|
Когато през 1660 г. 12 души основават Кралското общество, един образован човек е можел да владее цялото съществуващо научно знание. Фактически така е било през повече от половината живот на тази институция. Едва през 1847 г. Кралското общество решава да ограничи членството само с активни изследователи.
Но през изтеклото столетие и особено през последните 50 години темповете на научното развитие са такива, че и най-добрите учени не смогват да проследят връхните постижения извън своята собствена област на изследвания.
Науката се разраства все повече, тя става все по-глобална и нейното влияние върху живота на хората става все по-забележимо.
Огромните постижения на науката през последните години биха могли да накарат хората извън науката да сметнат, че основните научни проблеми вече са разрешени и че занапред остава да се запълнят само някои незначителни празнини. В действителност ние сме пред прага на още по-значителни търсения и открития в науката.
Добре разбирам, че тук присъстват учени, които биха могли по-задълбочено да обяснят както проблемите, с които се сблъсква науката, така и удивителните изненади, които ни очакват. Но аз пожелах да обсъдя перспективите на този нов век на открития поради три важни причини:
- Първо, науката е от решаващо значение за непрестанно растящия просперитет на нашата страна.
- Второ, науката поставя трудни за решаване въпроси както от морален, така и от практичен характер, които при неправилен подход могат да доведат до предразсъдъци спрямо нея, а те според мен могат да имат разрушителни последици.
- Трето, благата на науката ще могат да се оползотворят само при обновени отношения между науката и обществото - отношения, основани върху правилното разбиране на онова, което науката се стреми да постигне.
Идеята за тази реч ме занимава от доста време, но тя узря окончателно по доста любопитен начин, когато бях в Бангалор през януари т.г. Там се срещнах с група учени, работещи в областта на биотехнологията. Те ми заявиха без заобикалки: европейската наука изостава, ние ще ви изпреварим и ще отидем далеч пред вас. Според тях ние нямаме
политическата воля да поддържаме науката.
Мисля, че ако не постигнем едно по-добро разбиране за науката и нейната роля, те могат да се окажат прави.
Ще започна с нещо, което най-трудно се постига в политиката: усетът за балансираност. Според някои подкрепата за науката е в полза на студената и безсърдечна идеология, която се проповядва от учените.
Науката е преди всичко знание. А знанието може да се използва от лоши хора за лоши цели. Науката не заменя моралната оценка. Тя само довежда знанието до онзи контекст, в който се налага да правим морални преценки. Тя ни позволява да постигнем повече, но не ни казва дали това е добро или лошо.
Науката също така греши. Теориите се менят. Знанието се разширява и може да промени предишния начин на мислене.
Всичко това е вярно, но то по никакъв начин не трябва да спира науката да се опитва да ни разкрива фактите. Все пак винаги има хора, които смятат, че фактите могат да ни подведат, могат да ни изкушат в грешна посока. В известен смисъл те са прави. Колкото повече науката напредва, толкова по-големи са възможностите да се злоупотребява с нея, защото техническите ни възможности са по-големи; да вземем
за пример ядрените оръжия.
Но отговорът не е в прекъсване изследванията на ядрения синтез. Отговорът е, че заедно с научния напредък ние се нуждаем от по-развити морални сетива, от по-точни преценки и от по-дълбок анализ на това как да използваме знанието за добро, а не за причиняване на зло.
Балансът се постига с това, че по-добрата морална преценка върви ръка за ръка с по-добрата наука.
Но нека преди всичко да си зададем въпроса: защо науката е важна за нашето икономическо и социално бъдеще?
Съвременното състояние на науката
Много са трудните, тежките и даже опасните проблеми в съвременния свят. Но според мен едно от най-вълнуващите събития в наше време са научните открития.
Бионауките с право привличат вниманието и възхищението на днешното общество. Но значителни постижения продължават да се правят също във физическите науки и в интердисциплинните области. В действителност взаимните връзки между физическите науки и науките за живота стават все по-силни.
Съвременните работи в областта на нанонауката - изработване на устройства атом по атом - поразяват със своята перспективност. Днес сме свидетели как от нея изниква нанотехнологията - върхът на миниатюризацията. Програмируеми и управляеми микромащабни роботи ще позволяват на лекарите да
извършват лечебни и възстановителни процедури в човешкото тяло на клетъчно и молекулно ниво. Някои мечтатели в тази област говорят за машини с размерите на клетка, които биха могли например да разпознаят и унищожат всички ракови клетки в тялото. Наномашините биха могли да се справят с бактерии и паразити, да лекуват туберкулоза и малария, да унищожават резистентните на антибиотици бактерии.
Миналата седмица в Кеймбридж ми показаха някои от най-новите изследвания със светоизлъчващи полимери. Представете си гъвкава тънка пластмасова пластинка, покрита с гъвкави полупроводници. Този вид разрушима технология може да породи цели нови промишлености и продукти, които ние още не можем да си представим. И твърде показателно е, че подобен
вид разработки изискват съвместната работа на физици, химици, специалисти по материалознание и инженери.
