ЗАКОНЪТ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА – МЕЖДУ РЕАЛНОСТТА И МЕДИЙНИТЕ ИЗЯВИ

доклад пред конференцията “АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ”

Асен Генов, член на Обществото за Кришна съзнание в България

Още документи >>

Още инфо >>

Без претенции за изчерпателност, настоящото изложение ще представи някои аспекти на Закона за вероизповеданията през призмата на фактите и отразяването им в медиите. В хронологичен ред ще бъдат цитирани представители на държавните институции, носещи отговорност за гарантиране на всички граждански права и свободи, вкл. и в сферата на религията, мнения на заинтересованите страни – представители на религиозните общности; неправителствени правозащитни организации; международни институции и експерти. В тази връзка, частично ще бъде засегнат и въпроса за влиянието на някои от медиите  върху качеството на информацията, предназначена за широката общественост.

На 01.07.2004 г. в предаването “До обед” по БНР, депутатът Б. Цеков (зам.-председател на ПГ на Новото време; една от движещите фигури при приемането на Закона, в сегашния му вид), казва следното:

Няма колебания относно приемането на Закона за вероизповеданията и практиката доказва, че опасенията, че би привилегировал едни и дискриминирал други религиозни групи са несъстоятелни, като това се доказва и при преговорите с ЕС по този въпрос...

...Законът не създава пречки пред избора на главен мюфтия, като това е вътрешен проблем на мюсюлманската общност в страната и той ще бъде решен в съда…

...Предприети [са] всички процедури по закон за установяване и изясняване на имотните спорове между двата православни синода, като тези проблеми ще се решат в съда...

...Това са едни спорове, които уронват устоите на обществото ни..."

информационен сайт focus-news.com

Безспорни ли са, обаче, КАЧЕСТВОТО И СПОСОБНОСТТА НА ЗАКОНА ДА РАЗРЕШИ СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И В СЪСТОЯНИЕ ЛИ Е ТОЙ ДА ГАРАНТИРА ПРАВОТО СВОБОДНО ДА СЕ ИЗПОВЯДВА РЕЛИГИЯ, БЕЗ НАМЕСА ВЪВ ВЪТРЕШНО-ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ ИМ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ?

Търсейки отговор на този въпрос, ще се позовем на някои заглавия във вестниците: “Настава бой за богатството на Църквата” (в-к “Сега”, 29.06.2004 г.); “Максим гони алтернативния Синод от църковните имоти” (в-к “Новинар”, 29.06.2004 г.); “Поповете на Инокентий ще бранят храмове с телата си” (в-к “Труд”, 29.06.2004 г.); “Максим: разколниците вън, имотите да се върнат” (в-к “Монитор” 01.07.2004 г.), както и: Назначават и.д. главен мюфтия? Мюсюлманите остават без главен водач още 2-3 години” (в-к24 часа”, 01.07.2004 г.).

Това са част от заглавията, които дават информация, поставяща под съмнение способността на Закона за вероизповеданията да разреши окончателно съществуващите проблеми в българското духовно пространство. Нещо повече – изглежда имаме основания да твърдим, че Законът за вероизповеданията, в настоящия му вид, само изостря съществуващите противоречия.

Дългоочакваният Закон за вероизповеданията, резултат от многогодишни усилия, бе приет от 39-тото Народно Събрание дни преди коледа (20 декември) и бе ратифициран от Президента Първанов в последния работен ден (26 декември) на 2002 година­­.

Някои нарекоха този закон “коледен подарък” за една от страните по спор в духовната сфера, до болка познат на широката общественост. Изявите на част от политиците и съответните държавни чиновници, предшестващи и последвали приемането на закона, ни кара сериозно да се замислим дали сравнението с “подаръка” не съдържа доза истина.

В началото ще започнем с малко ПРЕДИСТОРИЯ.

