Online от 1 юли 2002

Уважаеми г-н Дечев,

Отдавна се каня да Ви пиша, за да Ви поздравя за високото ниво на мисълта и ерудиция във всичко, което съм прочел от Вас, включително и в тази дискусия. Мога да се подпиша под всичко, предложено от Вас като аргумент по въпроса за ролята на държавата в съвременните демокрации, въпрос от централно значение за тях. Ще си позволя да припомня приноса на консервативния президент на САЩ Теодор (Ваш съименик!) Рузвелт в борбата против монополите в своята страна.

Що се касае за това кое е "ляво" и кое е "дясно" в политическия спектър, преди време по повод една дискусия във форума на "Медиапул" предложих едно мое мнение, което Ви прилагам в случай, че не сте запознат с него.

С най-добри чувства,

И.Е.Иванов

Чудесна идея за тази дискусия и радостно интелигентно ниво на участие! Все нещо добро е станало в България за тези 13 години, за да може този разговор да се състои. Колкото и да е неприятно на нашия цар-премиер, двуполюсният политически модел «ляво – дясно», независимо от вариантите на приложението му в различните страни, доминира световната политическа практика и няма скорошни изгледи за изчезване. Един поглед към движението на политическото махало в т.н. Запад през последните десетина години ще установи неотклонното движение по тази ос. Има ли изгледи това състояние да се промени? Малко вероятно поради няколко обективни причини.

Всяко от обществата, практикуващи свободен пазар, има общо казано пирамидална структура. В широката основа са повечето членове на обществото, притежаващи по-ограничени възможности, от които в условията на свободна конкуренция се попълват работническия и служителския (в най-общ смисъл) слоеве. Индивидите, попаднали в тях, поради своята слаба конкурентноспособност на свободния пазар или поради пряката си зависимост от финансиране на дейността им от държавни и други финансово силни източници, какавто е случая с научните работници, имат пряк интерес от преразпределението на обществения продукт и бързо се ориентират към левите политически партии и профсъюзите, като виждат своите интереси защитени от тях. Очевиден пример е доминиращата лява оирентация всред академичните среди на Запад. При последните президентски избори в САЩ – страната на най-чистия капитализъм - нвд 90% от академичния и преподавателски персонал на прочутия Харвардски университет са се декларирали като привърженици на Демократическата партия (лява) и само около 5% като такива на Републиканската партия  (дясна).

В по-горните слоеве на обществената пирамида (но нормално по-малко на брой!) са индивидите, които притежават по-големи конкурентни възможности и по-голяма увереност в индивидуалните си способности, от там са и с по-големи материални и духовни постижения. Интересите на тези хора изискват повече свобода на действие и по-малко прогресивно облагане на техните приходи. Това естествено ги прави привърженици на десните политически партии. В крайна сметка това води до различни степени (според страната) на ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на обществения продукт, чиито идеолози и изпълнители са левите партии. Не случайно съществува твърдението, че левите умеят да раздават, но не умеят да създават. По пътя на това преразпределение има както положителни за долните социални слоеве резултати (Западна Европа, Скандинавските страни), така и отрицателни резултати в производителността и кокурентноспособността (Франция, Швеция, Италия, Англия, дори Германия), последиците от които неминуемо се отразяват върху благосъстоянието на по-ниэките слоеве. От тук и периодичността на «ляво-дясно»-то политическо махало.

Докато горните разсъждения общо взето покриват състоянието на политическите ориентации на т. нар. Запад, то в България нещата са много по-объркани и сложни поради спецфичната комбинация от обективни и субективни фактори, действащи в т.нар. преходен период от комунизъм към капитализъм. Това не значи, че са нерабираеми. Излизайки от тотално патологичната съветска система по отношение на човешки права и икономика, повечето българи знаеха ПРОТИВ какво са, но нямаха ясна представа ЗА какво са. Една огромна ирония е, че именно управляващата комунистическа върхушка начело с Луканов, Дойнов и Со. знаеше и можеше да се включи чрез присвоените държавни-народни средства в капиталистическата игра вън и вътре в страната и успя да прехвърли своята тотална политико-икономическа власт в икономико-политическа власт. Всеки знае, че капитализъм се прави с пари. От ук и всички привидно парадоксални случки в политическия и икономическия живот на страната през последните 13 години. СДС, въпреки замисъла на Лукановия дизайн, се превърна постепенно в единствената легитимна антикомунистическа политическа формация и на тоя принцип естествено обедини най-разнообразни и в нормални условия противопоожни политически групи (от социалдемократи до християндемократи).

В момента СДС се лансира като най-дясна партия, но поради вродения си анти-комунизъм не може да търси и намери подкрепата на «националния капитал» в България, което би било естествено при нормално развитие. Обратното става с БСП. Някакси лявата й ориентация никак не пречи на топлите отношения със същия капитал във време когато Илия Павлов говори с езика на Джон Рокфелър.

В България няма на свободен пазар - икономиката е доминирана от посткомунистически стопански стуктури. По същата причина все още няма гъвкав и предприемчив дребен бизнес, а то значи и масова средна класа. Същевременно имаме висока безработица и широка беднота. При това положение не може да се очаква в страната да има по-голяма яснота относно политическите идеи и техните носители.

Затова ползата от дискусии като тази е значителна, но при положение, че изказаните идеи и аргументи получат широка гласност, а за това се иска апостолска работа извън клубната атмосфера. Ако това не стане, може да се предвиди в близко бъдеще нарастване на влиянието на левите и трудни времена за десните идеи.

С привет към всички участници! 

Ню-Йорк,13-12-2002