|
Още нещо за
смехотворните “заеми за покупката” на “Латинка” 15. още нещо за
“подобренията”. Или за бившето управление за безопасност и
осигуровка е оправяло бакиите на Луканов.
Старо е правилото, че
за мъртвия или добро или нищо. Да, но когато мъртвия е политик,
вовеки веков се изнасят факти и се коментира поведението му. Реших
да се възползвам от римския обичай, когато се опява един политик
да се изслушат и опонентите му.
И така, редно е една
секретарка, работила петнадесет години с един шеф, да каже добри
думи за него, както го стори г-жа Светла М. Във в. “24 часа” от
26.ІХ.2002 г. Но когато твърденията й се в крещящо противоречие с
фактите, е редно също да й се възрази. Още повече, че тя твърди,
че “Много неща се преувеличават, понякога журналистите съзнателно
търсят сензация”.
Това ме кара да
възкликна – какво ти е криво огледалото, когато сурата е грозна!
Мисля, че много неща не са показани на обществото. И без да се
хиперболизират, тъй като са достатъчно грозни, да останат в
паметта му.
Най-напред да отбележа
добрата й информираност за реда, по който семейството на Луканов
се сдоби с жилището ми на “Латинка” 15. може би за това е
спомогнала здравата й памет, защото през нея мина писмото ми до
Луканов, когато имах кураж в ония времена да го предупредя за
някои неща. Може би защото тя ме информира, че “другаря Луканов
каза, че няма нищо общо и никакво отношение с въпросния
апартамент”.
Ето защо не мога да
отмина икономисаните истини, премълчани или изопачени:
Най-напред по писмено
искане на Луканов жилището ми на “Латинка” 15 беше отчуждено от
Столичния градски народен съвет и по писмено настояване на УБО му
беше предадено, като аз бях изваден насилствено, по искане на УБО.
Наскоро след това бе отменена заповедта за моето изваждане от
жилището, което бях построил с личен труд, средства и банков заем
и бях обитавал петнадесет години. Да, заповедта беше отменена от
Софийския градски съд по предложение на Софийска градска
прокуратура, когато Луканов беше във върховете на властта – юни
1983 г.
СГНС се подчини на
нареждането на УБО и му предаде апартамента, за което УБО преведе
на СГНС 38 861 лв. От своя страна УБО продаде апартамента на
Луканов и съпругата му. Юрист-консулът на УБО – Н.Д.Н. внася 38
270 лв. Плюс още 1 276 и плюс още 401 лв. – всичко 39 947 лв. От
името на Луканов и както сам пише, “за покупката на жилище от УБО”
и с това УБО за втори път плаща сметка.
Не обвинявам
Светла М. В незнание, но тя изнася интересен факт за поведението
на Луканов: “Гарантирам, че тогава нямаше
пари и събираше заеми, за да платят за апартамента”.
Както се казва “Стоп камера!”
От една страна
юрист-консулът на УБО е платил сметката на Луканов с пари на УБО
или свои лични (предполагам). Очевидно Луканов не му ги е дал, а
ако ги е събирал, да си ги е внесъл сам или чрез
съпругата-съкупувач.
Какъв голям кураж
трябва, за да тръгнеш да събираш 40 000 (четиридесет хиляди) лв.
при положение, че имаш бруто заплата 1 200 лв. и четиричленно
семейство. Четири години не трябва да внасяш нито лев вкъщи. Вярно
е, подпомагал се е с буркани. Ега ти немотията. Живи да ги ожалиш.
Смятам, че след
кърпенето на чорапите на уважаемия Т. Живков, събирането на заеми
от Луканов е второто крупно унижение на наш бивш държавник. Тук е
мястото за моя упрек към журналистите: Абе, хора, внимавайте кой
какво плещи и не помествайте всичко – особено позорящите факти –
кърпене на чорапи и просия, т.е. заеми.
Истината е друга,
според мен – че на Луканов не му е трябвал портфейл, защото друг
му е плащал сметката. Говореше се за безотчетни фондове и някои са
живеели паразитно от тях или както е казал някой “Властта
корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно.”