Предишното Народно събрание и управляващото мнозинство на СДС успя само да консолидира три внесени законопроекта в един. Той беше критикуван от болшинството заинтересовани страни, вкл. и правозащитни организации. Управляващото тогава мнозинство има волята да изпрати проектозакона за оценка от Съвета на Европа, в съответствие с резолюция 1211 на ПАСЕ (от 2000 г.):

“4.1: [Българското Народно Събрание] трябва да обърне по-голямо внимание на европейските стандарти и на мнението на Съвета на Европа по проектозаконите, които разглежда

4.8: Свободата на мисълта, съвестта и религията трябва да бъдат поддържани в съответствие с чл. 9 от европейската конвенция за правата на човека...”

Законопроектът получи категорична негативна оценка от водещи европейски експерти (проф. Л. Л. Кристиан, Университет в Льовен-ла-Ньов, Белгия, проф. Малкъм Евънс, Бристолски университет, Великобритания, и проф. д-р Р. А. Лосън, в сътрудничество с д-р Б. К. Лабушанье и г-н К. Голюке, Университет в Лейден, Холандия), поради което бе изоставен и не послужи като основа в работата на следващото Народно Събрание. Така, сферата на религиите, остана да действа старият Закон за изповеданията, приет през 1949 г. с всички последици това.

През 2001 г. бе избрано новото Народно Събрание.

Първият законопроект, внесен в деловодството на 39-тото Народно Събрание,  в деня на откриването му, бе този за вероизповеданията (05.07.2001 г., вносител Б. Цеков – НДСВ).

“...Въпрос на лична инициатива е този закон да е първият, внесен в Парламента. Чувствам се съпричастен, към задълбочаващите се вече години наред проблеми с вероизповеданията, в частност с БПЦ...”

Б. Цеков пред Mediapool.bg  05.07.2002 г.

Девет месеца по-късно, в един и същи ден, бяха депозирани още два (26.04.2002 г., вносители К. Милчев и Р. Крикорян – НДСВ; Л. Местан и А. Юсеин – ДПС). И трите законопроекта бяха изпратени до заинтересованите страни за получаване на “експертно мнение”, благодарение на председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията към НС – Л. Тошев (съответно на 18.04.2002 и 08.05.2002 г.). Религиозните общности като цяло не се възползваха от правото си да коментират трите отделни законопроекта, тъй като очакваха да им бъде изпратен за оценка, мнение и предложения Общия законопроект, изготвен в съответствие с правилника на НС.

Трябва да се спомене, че като част от работата по законопроектите, освен  Комисията по правата на човека и вероизповеданията, към НС бе формирана и Временна комисия по религиозните въпроси.

Междувременно, заинтересованите страни – отделните вероизповедания и правозащитни организации, направиха опити за самостоятелно и равноправно участие в законодателния процес. Техните добронамерени препоръки и предложения (едно от които бе да се изпрати законопроекта за експертиза от СЕ) бяха оставени без внимание от политиците и недвусмислено санкционирани от някои медии. В рубриката “Общество” на в-к “168 часа” (28.06-04.07.2002 г.), под надслова “Прости им, Господи” бяха публикувани силно критична и едностранчива статия със заглавие: “Американци натискат да регистрираме Православието като фирма” (автор Р. Георгиева, по повод национална конференция относно Закона за вероизповеданията, организирана от “Институт за принципите на правото” , 04-05.06.2002 г.) и интервю с К. Милчев (председател на Временната комисия по религиозните въпроси). В интервюто си депутатът ясно заявява следното:

“... 39-тото НС ще приеме закон за вероизповеданията. При добро стечение на обстоятелствата това дори може да стане до края на лятната ваканция. В комисията нямаме какво повече да обсъждаме   по   принцип, | имаме експертиза, дадена от Съвета на Европа в 38-ото Народно събрание, с която се съобразяваме, и смятам, че няма да се изпокараме. Дори може да се получи прецедент - за­конът да бъде приет с по­вече от две трети гласове...