Междувременно климатичните изменения предлагат едно от най-големите предизвикателства. Науката не може сама да реши този проблем. Но аз съм окуражен от постигнатото у нас по използването на слънчевата енергия, както и по впрягането на енергията на морските вълни и приливните течения.
Заедно с това водородните технологии предлагат перспективата за транспорт без никакво замърсяване на околната среда, с чисти и безопасни за живеене градове.
Ние вече берем някои от плодовете на биомедицинските науки. По времето на Шекспир средната продължителност на живота в Англия е била едва 30 години. Даже към края на 19 в. за хората от бедните съсловия тя все още е била под 40. Днес средната продължителност на живота у нас е близо 80 години, което в огромна степен се дължи на напредъка в науките за живота.
Заедно с това вече си представяме как медикът взима няколко клетки от вътрешността на бузата ви, поставя ги в ДНК-анализиращия компютър и той ви представя пълната картина на вашата уникална генетична структура - всичките близо 30 000 гени, които правят от вас това, което сте. От тази картина лекарят ще може да разпознае повредените гени и да предскаже на кои заболявания ще
сте податливи и какво да правите, за да ги избегнете.
С развитието на научното познание ние можем даже да стигнем до промени в съдбата на отделните клетки, което би означавало да се справим с болести като тази на Алцхаймер, диабета, Паркинсоновата и рака.
Всичко това, което тук споменах, вече е в процес на разработка в лабораториите у нас и в чужбина. Но най-вълнуващото е, че науката създава възможности, които преди не сме можели даже да подозираме. Та нали само преди десетина години изследователите в областта на физиката на елементарните частици започнаха да търсят начин за по-ефикасна обмяна на информация. И ето че от тази привидно проста цел Тим-Бърнърс Лий изобрети World Wide Web - световната информационна мрежа.
Това е най-добрият неотдавнашен пример за скритата мощ на науката. Ние използваме различни уреди и даже не се замисляме, че това са създания на науката. В случая с Web физиците създадоха велик демократизиращ фактор.
Особеното положение на Великобритания
И така: какво значение може да има всичко това за британското благоденствие и просперитет?
За наше щастие ние разполагаме с отдавнашна научна традиция, която вероятно най-добре се представя от самата тази институция. Нютон, един от първите президенти на Кралското общество, и Дарвин са признати като двама епохални учени на човешката цивилизация и вероятно - заедно с Шекспир - са дали най-великия британски принос в човешката цивилизация. Бих споменал също така
Фарадей, Томсън, Дирак, Крик, Перуц и още много други.
По всички стандарти нашият научен атестат е забележителен. С 1 % от населението на света ние финансираме 4,5 % от световната наука, произвеждаме 8 % от научните статии и получаваме 9 % от цитиранията.
Силата и креативността на нашата наука е наш основен актив при навлизането ни в 21 век. Великобритания е създала 44 Нобелови лауреата през последните 50 години - повече от всяка друга страна с изключение на САЩ. Но тази статистика крие проблем, който ние трябва да признаем. Само 8 от лауреатите са от последните 20 години. Прекалено дълго се опирахме на традицията и старата
слава, вместо да помогнем на нашите учени. Нужна ни е силна финансова и обществена поддръжка.
Не бих желал нашият следващ Нобелов лауреат да повтори разказа на Тим Хънт, който - в момента на своя Нобелов триумф миналата година - си спомни как той и колегите му събрали помежду си пари, за да купят телефон за своята лаборатория.
Когато това правителство дойде на власт, науката страдаше от продължителен и разрушителен период на недостатъчно финансиране и пренебрежение. Учените все по-често отиваха в чужбина, за да правят своите изследвания; нашите лаборатории бяха в ужасяващо състояние, а кризата в науката влечеше след себе си растящо недоверие в учените и в науката.
Правителството предприе решителни стъпки за подобреното финансиране на науката. През 1998 г. в разходната част на бюджета ние увеличихме перото за науката с 15 %, което е най-голямото увеличение в правителствените разходи. А през 2000 г. беше решено бюджетът за науката ежегодно да се увеличава в реални стойности със 7 %.
В резултат на това качеството на нашите лаборатории рязко се подобри и вече вместо “изтичане на мозъци” започва процес на “втичане на мозъци”. В доклада на Министерския съвет за 2001 г. се посочва, че във Великобритания има положителен прилив на 5000 учени и инженери. Но в тази насока има да се правят още много неща.
Промишленост на високите технологии
Сама по себе си поддръжката от страна на правителството и бизнеса не е достатъчна. Трябва да осигурим възможност научните постижения да намерят въплъщение в приложната сфера.
Ние вече сме на челно място в научно обусловените производства, включващи фармацевтиката, въздухоплаването, биотехнологията и оптоелектрониката. Но има още много производства, които могат да извлекат полза от световното равнище на нашата наука и техника.
