|
Вестници, политици,
управници все по-често прибягват към лъжата за оплюване на
противниците, или за скриване на истината, неизгодна за тях. Както
и да се лъже, винаги има кулминация, предназначена да стряска,
също както в драматургията. Повтарянето на една и съща версия за
определени събития и факти, създава митове, които се възприемат
лесно, макар и диаметрално различно от действителността.
Свалянето на
демократичното правителство на СДС през 1992 г. вече се дефинира
като “доброволно сдаване на властта”. Тези, които извършиха
преврата, депутатите от ДПС и БСП, се спотайват зад този мит.
Експрезидентът Желю Желев, дал знак за действието, не случайно
повтаря: “СДС не просто се отказа от властта, той се отказа от
реформите, той абдикира от властта и от историческата си
отговорност.”
В масовото съзнание
тази фалшива теза, подържана от много журналисти, се възприема за
истинска.
По време на
бомбардировките в западната ни съседка тези, които бяха против тях
и НАТО, непрекъснато ни заплашваха с уж неизбежното замърсяване на
въздуха, почвите и водите у нас. Вестник “24 часа” тръбеше: “Падат
мъртви птици от небето”, “Монитор” сееше ужас в друга област:
“Рибата изчезна от Дунава.” Нито едното беше вярно, нито другото,
но голяма част от обществото ни, манипулирано по този начин,
застана в защита на антинационална кауза.
В кампанията за
дискредитиране на управлението на ОДС се фабрикуваха
най-невероятни лъжи. Една от тях беше на в. “Труд”. Публикувана бе
информация на 20 юли 2001 г., че Надежда Михайлова, тогавашния ни
външен министър, била отказала среща с Муамар Кадафи. Нямало
уговорена среща, съобщи либийското посолство. Така внушението, че
властта не се интересува от медиците ни в Либия, остана без
отзвук. Митът обаче за тоталната корумпираност на СДС, изцяло се
оказа доста жилав и продължава да действа и сега, когато властта е
сменена. Валерия Велева не се уморява да пише: “Цялото
правителство на СДС е корумпирано”, “Възмездие дебне сини”. В тези
недоказани обвинения подкрепа й даде и Камен Влахов, жълтият
депутат: “До 10 месеца ще има сини лидери в затвора.”
И всичко това без
доказателства, като в някаква призрачна, нереална действителност,
с хилави мисловни конструкции. Новата власт, носителка уж на нов
морал, намери в лъжата ефикасен механизъм да се оправдава за
невъзможността да управлява успешно, Царят премиер излъгал веднъж,
че за 800 дни ще подобри стандарта на българите, излъга втори път,
като отрече да е обещавал подобно нещо: “Има някакво
недоразумение. Казах че ще направя възможното за оправяне на
нещата след 800 дни, което е нещо различно.”
Правителството погази
конституцията, като не се съобрази с искането на парламента 3 и 4
блок на АЕЦ да се затворят чак след влизането ни в ЕС, а не
по-рано. Но жълтият депутат Борислав Цеков, без да му мигне окото,
изповядва: “За НДСВ конституцията е над всичко.” Вицепремиерът
Николай Василев, се удря патетично в гърдите: “Сега се живее
по-добре, отколкото преди 2-3 години.” Не отговаря обаче на
въпроса, защо преди 3 години по стандарт на живота сме били на 56
място в света, а сега – на 97.
Отчитането на успехи,
които ги няма, преекспониране недостатъците на опонентите, се
вписва в изгражданата драматургия на лъжата. По-лесно е да се
обвинява с неверни данни, да се портретува с мрачни краски,
отколкото да се управлява продуктивно, съобразно ангажиментите,
които са поети. Моделът на отлагане на успехите с обещание да се
случат в мъгляво бъдеще, се изчерпва. Обществото все повече губи
чувството си, че го управляват отговорни хора, но не е в състояние
да създаде нетърпимост към деяния с отрицателен знак. Трудно е да
се търси и съдебна отговорност от политическите дейци, които
злоупотребяват с даденото им поверие. Липсата на тези два
противодействащи фактора предопределя и невъзможността да се
излезе от затворения кръг на лъженето, добиващо все повече
характер на обществена норма и практика.# |