,
например, в Русия. Има руснаци, желаещи помежду си копието на
някой “батюшка”, който с няколко решителни действия внезапно ще
оправи дереджето на държавата. В анкета сред читатели на
“Комсомольская правда” като най-надежден кандидат за тая роля се
очертава Ленин. Негов конкурент везапно се оказва и легендарната
Вивиан Лий, изпълнителка на главната женска роля в “Отнесени от
вихъра”. По думите на певицата Асла, цитирана от вестника, Скарлет
О’Хара в нейно изпълнение е образец за човек, който може да се
справя с проблемите. Актьорът Роман Качанов обаче пожелал да
“възкреси” кучето си, което умряло през 1994. “Не искам да бъде
клониран нито Хитлер, нито Сталин, нито даже Айнщайн – споделя той
– тъй като те вече са свършили своето дело и могат спокойно да
спят вечния си сън.”
Ала в масова
анкета, проведена от радиостанцията “Эхо Москвы”, 69% от
слушателите заявяват, че не биха поискали да се клонира изгубен
близък или любим.
Няма оповестени
социологически резултати, според които някъде по света
привържениците на клонирането преобладават.
Представително
проучване, поръчано от Американския естественоисторически музей,
показва, че 92% от американците са против клонирането на хора, а
за 86% то е недопустимо и при домашните животни. Мотивите са
разнообразни, но почти пълно е единодушието в опасението, че на
някой може да му хрумне да си произведе клонингова армия от
супермени, а след това да я поведе неясно накъде.
Резултатите от
проучванията на общественото мнение по този въпрос в развитите
страни са сходни.
Страхът от
клонингите се оказва по-силен дори от оня страх, който ни обхваща
пред лицето на смъртта. Хората не желаят да живеят заедно с
лабораторни творения. Не искат месни и млечни храни от клонирани
животни на трапезата си. Изпитват неясни, но много силни опасения
даже от генетично изменените растителни храни.
Не се успокояват
пред аргумента, че селекционирането на нови породи и сортове по
същество променят генофонда от хилядолетия, без от това с хората
да се е случило нещо тревожно. Те контрират с въпрос: “А откъде
знаете, че не се е случило? Може би СПИН-ът е резултат именно от
това?”
Ако някоя от
двете групи, заявили твърдо намерение да клонира човек, осъществи
проекта си, ще се изправи срещу твърдата и решителна съпротива на
почти монолитното в това отношение световно обществено мнение.
Човеците не
желаят да бъдат богове - това е твърде голяма отговорност…
Проектът Антинори
След като
американският Конгрес забрани клонирането на хора, специалистът по
изкуствено оплождане Северино Антинори потвърди публично, че това
не променя намерението да бъде създаден първия лабораторен
генетичен близнак. Той работи в Клиническия институт по акушерство
и гинекология в Рим и стана световноизвестен през 1994, когато
успешно имплантира оплодена яйцеклетка на 62-годишна жена, която
благополучно роди здраво бебе на 63 години. Антинори е един от т.
нар. “Средиземноморско трио”, което отдавна оповести, че подготвя
практическото клониране на хора. Другите двама са натурализираният
грък Панайотос (Панос) Завос, експерт от Института по андрология в
Лесингтън, щата Кентъки и американо-израелският биотехнолог Ави
Бен-Абрахам.
Преди десетина
дни те съобщиха, че експериментът ще бъде проведен през ноември в
някоя от средиземноморските страни, където проектът ще се
реализира в условията на “морално-етичния комфорт, който предлага
атмосферата на иудаизма и исляма”. Резервният вариант е “плаваща
клиника” насред океана. Видимо, до него няма да се стигне.
Размерът на
финансирането бил “неограничен”, което гарантирало, че проектът ще
бъде доведен докрай. Триото разчита на 200 семейни двойки, заявили
желанието си да станат родители на първия клонинг.
Технологично
процедурата е следната. От майката се добива яйцеклетка, която се
денуклеизира, тоест, отстранява се клетъчното й ядро. От соматична
тъкан (примерно, от епидермиса) на стерилния баща се взема клетка
и също се денуклеизира. От двата хромозомни комплекта се комбинира
нов и той се имплантира в яйцеклетката, която се връща на
обичайното си място, но след като на лабораторната маса бъде
установено, че ембрионалното делене вече е започнало. Именно по
този начин беше сътворена в шотландските планини и овцата Доли. |