...Ние не можем да се съгласим законопроек­тът отново да бъде изпра­щан в Съвета на Европа, това ще отнеме много вре­ме, въпреки че обсъжда­ме  такава   възможност. Така че при изработване­то на закона ще се съобра­зяваме с препоръките на Съвета на Европа по иска­ната вече експертиза от 38-ото НС...”

в-к “168 часа” (28.06-04.07.2002 г.)

По-късно последните му думи бяха потвърдени от Комисията по правата на човека и вероизповеданията към НС , в която участваха 10 представители от НДСВ, по 4 от ОДС и КБ и 2 от ДПС. Тя взе решение да не изпраща законопроекта за експертиза в СЕ. Един от абсурдните аргументи в подкрепа на това решение (както научаваме от цитираното по-горе интервю) бе, депутатите ще вземат предвид критиките и негативната експертиза на СЕ, дошла по-рано, по отношение на мъртвия вече законопроект на СДС от 38-то НС. Ясно е, обаче, защо заинтересованите страни не приеха тази логика (както например при въображаемия случай, в който на болния се препоръчва да ползва диагнозата на предишния пациент, посетил кабинета на доктора, вместо да се подложи на обстоен преглед...)

Така българските политици пренебрегнаха ангажимента, произтичащ от цитираната резолюция 1211 на ПАСЕ (от 2000 г.), да съгласуват и този проектозакон със Съвета на Европа.

В законодателния процес, според правомощията си, взе участие и държавният глава. При откриване на конференцията “10 години България в съвета на Европа” (проведена на 11.11.2002 г., в хотел “Шератон”), в своето встъпително слово Президентът Първанов казва:

“В новия Закон за вероизповеданията трябва да залегнат конституционните основи на статуса на вероизповеданията, като те се поставят в съответствие с основните принципи за защита правата на човека, равенство пред закона и господство на правото. Той следва да отчете историческите процеси и да създаде условия, които да позволят вероизповеданията да изпълнят своята социална роля и да поемат своята социална отговорност. Новият закон за вероизповеданията трябва да съдейства за преодоляване на разкола в Българската православна църква. В съответствие с конституцията и в контекста на религиозния плурализъм той следва да утвърди ролята на традиционната религия, без да се въвеждат дискриминационни привилегии."

Дали тези думи бяха знак за съгласие и подкрепа от негова страна, както и от страна на политическата сила, издигнала го до поста на Президент, в усилията на определена група депутати по приемане на Закона?

В края на ноември и началото на декември 2002 г., след продължително забавяне в действията по изготвяне на Общия законопроект, се започна ускорена процедура по подготовката на неговото внасяне в заседателна зала за второ, окончателно гласуване. До тогава, в работната група бяха обсъдени само първите 5 члена. По-късно, голямото забавяне щеше  да получи своето обяснение: “Беше необходимо да го обсъдим с експерти, НПО и представителите на вероизповеданията. Взето е най-доброто от трите законопроекта, за да се направи Законът.” (Б. Цеков в-к “Сега” на 18.12.2002 г.) Така ли бе на практика? Според представителите на голяма част от регистрираните вероизповедания, депутатите и този път не взеха предвид несъгласието им и законът бе гласуван на второ четене, въпреки техните протести и критични становища.

Общият законопроект за вероизповеданията бе внесен за разглеждане от НС на 04.12.2002 г., докладът, предоставен на депутатите е с дата 12.12.2002 г., а до второто гласуване на проектозакона в пленарна зала, на 19 и 20.12.2002 г., оставаха броени дни.

