|
Какво преля моята чаша
на омерзение? Докато в аулата на университета почти 80-годишният
Ивайло Петров тихо и достойно получаваше скромната си академична
награда, президентът Първанов награди Белчо Белчев и Тошо Тошев с
най-високото държавно отличие за цялостните им заслуги към
обществото. Като по-приказлив Т.Т. любезно благодари на многото си
приятели, начело на които назова – съвсем излишно за посветените в
голямата национална лъжа – новия наш възрожденец-будител Васил
Божков-Черепа. Така двамата “лауреати” заеха полагаемото им се
място до Петко Манджуков – търговец на оръжие и издател на “Дума”
(задача с понижена трудност: за какви реални заслуги държавникът
се отблагодарява на търговеца?) и Вежди Рашидов – творец, деец на
културата и мултак на републиката (същата задача със същата
трудност).
В никакъв случай
няма да пиша биографична “справка” за Белчо Белчев. Който има
ищах, да я прави. Ще насоча само по-младите читатели към
по-възрастните, та да им разкажат кой “управляваше” милиардите
болшевишки заеми, потънали незнайно за нас, но не и за Б.Б. къде.
Кой “управляваше” и пенсионните фондове преди и малко след 10
ноември. Могат младите да питат и следователите от времето, когато
бе модерно да се водят камуфлажно-забавни следствия. Могат да
попитат опитни, но и честни служители от БНБ. Могат младите да
питат и в прокуратурата, ако имат време за губене. А аз пък твърдо
отказвам да губя думи и вестникарско място за Т.Т. – та “кой не
знай” Т.Т.!
И така – какво става?
Камо дегрядеши?
Изхвърлени насила
преди 58 години от пътя, който с много и много усилия би могъл да
ни изведе към европейския храм, ние стремително приближаваме прага
на моралното издихание. Боя се, че прагът е толкова близо, та
нямаме вече почти никакво време: инерцията на стремителната
бесовщина ни подпира отзад, изблъсквайки ни все по-близо до
нравствената бездна. Боя се още, че с всеки нов удар и тласък в
гърба войнстващото умопомрачение прави шансовете ни за морално
оцеляване нищожни. Освен ако не спрем, “не се обърнем с гняв
назад”, не се преборим с бесовщината, не я смачкаме. За да поемем
съдбата си в собствените си ръце. Тази, която ни е отредила
историята, а не бесовете. В края на краищата става дума за
бъдещето ни, за нравствения климат, в който ще живеят децата ни
тук, техните деца тук! (Макар скоро и в НАТО.)
“МОРАЛЪТ Е ОСНОВАТА НА
ОБЩЕСТВОТО”
твърди Шатобриан.
Всеки съвременен народ по многострадалната ни планета притежава
свое минало, настояще и евентуално – бъдеще. Славно или трагично,
героично или позорно, и нашето минало вече е изсечено в
неизтриваемата памет на времето. А историята на всеки народ,
оцелял през вековете, не представлява нищо друго, по мое мнение,
освен вечната, изнурителната, кървавата и най-свещена измежду
свещените войни на доброто със злото, на Бога със сатаната, на
достойнството с подлостта, на доблестта с коварството, на
почтеността с цинизма.
Именно
резултатите от тази война между доброто и злото “бавно и полека”,
сложно и мъчително са оформили основните черти на всеки етнос,
спецификата на неговото настояще. Именно резултатите от тази война
на Бога със сатаната са създали и онези принципи и идеи, обединени
в национални идеали, характерни за всеки съвременен народ.
Както всяко нещо на
този свят обаче, така и националните идеали не могат да
съществуват без коректив. Техният коректив са моралът, съвестта и
любовта към истината. Морал личен и народностен, съвест лична и
народностна, правдолюбие лично и народностно. Всички те правят
възможно съществуването и добруването на свободния човешки дух –
както в личностен, така и в обществен план. А без свободния
човешки дух на всеки индивид и на народа като цяло националните
идеали се превръщат в куха демагогска фраза, лишена от съдържание
и най-вече от бъдеще.
КАМО, КАМО
ДЕГРЯДЕШИ?
