о

Още инфо

Анти&Про: Детонация 6

online от 05-02-2003

Антон Тодоров

 

Отношенията между България и Русия

в новия стратегически контекст

          Посещението на Георги Първанов в Русия отново се описва като “знаково“, но истината е, че знакова е средата, в която се намира вече страната ни. България вече е с получена покана за членство в НАТО и това, както и самото приемане ще са факторите, които променят природата на тези отношения. Тази промяна има дългосрочен характер, но ще бъде наивно да се очаква, че тя притежава качеството автоматизъм. Причината е, че съществуват реалности, които продължават да влияят на тези отношения, имат негативен характер за страната ни, но и – това трябва да си го признаем – в момента няма политически фактор, който да иска или ако иска, да може да промени за кратко време това. На първо място, това е драстичната асиметрия в търговските отношения. Миналата година стойността на двустранният стокооборот е била 1 милиард и 568 милиона долара, от които 1 милиард и 450 милиона се падат на руския износ за България и едва 119 милиона долара – на български за Русия. Търговският стокообмен между България и Русия за първите шест месеца на тази година възлиза на 698 милиона. От тях 94,4 % се падат на руския износ. Енергийната ни зависимост от Русия не се е променила нито на йота и докато други, предимно централноевропейски държави, отдавна се свързаха със европейската газо- и електро-преносни системи, България стои в мъртвата хватка на руснаците.

          Пак се повтарят клишетата за “взаимноизгодни търговско – икономически връзки“, но паралелно Русия не само, че не оттегля незаконните си претенции към “Булгартабак“, но и ескалира тези претенции. В интервю за български вестник, говорителят на Управлението на делата на президента Путин, Виктор Анатолиевич заяви, че Русия имала претенции и към още обекти в България. Владимир Путин няма да пропусне да наложи разговор, а вероятно и договорка, за привилигировано участие на руски фирми и компании в приватизацията на български предприятия. Сигурно е, че такъв натиск има и за облекчаването на визовия режим на руските граждани, който страната ни въведе поради ангажиментите си като кандидатка за членство в Европейския съюз.

          Изказванията на Георги Първанов при предишното му посещение в Москва през септември миналата година, както и сегашните потвърждават, че е нужна сериозна фантазия, за да може той да бъде интерпретиран като български президент, който се ръководи от българските национални интереси в своите действия и заявления. При предишното си посещение той направи изказване, че “България и Русия самоцелно са се противопоставяли през последното десетилетие“, когато истината е, че през тези 13 години от падането на тоталитарния режим в България, който пък беше наложен чрез окупацията на страната ни от болшевиците, България не е направила нито една враждебна стъпка срещу Москва. Преди последното си посещение в Русия, Г. Първанов даде интервю за руското списание “Икономически стратегии “ и там заяви, че било дошло време “ да се уравновеси махалото на българо – руските отношения “. Първанов отново не посочи чия е вината за това, а би могъл да каже за поредицата провокации през последните години от страна на Русия. За заявлението на бившия руски президент Елцин, че съюзът между Русия и Беларус можел да се разшири с други държави и посочи за пример България, за твърдението на бившия руски военен министър Грачов, който се опитваше да изнудва Брюксел, заявявайки, че ако НАТО се разшири на изток, то Русия щяла да реанимира базите си в България, за опита на Примаков да реанимира “Соболевата акция“, когато при посещението на Н. Михайлова като външен министър в Москва в края на 1997 предложи Русия да гарантира сигурността на България, за твърдението на руския парламентарист С. Бабурин, който твърдеше при посещението си в България, че страната ни не е достатъчно благдарна на Русия. В контекста на новото стратегическо положение на страната ни е важно да се артикулират точно тези руски провокации, защото първо, те показват, че няма никакво махало в отношенията, а става дума за твърдо нежелание на Москва да признае, че страната ни е независима държава. И второ, че именно инкорпорирането на страната ни в свободния свят е фактора, който може да промени това руско поведение.#

H Начало    Горе 5


© 2002 Още Инфо