До последния момент представителите на заинтересованите страни (вероизповеданията и правозащитните организации) се опитваха да участват пълноценно в процеса на изработване на Закона. Очакванията им отново останаха излъгани и тогава, възползвайки се от правото си на гражданска инициатива, те се събраха за да обсъдят “Новия закон за вероизповеданията, в светлината на Конституцията и международните стандарти” (тема на проведената на 13.12.2002 г. конференция, организирана от “Европейски център по право”), като изразиха мнението си в открита декларация. Становището им не срещна адекватна реакция и представителите на тези организации бяха принудени да го изразят публично. По това време, в последните дни на 2002, след като стана ясно, че парламентарното мнозинство демонстративно няма да се съобрази с мненията на голяма част от регистрираните у нас вероизповедания, бяха проведени протестни действия пред НДК и Парламента (на 15.12.2002 г. и последвалите дни). Част от заглавията в пресата бяха: “Духовници на бунт срещу закона за религиите” (в-к “24 Часа”, 16.12.2002 г.); “Свещеници на Инокентий: Ще леем кръв за имотите си” (в-к “Новинар”, 16.12.2002 г.); “Попове: ще се лее кръв” (в-к “Труд”, 16.12.2002 г.). На фокус, както се вижда, бяха представителите на Синода на БПЦ с наместник софийския Митрополит Инокентий. Това не означаваше обаче, че протестите бяха единствено техни и изразеното несъгласие не засягаше единствено пари и имоти. Медиите, за съжаление, представиха нещата главно в тази светлина. Напрежението се покачи – не бяха избегнати обидни квалификации и “удари под пояса”: “Далавераджии и сектанти не искат закон за вероизповеданията” озаглавява интервюто си с Б. Цеков в-к “Сега” на 18.12.2002 г. Там той казва: “Отпорът е от една гласовита групичка, сред които се открояват далавераджии, част от църковната мафия, както и [свещенник] осъден за източване на ½ милион... [Друга категория протестиращи] са една групичка, финансирана щедро от най-враждебни на православието секти... [които] имат чисто користен интерес...” И естествено бяха хвърлени малко “камъни в градината” на правозащитниците: “[сред протестиращите са] хора, които искат признаването на македонско малцинство в България... Те са достатъчно известни “правозащитници” и могат да бъдат видени сред тези 50-тина души...”

В тези изяви епизодично се включваше и (тогавашната) Дирекцията “Вероизповеданията. В информация, озаглавена “Синод II в таен бизнес с бутчета, от 18.12.2002 г., в-к “24 часа”, се позовава на доц. И. Желев: “250 т. пилешки бутчета са внесени като помощи за алтернативния Синод”, който “подозира, че са продадени със солидна печалба.”

В крайна сметка, на 20.12.2002 г., с общо149 гласа, депутатите на НДСВ и БСП приеха оспорвания и силно критикуван Закон за вероизповеданията.

Предишния ден, представителите на СДС и ДПС демонстративно напуснаха залата, при гласуване на един от спорните членове. “СДС и ДПС бойкотираха закона за религиите” пише на 20.12.2002 г. в-к “Сега” и по-нататък пояснява: “...СДС и ДПС бойкотираха гла­суването на закона за вероиз­поведанията в парламента вчера...” По-нататък в статията се обяснява причината: “...според тях чрез спор­ния текст [на член 10] държавата се намес­вала в църквата...”

Действията на ДПС – коалиционния партньор на НДСВ, бяха разтълкувани от медиите като опит за печелене на позиции: “Приравняват БПЦ с Мюфтийството” предупреждава “Новинар” на 19.12.2002 г., а авторът Любен Овчаров разяснява в текста: “...Статутьт на главното мюфтийство може ла се изравни с този на БПЦ в новия закон за вероизповеданията. Това стана ясно вчера след консултации между НДСВ и ДПС в  парламента...” В-к “Монитор”, в статия със заглавие “Ислямски фанатизъм обзема ДПС”, задава въпроса: “Ще се поддадат ли депутатите от НДСВ на депесарския рекет...?”

