|
Превратаджийските
практики на Дамян Велчев и Кимон Георгиев са между най-важните
политически модели, които негласно кръжат в политическото
пространство през последната година. Възкресяването на Военния
съюз, авторитарния режим на твърдата ръка има вече явни
персонификации в заобикалящото ни жълто безвремие. Липсата на
творчески възможности в управляващата НДСВ, винаги лакомата за
власт и пари БСП и политическата хиена ДПС, които нищо ново и
полезно не могат да предложат на българския народ, от край време
тласкат политическия живот към задънената улица на исторически
отречени клишета. И БСП и тайното й дете НДСВ вероятно виждат
изход за собствената си политическа безпомощност в подобни модели,
но тяхната реализация би била полезна единствено за малкия кръг от
политическите им водачи, но не и за целокупния български народ.
Мотивите
Завръщане към
превратаджийството като политически модел за решаване по лесен
начин на трудни ситуации са исторически. Накратко - те могат да
бъдат резюмирани така:
За политически
безпомощната НДСВ е важно, че след 19-майския преврат клатещият се
дълго време трон на цар Борис се е заздравил. В продължение на
следващите години цар Борис успява да засили своята власт чрез
използването на широк кръг политически и безлични дейци – картинка
подобна на днешната.
В резултат на
9-септемврийския преврат БКП успя да дойде на власт, опирайки се
на тоталната помощ на СССР. Днес наследничката БСП също има
огромно желание да дойде на власт и също се радва на тотална помощ
от Русия, но не са сигурни, че имат необходимите гаранции за успех
и затова рамото на Съюза на офицери и сержанти от запаса (СОСЗ)
няма да е излишно.
Допълнителна екстра
е, че и след двата преврата демократичните политически партии са
забранени. Каква нечувана радост за БСП, НДСВ и ДПС е възможността
СДС да изчезне!
Свързващото звено
между двата преврата от българската история са някои личности,
представляващи тогавашната организация на запасните и действащите
военни – Военният съюз. Днес тази роля може да се играе от някои
стари партийни работници в Съюза на офицерите и сержантите от
запаса под вещото ръководство на БСП.
И след двата
преврата на преден план излизат хора, които могат без угризения да
прескачат от една партия в друга и винаги да бъдат “водачи” на
данъкоплатците. Тези хора са силно протежирани откъдето трябва, а
от своя страна те пък знаят как да слушат и да правят каквото
трябва почти без да им се казва. Под формата на “експерти”, на
“независими и безпартийни” и т.н. могат да заблуждават народа поне
няколко години. Всъщност те винаги са били и ще бъдат зависими, а
експертността им се заключава в умелото крадене.
И НДСВ, и БСП имат
нужда, голяма нужда, от подобни добре известни политически модели,
защото като идеологически инфантилни и морално опропастени
организации те не могат да представят съвременно решение на
житейските проблеми на днешния и на утрешния ден и съответно да
внушат необходимото политическо доверие в гласоподавателите. За
ДПС каквото остане от политическата трапеза - все е добре.
РАЗБУТВАНЕТО НА СОСЗ
ЗАРАДИ ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ
През
последните години Съюзът на офицерите и сержантите от запаса много
трудно започна да потушава червените партийни страсти в редиците
си и направи големи крачки в положителна посока. Дори по времето
на правителството на Иван Костов организацията започна преговори
със съответната организация на запасните от НАТО
CIOR, които
завършиха благополучно. Вместо обаче СОСЗ да продължи да се
развива като една родолюбива и социална структура, тя започва да
прави червени рецидиви. Само един поглед върху проекта за план за
работа на Централния съвет през 2003 г. ни показва, как някой иска
да разруши постигнатото равновесия и лека полека да прикачи отново
съюза към интересите на БСП. Според документа на 24 юни е
предвидено заседание на ЦС, в чийто дневен ред е поставена точката
“Ролята на мястото на СОСЗ в предстоящите избори за местни органи
на властта”. Кому е необходимо запасните да участват на
предстоящите местни избори като централизирана структура, а не да
оставят този въпрос да бъде решен от всеки неин член според
собствената му съвест и разбиране? Включването на армията,
включително и запасната в политическия живот, е било винаги
порочно и я е превръщало в преторианска гвардия. Тъй като сега,
както и след Първата световна война, когато се създава Военният
съюз, броят на съкратените от армията става по-голям от самата
армия, защо не се даде възможност на запасните или резервистите да
се интегрират в обществото, а трябва да се консолидират в
организация с политически мераци. Затова ли БСП избра
вицепрезидент запасен генерал? Вече в медиите има информации, че
пътеката на БСП за подготовка на изборите водела повече към
“Дондуков”, отколкото към “Позитано”.
