Online от 1 юли 2002

ГЛАВА ПЕТА

ВЪНШНИ РИСКОВЕ

Основните видове външни рискове са:

1. Рискът на страната като цяло (country risk). Рисковете от тази група имат значение за предприемачите от всички сфери на дейност и обхващат причините за възникване, които разгледахме при политическите рискове, социалните рискове, и при онази част от икономическите рискове, която е свързана с финансовата стабилност и деловата активност в страната. Разбира се, рисковете на дадена страна като цяло не могат докрай да се изчерпат с посочените източници.

Редица делови списания като Euromoney, Economist, Fortune и др. редовно публикуват рейтинги на страните, отразяващи текущите рискове за бизнеса във всяка страна от света, произтичащи от политическите, социалните и икономическите отношения. Този обхват е приблизително еднакъв и при трите списания.  Предприемачът следва внимателно и постоянно да ги следи без, обаче, да се концентрира изцяло върху тях. Важното е той да разбере същината на събитията и да развие в себе си чувствителност към макропромените, лежащи в основата на рисковете за страните като цяло. За тази цел се използват таблици и графики с параметри на страната, които могат да окажат влияние върху конкретна фирма на предприемача (сканиране на макроситуацията). Те са общата основа на процеса на вземане на решение при влагането на пари, ресурси и поддържането на делови връзки със страната.

          Да разгледаме основните показатели, използвани от спсание “Euromoney” за определяне рейтинга на страните (на база на данни за март 2002 г. ) [9]:

-         индекс за устойчивост и умереност на ръста на БВП. Максималната бална оценка по този показател е 25 точки, което е ¼ от общия бал от 100 точки. Оценявайки по бална система този показател, експертите на практика оценяват равнището на деловата активност в страната. За пример - България по този показател има 6,80 точки, а Унгария – 10,73 т.

Няколко години устойчив умерен ръст на БВП означава за експертите, а и за предприемачите, че повечето предприятия в оценяваната страна са в среда на нарастващо търсене на продукцията и намаляваща безработица. Естествено е да се смята, че ръстът на търсенето и потребителските разходи на населението са възможни само при достатъчно високо равнище на заетите спрямо цялото население на страната.

Умереният и устойчив ръст на БВП не означава, че рисковете в бизнеса намаляват. Не – увеличават се само възможностите за избягване или предотвратяване на повечето от икономическите рискове, т.е. увеличава се пространството за маневриране на предприемача. Когато рисковият “апетит” на фирмите стане много голям, а регулираните канали в системата “търсене-предлагане” не са добре регулирани, икономиката прегрява, настъпва свръхпроизводство. Свръхпроизводството води до снижаване на цените на повечето стоки, конкуренцията се изостря, намаляват възможностите за избягване на риска, рисковият “апетит” пада, производството също спада. Така, че спирането на ръста или снижаването му говори, че предприятията са започнали да произвеждат по-малко, а количеството на работните места и способността на населението да купува намаляват.

Показателят за ръст на БВП и делова активност в страната е много сложно да бъде управляван. Това е работа на държавната икономическа политика. Риск-мениджърът (предприемачът) има за задача не да управлява този риск, а да следи влошава ли се конюнктурата, нараства ли конкуренцията и т.н. Ако БВП не се увеличава (няма ръст) или дори намалява 2-3 тримесечия подред, тогава да се говори за рецесия. В такъв период расте конкурентния натиск, а с това расте и рискът от технически или фактически фалити на вече съществуващите фирми на пазара. Това от своя страна дава шансове на други фирми с достатъчно натрупване да изкупят затруднените фирми на ниски цени, да ги преобразуват на база иновации и да излязат на пазара с нови, търсени продукти и услуги.

-         индекс за социално-политическите рискове. Експертната оценка на този показател трябва да даде на предприемача информация има ли опасност той да не получи целия си доход или да загуби собствеността си в следствие на изменение на социално-политическата ситуация в страната. За да дадат такава оценка, експертите наблюдават следните събития: а) военните действия, гражданските вълнения и масовите безпорядъци, които могат да повлекат след себе си щети за предприемача; б) измененията във валутното законодателство, които могат да попречат за осъществяване на международни контакти или за изнасянето от страната на валутна печалба; в) измененията в цялата юридическа база (документи и практика), които затрудняват предприемаческата дейност; г) национализирането (одържавяването) на предприятия, създадени с участието на чужди предприемачи; д) измененията в арбитражното право и др.

Както се вижда, следят се главно политическите и правни отношения. По-малко внимание се отделя (напоследък се внасят корекции) на чисто социалните (в тесния смисъл на думата) отношения и социални сили в страната, свързани с традициите, обществените очаквания, модата, предразсъдъците, установилите се връзки, стереотипите на поведение и мислене, вярванията и т.н. В България, например, и досега икономическият манталитет на значителна част от населението е дребнособственически, отношението към богатите и богатството е двусмислено, готовността към предприемачество е недостатъчна. Много социологически изследвания показват, че общественото мнение по голям кръг от въпроси е разделен на две приблизително равни части. В такова общество рискът за бизнеса е по-голям, отколкото в консолидираните общества. А това значи примерно, че е много трудно да сме сигурни дали дадена рекламна кампания, например, ще бъде приета положително от болшинството население.