Покупката на Луканов
на “Латинка” беше развалена с решение на трите инстанции на съда.
Те задържат апартамента по силата на едно законно основание –
претенция за подобрения. Досега се доказа, че подобренията са
направени от работници на УБО, получавали заплати от УБО,
материалите са вземани от складовете на УБО и Луканови до момента
не са представили документи, че са платили. А ще трябва да си
платят наема за досегашното си пребиваване в жилището. Или казано
иронично: “Тръгнаха за вълна, връщат се остригани”.
Няма да е дребнавост
да кажа, че са неверни твърденията на г-жа Светла М. И за вилата –
сглобяема дървена конструкция. Вилата в с. Мала Църква,
Самоковско, е масивна постройка в двор с двойна площ от
допустимото и оградена с масивна висока тухлено-бетонна ограда.
Ако се вярва на слуховете, мястото е отчуждено за целите на
Луканов. Не се вижда колко е в земята и колко са “спалничките”.
Не е за отминаване
въпросът “Ползвал ли се е от облаги?” и твърдението че “никога не
е злоупотребявал с името си”. По случая с “Латинка” 15 е съвсем
очебийно ползването на облага, чрез упражняване на влияние. По
силата на създадения по комунистическо време закон никой, в това
отношение и Луканов, не можеше да се сдобие с жилище по-широко от
120 кв. М. Когато аз строях жилището си на “Латинка” 15 – трети
етаж такова ограничение нямаше през 1968 г. Аз го построих за
битови нужди – две стаи и хол и професионални потребности с
кабинет и книгохранилище, като научен работник. Луканов и
помагачите му решиха, че могат да се възползват от това заварено
положение и се нахвърлиха срещу мен.
С помощта на СГНС, УБО
и да не изброявам всички, оставили ми тежки травми преко закони,
успяха.
Дано имам възможност
скоро да опиша подробно всичко. Да го събера в документална книга.
Успяха. Но дойдоха
други времена, за които на Луканов и компания не им е минавало и
през ума.
Както казах още по
комунистическо време, когато беше по върховете на властта – 1983
г., съдът отмени заповедта на СГНС за моето изваждане от жилището.
А през 1994 г. беше развалена и покупката на Луканови на самия
апартамент, обявена като противоречаща на закона от комунистическо
време.
Само административни
нарушения и грешки ли са това, сторени от високо образование и
квалифицирани дългогодишни служители, юристи или върху тях е
оказан властови натиск да прескочат закона? Търговия с влияние или
упражняване на влияние за облага, това са вече допълнения на
определението за корупция и корумпираност. Това е преценката ми,
която навремето сигнализирах пред конгреса на БКП. И се гордея, че
пръв посочих с пръст личност. Има всички изгледи болката да пари и
войната да продължи. Приемам и ще отстоя.
Няма хора без дефекти,
но когато в политика изчезне човешкото, остава само голия дефект.
Можем да признаем много суперлативи, но и наше право е да преценим
на каква кауза е служел някой и какво е допринесъл. Защото не
всичко, направено при комунизма беше лошо, лошото е че почти
всичко добро се разграби и се разруши включително и с участието на
ония комунисти, решили да станат капиталисти.
.....................................
Пишейки тези редове в
мен се утвърди мисълта да напиша една документална книга за
“Латинка” 15, която да е пример за самозабравилите се политици; в
това число и за самозабравилите се днешни политици и страхът им от
необходимостта от връщане на заграбеното и възмездие за
разрушеното.
Политическата класа не
разбра, кое са родили мъки и кое предсмъртна агония.
Бих се спрял подробно
на въпросите:
- Защо по комунистическо време съдът
бързо отмени заповедта на СГНС за изваждането ми от жилището на
“Латинка” 15?
- Защо в първите години на
демокрацията съдът развали незаконната покупка на Андрей Луканов
на “Латинка” 15, а сега се протака десет години делото?
- Каква е ролята на административните
органи и някои изявени политици, апологети на комунистическата
номенклатура?
Искам, но ми трябва
помощ за това. И всяко съдействие ще бъде прието с благодарност и
ще бъде оползотворено за информиране на обществото. |