Освен задачите към
Централния съвет по повод на местните избори, в проекта за план за
работа за 2003 г. се предвиждат същите и за Изпълнителното бюро на
СОСЗ. През май т.г. то трябва да заседава, като първа точка в
дневния ред е предвидена да бъде “Приемане тезиси и принципи на
тема “Роля и място на СОСЗ в предстоящите избори за местна власт”.
Решението на тези заседания е ясно още отсега. СОСЗ има намерение
да участва в местните избори като структура. Доказателство
намираме в дневния ред на ИБ за месец декември, когато запасно
закапече трябва да изнесе “Информация и оценка за участие на СОСЗ
в изборите за местна власт”.
Преки сведения
за политическите пристрастия на ръководството на СОСЗ може да
получим от намеренията кои медии да извършват информационното
осигуряване на дейността на съюза. Например 6 май трябва да бъде
отразен с материали във вестниците “Новинар”, “Дума”, “24 часа” и
“Труд”. Какво ли би си помислило гражданството, ако ръководството
СОСЗ беше предложило празникът на българската войска да бъде
отразен не в посочените вестници, а в “ПРО&АНТИ”,
“Детонация”, сп. “Борба” и т.н.
ВЪВЛИЧАНЕТО НА СОСЗ
В ПОЛИТИЧЕСКИ ИГРИ Е ПАГУБНО
След като имаме
“нежна революция” и “безкръвен преход”, защо да нямаме нов вид
преврат с помощта на запасното войнство, а пък и на други
военизирани структури, като охранители да речем, който ще бъде
по-културен и неявен, но ще осигури необходимия ефект. Повтарянето
на попрекроени събития от миналото заради дефицит на новия морал и
идеи е не само обществено порочно, но и пагубно за интересите на
народа. Някакъв самозван “политически елит” в търсене на собствено
доживотно благоденствие иска да копира неща от миналото в
настоящето, които са с различна качествена основа, защото така е
удобно. Преди партийните феодали, които не могат да предложат нищо
ново, трябва да знаят, че в цивилизованите държави, към които се
причисляваме, нещата просто не могат да стават по този начин.
Онези, които имат два грама гражданско достойнство, трябва да се
откажат от подобен експеримент. Решаването на важни въпроси по
целесъобразност и угода не са давали добър резултат. Днес ставаме
свидетели и участници в един европейки процес, в който моралът има
много по-голямо място. За тези вехти генерали, закапечета и
политическите им покровители, които си мислят, че ще продължават
да властват, ще посоча примера с чешката делегация, част от която
не беше допусната в сградата на НАТО – тя не беше за там.
ПОЛЗАТА ОТ СДС
Сравнението винаги е
полезно, защото дава възможност за съизмеримост. По-горе посочих
един пример, породен от липсата на съвременни морални и идейни
ценности в полза на обществото. Сега ще посоча друг пример, който
за русенци бе впечатляващ. За пръв път от 10 години общината влезе
в 2003 г. без дългове. Нещо повече. Кметът Елеонора Николова,
избрана с подкрепата на СДС, започна с бюджетен дефицит от 9,2
млн. лв. и не само, че покри всички задължения, но сега в
общинската хазна има достатъчно спестени средства, за да се
покрият бюджетните заплати за януари. Само за учителите са
необходими над 700 хил. лв. При предишния кмет Димитър Калчев,
избран с помощта на БСП, не само беше натрупан огромен дълг, но
Русе се прослави с учителските, шофьорските и на социално слаби
стачки заради неплатени заплати и помощи, беше наречен “Първи
частен град”. За сметка на това тогавашният лидер на БСП Георги
Първанов го хвалеше като успешен кмет и т.н. Сравнението на
финансовите резултати и практическо сравнение на моралните и други
норми, валидни за СДС и БСП в управлението на един от най-големите
градове. За хората става ясно, че не е все едно да си успешен по
комунистически и да си успешен по седесарски. Ефектът за станалото
в Русе, като потвърждение на по-високите качества на СДС в
държавното управление, е още по-голям, защото м.г. потреблението в
национален мащаб в сравнение с 2001 г. е спаднало за стоките от
първа необходимост с 8 на сто, а на останалите – с 12 на сто. Този
показател е пример на прокламирания от Симеон Сакскобургготски
жълт балон с неговата програма за “нов морал”, икономическа
политика и перспективи. Трети пресен пример показва, че по индекс
на човешко развитие (според доклада на ООН за Програмата за
развитие на България) през 2000 и 2001 г. Русенска област е била
на 8-мо място, а през 2002 г. е стигнала 10-тото място.
Посоченото, а
също и скандалите в страната, излъчват нестабилност на
институциите. Категорично отхвърлям намеците и оценките, че
опозицията и СДС дестабилизират държавата. Една държава, ако се
управлява добре от мнозинството, дестабилизация никога не може да
има, каза депутатът Димитър Абаджиев.#
|