Като израз на гражданската си позиция по въпроса, на 18.12.2002 г., ден преди гласуването на Закона, представителите на 18 религиозни и неправителствени организации написаха писмо до Президента Първанов с искане:

“Уважаеми г-н Президент, настояваме спешно да ни приемете на среща, на която да изразим своите критики, опасения и препоръки... настояваме да упражните правото си и да наложите вето на така приетия закон. Считаме, че закона трябва да бъде изпратен за експертна оценка от Съвета на Европа”

Това не се случи. На 21. 12. 2002 г., пред “Дарик” радио, в отговор на въпрос: “Имате ли съмнения дали да пуснете църковния закон?”, Президентът каза:

“...Този закон трябваше да бъде приет може би доста по-рано. В него има не съвсем прецизни от гледна точка на традицията, от гледна точка на развитието на българската политика по отношение на религиите, текстове... ... Друг е въпросът, че буквално в началото на следващата година аз ще направя (и за това вчера стана дума в разговорите ни с Негово Светейшество Патриарха, с Главния мюфтия на България), ще проведа серия от срещи, а може би една единна среща на ръководителите на отделните религии, за да се свали напрежението, да се мисли за една програма за действие от тук нататък, защото ние сме длъжни да запазим този климат на толерантност между етносите и религиите, което е като чели от най-конвертируемите неща, които сме произвели в последните 10-12 години за пред Европа и света.”

Така, въпреки “не съвсем прецизните текстове”, няколко дни по-късно, на 27.12.2002 г. той подписа указ за обнародването му в “Държавен вестник.”

По този начин бяха игнорирани значителна част от българите, които не изповядват Източното православие. Нещо повече, остана съмнение в мотивите за действията на Президента. Основание за това твърдение е и наградата (предоставена в последствие за благотворителни цели), връчена му две седмици по-късно от руския Патриарх Алексий II, както и официалните причини за връчването й:

“50 000 долара награда ще получи президентът Георги Първанов от Патриарха на Русия Алексий II. Премията "За изключителна работа по укрепване единството на православните народи" за 2002 г. ще му бъде връчена на тържествена церемония на 21 януари”

Вестник ТРУД, 13 януари 2003 г.

В изявленията си преди награждаването, Патриарх Алексий II пояснява, че наградата се връчва преди всичко за подкрепата на г-н Първанов /включително и подписването без възражения/ на новия закон за вероизповеданията, приет от българското Народно събрание в края на 2002 г. Закон, който според руския патриарх, ликвидира т. нар. "разкол" в Българската православна църква.
Медиите продължиха не без доза ирония да следят взаимоотношенията на Държавния глава с лидерите на най-големите вероизповедания у нас, коментирайки предстоящи промени в Закона за държавния протокол “Блага вест за Максим – BMW” и “Първанов уредил Патриарха и Главния мюфтия с BMW” (в-к “24 часа”, 26.03.2003 г.). Напрежението от края на 2002 г. изглежда бе свалено.

Все пак, в парламента имаше и частична воля за промени. В началото на 2003 г. приетият Закон бе изпратен от депутати на ОДС за експертиза в СЕ. 50 парламентаристи от групата на ОДС сезираха и Конституционния съд, с искане да обяви някои от текстовете на закона за противоконституционни. Самото дело бе образувано на 3 февруари. Конституционният съд изиска становищата на регистрираните вероизповедания и всички страни по делото (повече от 40 организации и вероизповедания), но публикува на своя интернет-сайт единствено становището на Министерския Съвет, защитаващо атакуваните от депутатите членове на закона. Това становище все още е там заедно с  решението на КС, съответстващо на становището на МС. Становищата на вероизповеданията изразяваха недоволство от цялостното звучене и философия на Закона, практическата му неприложимост и открито дискриминационен характер.

Заслужава внимание и начина, по който, бе взето решението (№ 12 от 15 юли 2003 г.) по конституционно дело №3. По закон, решения в КС се взимат с болшинство от 7 души, при 12-членен състав на съда. На въпросното заседание присъстват 11 съдии, а дванадесетия (Г. Марков) е в отпуск. Шест от тях гласуват за обявяване на спорните членове за противоконституционни, а останалите пет – за тяхната конституциосъобразност. Така, с чисто формално решение против внесения иск, сезираните членове от закона остават в сила, с волята на малцинството и при наличието на негативно на практика решение.

