|
|
Наскоро ми споменаха, че за българското кино през 2002 година е подходяща приказката, че за него има една добра и една лоша новина. Добрата била, че имаше няколко хубави филма. Лошата - че кино няма.
Преди години Ивайло Знеполски беше издигнал теорията за “филмите самотници”. Тогава неговите колеги възроптаха, че няма такова явление, а всички филми са част от непрекъснатия кинематографичен процес.
Днес процес няма. Всички са самотници. Отшелници сценаристи, режисьори аскети. Дори актьорите, тези деца на слънчевото общуване, са като изоставените в гората Хензел и Гретел. А Държавата? Държавата, подобно на лошата мащеха от приказката, току се погледне в огледалцето и го пита дали е най-хубавата на света. Само че отражението, което вижда в огледалцето, не е на неземна красавица, а на напомадена
сводница. И тогава капризната Държава блъска огледалцето в земята, защото смята, че то е виновно за всичките й неблагополучия. Огледалцето, сиреч изкуството, става на ситни парченца. Но всяко парче отразява отново и отново късчета от живота такъв, каквто е, а не какъвто й се иска на Държавата.
Естествено и днес не липсват мераклии да стоят в краката на Държавата и да обират трохите, паднали от трапезата й. Вярно, че не са тлъстите залци от преди години, но пък все е нещо. Тези, които са се уловили за полата на Държавата, обаче не са Онези, които направиха добрите филми през тази година. Онези, които се борят за трохите са много, Другите, които направиха филмите, са малцина. И филмите им са
“самотници”. Ако това, преди двайсет години звучеше еретично, днес звучи гордо. Да си самотен, значи да си честен. Да правиш “филми самотници” и преди двайсет години, и днес е въпрос на личностно оцеляване.
Държавата всъщност ни направи голяма услуга, като ни освободи от бремето на колективната безотговорност да се чувстваме “част от общия процес”. Днес всеки автор е отговорен сам за себе си. А националното кино се състои от отделните филми и личности.
Тъй, че тази година в кинематографичния живот има две добри новини – първата е, че има няколко добри филма. Втората, че филмовите творци имат достойнството да бъдат самотни.
...................................
*Авторът е филмов режисьор, председател на Асоциацията на кинорежисьорите у нас. Заглавието е на "Още инфо". Текстът е отпечатан във в. "Избор". |