|
Главният редактор бе
поръчал на момичето “нещо от улицата, в което да присъства зимата,
схващаш ли?”
Момичето схващаше.
Доста време вече то обикаляше по не една улица – но като не се
случваше нищо?
Неусетно момичето
стигна до пазара. Някакъв чернокож, очевидно от дълбоката Африка,
трепереше зад една сергия с цитруси и банани... Репортерката
трепна:
- Извинете! Вие
произвежда портокал!
Има такъв рефлекс:
при среща с чуждоземец решаваме, че ще го улесним, ако превключим
на повреден български.
Този път рефлексът
се оказа благотворен.
- Произвежда?
Глюпости, аз не селян, аз учи доктор. Мафиот дава мене портокал,
аз продава, после печели пет стотинки за един кило. Иска купи?
- Значи, вие не
принц, ваш баща не вожд племе? – отпаднало изрече репортерката.
- Не, мой баща
раздавач писма! – ухили се гордо онзи.
- Абе, защо не го
духаш – изсумтя момичето.
След минута то все
пак донесе едно кафе на измръзналия, като го остави на везната.
- Аз не духа,
госпожице, извинява. Аз не гей.
Черният май сериозно
се бе засегнал, което пък засегна някакъв център на състраданието
у момичето.
- Добре де, аз шега
малко, така казва у нас. Това кафе ти няма духа? Духа! Иначе,
изгори език. Извинява...
- Няма проблем –
смекчи се продавачът.
- Чакай, как казва?
- Аз казва Ричард,
мерси. Ричард Кибонго. Добре?
- Добре! Може аз
тебе казва Рич?
- Рич? Може, тука
мене непознат човек много “пич” казва. Рич по-хубаво.
- Ти коя държава?
- Аз Уганда,
екватор.
- Охо! Сега Уганда
горещо, а? Може море плува.
- Уганда солен море
не. Има сладък море, Виктория.
- Да, да. А крокодил
не яде?
- Мене? Не, крокодил
познава, не яде. Може Кучма изпрати лош депутат, тогава крокодил
яде.
“Добре се наредих
днес, щом тоя устрои Кучма за наш президент”, помисли разочаровано
момичето.
- Ти знае тука кой
на кой казва “крокодил”? – от чиста любезност продължи то. – Тука
мъж казва на съпруга вкъщи “крокодил”. У вас казва на жена вкъщи
“крокодил”?
- Не, тя може бие.
- Я чакай...
Момичето извади
бележник и химикалка.
- Чувай: ти има жена
вкъщи? Две жена? Три жена?
- Не, аз стане
доктор, после печели пари, после жена вкъщи. Сега жена стои нейна
къща.
- Годеница? – засия
репортерката. – Въпрос, моля: ти какво иска изпрати годеница от
Булгария?
- Аз много иска
изпрати снежен човек!
- Ау, тя ужасно
радва!
- Не може изпрати –
въздъхна черният. – Африкански студент направили снежен човек
отпред общежитие. После гледа – няма снежен човек...
- Как... Вън голям
студ, снежен човек не може стопи!
- Не, не така.
Най-напред мине момченце на чистачка, Ицко, вземе морков на снежен
човек, яде. После мине комшийка, баба Наска. Огледа, огледа –
вземе копчета на снежен човек. После спира голям джип на Бобър,
бизнесмен тука, всички знаят. Пуши пура Бобър, казва на шофьор
вземе метла на снежен човек – ама хич, хич не огледа!
- Какво? Бобъра,
дето не си знае парите, ще отмъкне метла за лев и петдесет? Доста
тъпо ме поднасяте с тези съчинения вие! – спря да записва
момичето, явно ядосано.
- Чакайте... Че вие
ме поднасяте вече половин час с тоя кретенски български! – на свой
ред възропта угандиецът. – Тъпото е, че се хванах: половин час се
кълча тука като дебилен, от добро възпитание!
- Така ли? А за
каква ме мислихте, толкова време?
- Ами знам ли, за
украинка някаква, дето иска да ме издуха за десетина лева...
- Какво! Аз вас?
- Е, нищо де, едно
на едно сме. А това за Бобъра си е така. Шофьорът прибра метлата,
чисто нова, елегантна дръжка даже – ама се разбра, че не са я
занесли вкъщи, а отсреща, в началното училище. Там Бобъра
официално я връчил на директорката Стоева като дарение. Изчакал
междучасието, за да видят дечицата кой е благодетелят...
- Боже мой!
- Да. Ама да не
помислите, че Стоева заприходила метлата към училищния инвентар?
Глюпости... Извинете, искам да кажа “глупости”, с “у”. Не, Стоева
пакетирала метлата в някакъв амбалаж и я предала на мъжа си, да я
носи с неговия “Запорожец” вкъщи. Чистачката разказа, нали
обслужва и училището.
- Боже мой!
- Да. Ама и Стоева,
какво да прави жената с тая заплата - 85 евро... Едно нещо научих:
окумуш човек е българинът, умее да се оправя при всякакви
обстановки.
- Окей, достатъчно,
много съм ти благодарна, ще черпя. Май се получи нещо, да видим
какво ще каже главният...
- Главен? Ти каже
главен да духа!
- А, не, в
такава обстановка аз не може оправи. Каже така на главен, после аз
трябва духа.# |