Междувременно дойде и негативната експертна оценка от Съвета на Европа, за действащия вече закон, изготвена от М. Еванс и проф. Р. Лоусън. В своята същност двата доклада са идентични и различията между тях (ако изобщо ги има) са пренебрежимо малки. В своята оценка г-н Еванс пише следното:

“...В новия закон множество въпроси са регламентирани по несъвместим с член 9 [от европейската конвенция за защита на човешките права и основни свобди] начин, основните проблеми понастоящем са от съвсем друг порядък, като се започне с неясната редакцията на закона като цяло, към което се добавя и двусмисления и вероятно противоречив характер на редица негови разпоредби. Все още административната дискреционна власт има прекомерен обхват при прилагането на закона, който от своя страна съдържа някои очевидно дискриминационни елементи и други, които създават възможност за дискриминация... Налага се изводът, че определени аспекти на закона имат за последица привилегироването на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите и възможността за вземане на страна в предимно вътрешни спорове в общностите. Това също противоречи на рамката на конвенцията. Наред със системата на ограничаване и санкции, широките правомощия и привидно неограничената дискреционна власт на Дирекция "Вероизповедания" са следващия основен източник на загриженост.”

Подобни становища и загриженост изразиха и други международни институции. Ето някои от тях: проекторешение на ПАСЕ №9703, от 13.02.2003 г., внесено от М. Аткинсън и група депутати, послужила за основа на посещението на Д. Контестабиле в България, с цел да изготви отчет за приетия Закон, както и Доклад комисията за сигурност и сътрудничество към Американския Конгрес.

Демонстративната незаинтересованост на законодателя и управляващите от препоръки, съвети и критики пролича за пореден път в интервюто на доц. Иван Желев пред  БНР, програма “Хоризонт”, на 16 септември 2003 г. В качеството си на директор на Дирекция “Вероизповедания” той коментира доклада на Комисията за сигурност и сътрудничество към Американския Конгрес, за състоянието на религиозната свобода у нас (документ последвал хронологически негативната експертиза на Съвета на Европа), като нееднократно обвини САЩ в “оказване на натиск върху България”. В Интервюто си пред “Дума”, от 30 септември 2003 г., доц. Желев отива още по-далече:

“Самата комисия се афишира като независима и обективна, но на практика не е така...”

Г-н Желев заяви, също така, че докладът “съдържа неистини” (като задължението да докаже твърдението си остава изцяло негово).

С други думи, твърдата позиция, изразявана нееднократно от представителите на законодателната и изпълнителната власт е, че е създаден и приет “съвършен” религиозен закон, който не дава никакви основания за критика.

На фона на описаните събития, не остана скрита разликата в гледните точки – от една страна голямата част от регистрираните вероизповедания и неправителствени организации, които споделят и приемат критиките на международните институции, а от друга – един тесен кръг от държавници, които на всяка цена отхвърлят и не желаят да приемат нищо от критичните бележки по закона.

В заключение трябва да се спомене, че настоящият текст изразява и съмнението ни, че намесата на официалните държавни институции във вътрешните дела на вероизповеданията ще доведе до желан и добър резултат. Тази намеса е в противоречие с естествената логика на развитие и живот на религиите. Тя противоречи също така и на цялостния дух и философия на обществените взаимоотношения в онази част на света, към която България се стреми да се приобщи.

Това мнение не е единично. В разгара на събитията, на 18.12.2002 г. известният български писател и драматург Стефан Цанев, от страниците на в-к “Труд” в “отворено писмо” се обърна към законодателите с думите: “Призовавам ви, моля ви – проявете здрав разум.”