Към моралната бездна
ли? Какво става в нашата България? Н.В.премиерът – правдоносецът –
се върна от Италия и заяви, че у нас дълги години само се
обещавало, а той предпочитал да върши реални дела! (Мили Боже!) По
националната ни телевизия пък Желю Желев - с тънката си ирония и
"блестящото" си чувство за хумор още от ливадено време - нарече
хардлайняри всички ни, които не сме имали благодатта да членуваме
с него в разните комитети и клубове за преустройство. Точно така
го каза на Кеворк Кеворкян по “Всяка неделя” – хардлайняри! Какво
става, събратя? Какво ще стане в Намибия, ако тамошен политик
публично обвини главния прокурор на Намибия, че едва ли не върши и
укрива углавни престъпления? Намибийците няма ли да ги е еня вярно
ли е, или не е? Какво ще стане в Сомалия, ако оттам се изнасят
ембаргови оръжия? Сомалийците няма ли да ги е еня? Какво ще стане
в Тринидад и Тобаго, ако тамошната власт я е еня предимно за себе
си? Тринидад-тобагийците как ще реагират?
Какво става с нашата
България? С.С., Ж.Ж., К.К., Т.Т., Б.Б. и компания ли са лицето на
нашата България?
Някой, някои, всички
умни, мислещи, отговорни хора у нас са длъжни да убедят онези
стотици хиляди и милиони почтени, нормални и способни граждани,
които обаче вегетират свити, стъпкани, смазани, парализирани от
наглата безнравственост на поредното безвремие, длъжни са да ги
убедят, че сокакът, където успешно ни натикаха КГБ, Държавна
сигурност и болшевиците с техните верни пажове - лумпените и
простаците (с нашето любезно бездействие и примирение), е пагубен
за отечеството ни. Ако не успеем сами да възродим собствената си
духовност, ако не я измъкнем сами от мрака на наглата лъжа и
бесовщината.
А най-болното,
най-срамното, най-позорното е, че сме на път да ги оставим да
затрият мъките и страданията на предците ни. Днешното състояние на
всеки народ е продукт на онзи непрекъснат поток от подвизи и
геройства, от унижения и кошмари, които този народ е извършил и
изтърпял, за да оцелее през времето. И нашият поток не е пресъхвал
никога, иначе сега нямаше да ни има! Тези корени, макар и сечени
постоянно, макар и почти изтръгвани от бури и урагани, все пак са
издържали, иначе нямаше да ни има!
Понякога просто
виждам наяве светите Кирил и Методий с учениците си, Борис и
Симеон (единственият), Калоян с Иван Асен, патриарх Евтимий, отец
Паисий, дядо Славейков, Левски и Ботев, Захари и Бенковски как се
надигат от свещените си гробове – знайни и незнайни, как
пристъпват към нашенската Голгота, как застиват потресени и гледат
с невярващи очи. На кръста виси разпнат свободният, надживял
вековете дух на българите в компанията на ругаещи го и плюещи го
дребни бандити, разпънати и те с него за още по-голямото му
унижение. По-далеч встрани някакъв юда (без значение дали
политическо ченге, доносник, издател, писач, съдия, оръжеен
търговец, шоумен, банкер, културтрегер, мутра; без значение дали и
половината от това наведнъж в една-единствена, току-що удостоена с
държавна награда персона) държи леген на патрона си, за да си
измие онзи ръцете. До тях почти цялата изпълнителна власт се е
наредила на нетърпелива опашка пред нейния си пък патрон -
Н.В.Правдивия, за да си получи тлъстата премия за добре свършената
работа по разпятието. Някъде накрая се е ширнала банкетната маса,
където юдите леят уиски и бърбъни, закупени с многото пъти по 30
сребърника, кичат се едни други с ордени и медали, с мечове и
перодръжки, с маркови вина и каквото им хрумне. Около Лобното
място – тълпи от “неразумни и юроди”, а сред тях, нагло усмихнато
и самодоволно, се разхожда напред-назад едно сивичко, дребничко,
никаквичко такова посредствениче. Да, познахте. Той е. Това е
безхаберникът, безродникът, безотечественикът, безчовечникът,
безбожникът - еманацията на натрапваната ни българска духовност,
с която еманация отдавна трябваше да сме приключили. (Почти вече и
в НАТО.)
Ето какво ще видят,
надигнали се от гробовете си, нашите велики предходници. Ето това
ще видят Писмовникът и Писателят Кирил, Патриархът Евтимий, Отецът
Будител Паисий, Апостолът Левски и Войводата Ботев.
Толкова ли не
сме достойни вече за светлата им памет?# |