Като установяваме силни връзки между университетите и бизнеса, ние помагаме за чувствителни положителни промени във висшето образование. Един неотдавнашен преглед показа, че за периода 1999-2000 гг. университетите са дали началото на 199 нови компании, което е значителен прираст в сравнение със средногодишния брой 70 през предишните 5 години. Отнесено към количеството на
правените у нас изследвания, това е по-добро постижение даже в сравнение със САЩ. Рязко нарасна също тока броят на регистрираните патенти. А процентът на финансираните от промишлеността изследвания беше по-висок от този в САЩ.
Наука и правителство
Така че Великобритания може да има огромна полза от научния напредък.
Но тъкмо този напредък плаши някои хора. Съществуват реални опасения относно биоразнообразието и генния трансфер. Клонирането на хора повдига справедливи въпроси от морален характер. Постиженията в оръжейната технология правят света по-несигурен. За пръв път човечеството има възможност или да постигне висок
просперитет, или да се самоунищожи.
Хората с право се безпокоят от новото и неизвестното. Те са разтревожени, че техниката ще дехуманизира обществото. Тревожи ги съмнението, че правителството може би не е способно да регулира правилно науката. В някои случаи тези тревоги прерастват в страх, който се усилва от информациите в някои медии.
Отговорът на правителството трябва да бъде засилената откритост, прозрачност и честност. От решаващо значение също така е правителството да получава възможно най-добрата информация относно науката и технологията от своите специализирани отдели. Търсим начини да подобрим контактите на науката с правителството.
Наука и общество
Но става дума не само за правителството и науката. Въпросът е жизнено важен за цялото общество. Нужни са по-добри, по-мощни и по-ясни пътища за комуникации между науката и обществото. Опасностите произтичат от взаимното невежество относно гледните точки; решението е в тяхното разбиране.
Фундаменталното разграничение е между процеса, при който науката ни съобщава фактите, а ние правим съответната преценка и процеса, при който предубедените мнения по същество ограничават научното търсене. Ние имаме правото да преценяваме, но имаме също така правото да знаем. Предубедените преценки заклеймиха Дарвин като еретик; науката доказа величието на неговите възгледи.
Така че нека първо да узнаем фактите, а после да съставяме мнението си как да реагираме на тях или да ги използваме.
За тази цел е нужен открит и непредубеден диалог с хората. Трябва да се помъчим да създадем в нашето общество по-зряло отношение към науката. Аз по никакъв начин не приемам схващанията за двете култури. Съществува дълбоко вкоренена нужда на човека да разбира и науката е разкрила толкова много неща за нашия необикновен свят. Науката е централна, а не откъсната част от общата култура - заедно с
изкуството, историята, социалните и хуманитарните науки.
Заключение
Всичките тези неща, взети заедно, представляват ясно предизвикателство пред страната за следващите 10 години.
Ние трябва да накараме нашите способни млади хора да усетят нашето вълнение пред възможностите на науката и пред бъдещата им роля в нея. Особено важно е да спрем упадъка в математиката, физиката и инженерството и да направим научната кариера привлекателна за младите хора.
Едва неотдавна ние успяхме да преодолеем осемгодишния спад в подготовката на учители по природните науки, но задачата за набиране и задържане на такива учители остава и занапред основен приоритет.
Ние концентрирахме усилията си върху създаването на мрежа от близо 1000 специализирани училища, като почти половината от тях ще бъдат по природни науки, а около 25 ще бъдат колежи, специализирани по природните науки. Предложихме създаването на нов Национален Център за Квалификация по Природните Науки. Осигурихме 60 млн. лири за преоборудване на училищните лаборатории и за
модернизиране на учебната инфраструктура.
Ние се нуждаем от по-задълбочена подготовка по природните науки в училищата и за постигането на тези цел търсим нови форми на сътрудничество с колежите и университетите. Трябва все повече университети да помагат на средните училища с апаратура и преподавателски опит.
Моето желание е Обединеното кралство да се превърне в едно от най-добрите места за правене на наука. За тази цел е необходимо да се осигури подходящото финансиране както на хората, така и на материалната база и инфраструктурата.
Трябва да продължим подобренията в работата на правителствените органи в сектора на науката. Всички министерства трябва да разполагат с оперативни системи за научна информация и научна консултация. Част от този подход е широкият и открит обществен дебат по ключови научни проблеми.
Нужно е още повече да засилим научния трансфер. Целта ни е благоденствие за всички чрез успешен бизнес с помощта на силно развита наука.
Трябва да направим всичко възможно щото правителството, учените и обществеността да обединят усилията си в обезпечаването на централната роля на науката в нашия живот.
Превод (със съкращения): М. Бушев
(По материал от Интернет, набавен с любезното съдействие на колегите от ИФТТ ст.н.с. Е. Влахов и ст.н.с. Д. Димитров
.................
* Заглавието е на "Още инфо" |