Към този показател следва да се отчита и силата на влияние на масмедиите върху общественото мнение, а следователно и върху престижа на фирмите, върху склонността на населението към потребление, върху общественото възприемане на деловите проекти и т.н. По-добре е, обаче, наблюдаването на тенденциите, инициирани чрез масмедиите, да се извършва не чрез индекса за социално-политически риск, а отделно. Хубаво е предприемачът да знае какви са рисковете от дезинформация, от промиване на мозъците, от недобросъвестност при реклама и т.н. Това може да му спести много пари за реклама, а и много нерви.

Максималният бал по индекса за социално-политическия риск е също 25. През 2002 г., балът на България е 11,40 , а на Унгария – 18,41. Явно експертите са давали оценка не само по посочените правно-политически показатели (разликата между България и Унгария при тях не е голяма), но и по общото състояние на социума. Интересен факт е, че за всички бивши съветски републики балът по разглеждания показател е по-лош (по-нисък) от този за деловата активност. При нас съотношението в равнищата е обратно.

-         индекс за кредитоспособност и достъпност до кредити

По този показател максимално с 10 бала на практика се оценява възможността от възникване на загуби или получаване на печалби при дългосрочни и краткосрочни колебания на лихвите по кредитите, а така също възможността да се гарантират кредитите в дадена страна. Нашият бал по този показател (1,88) е повече от три пъти (близо четири пъти) по-нисък от този на Унгария (6,67), което е в пряка връзка с четирите пъти повече чужди инвестиции, влизащи в Унгария годишно през периода след 2000 г. Явно чуждите инвеститори обръщат на този показател особено внимание, щом като техните вложения най-добре съответстват на него.

Какво “говорят” на предприемача равнищата на лихвите в дадена страна? Високите лихви или повишаването им оказват отрицателно влияние върху деловата активност, защото капиталът става по-скъп. Ниските лихви (евтините пари) стимулират предприемачите към обновяване на основните фондове, към сливане на предприятия и т.н.

Краткосрочните, ниски лихвени проценти стимулират главно фирмите с бърз оборот на капитала, а дългосрочните ниски лихвени проценти – строителството на жилища и офиси на кредит, купуването на леки коли на кредит и т.н. Дългосрочните, високи лихвени проценти стимулират ползването на жилища под наем, а собствениците на жилища с пари – към влагането на ресурси в недвижими имоти, особено в сгради за даване под наем.

В индекса намира отражение също така и възможността да се получават и ползват застраховки или гаранции за издължаване на кредитите.

-         индекс за задлъжнялост на страната.

Този показател отразява не само размера на задълженията, но и качеството на обслужване на дълговете, обемът на експорта, баланса на външно-търговския оборот и т.н. За 2002 г., поради валутния борд, балът по този показател на България е все още сравнително висок (7,40 от максимум 10), но поради слабия експорт и високия дефицит във външнотърговския баланс, оценките по него от година на година падат. За март 2000 г. например, балът на България по този показател е бил 8,34.

При ползването на оценките по рисковете на страната за предприемача като цяло са по-важни отделните индекси и какво те оценяват, отколкото обобщаващия бал. Този обобщаващ бал за месец март 2002 г. за България, според списание “Euromonеy”, е 45,64 точки от 100 възможни, което нарежда страната на 74 място от 185-те страни, включени в класацията. Унгария е на 36 място с общ бал 70,17 точки. Обобщаващият бал е интересен, преди всичко от гледна точка на концепцията за “световния портфейл на активи”, съгласно която делът на вложените средства в активи в различни държави трябва да бъде разпределен обратно-пропорционално на големината на риска за съответните страни.

2. Вторият вид риск от групата на външните рискове е валутният риск. Неговата същност е във възможността субектите на валутния пазар да имат финансови загуби или печалби в резултат на дългосрочни и краткосрочни колебания на валутните курсове, което зависи от търсенето и предлагането на валута на националните и международни валутни пазари. В това определение ясно се вижда, че валутните рискове са спекулативни по характер.

            В дългосрочен план за колебанието на валутните курсове решаващо значение имат общото икономическо състояние на страната, равнището на производството, балансираността на основните макроикономически пропорции, обемът на външната търговия и други. В краткосрочен аспект колебанието на валутните курсове се определя от балансираността на отделните пазари и общото състояние на конкурентната и пазарната среда.

          Освен тези фактори, причина за колебанията на валутните курсове, а следователно и за валутен риск, могат да бъдат и целенасочените валутни спекулации.

          Тъй като степента на валутния риск е свързана с намаляване на покупателната способност на валутата, то тя е в пряка зависимост от разликата във времето между сключването на сделките и плащането по тях. Курсови загуби при износителя възникват в случаи на сключване на договор преди падане на курса на валутата, в която се плаща, тъй като срещу договорената сума износителят получава по-малко национална валута. Вносителят пък има загуби при повишаване на курса на валутата, тъй като за да я закупи, трябва да похарчи повече национална валута.

          Движението на валутните курсове също влияе върху конкурентоспособността на стоките. Поевтиняването на националната валута води към това, че стоките произведени в дадена страна стават по-евтини на чуждите пазари, а чуждите стоки стават по-скъпи на вътрешния пазар. Това означава, че поевтиняването на националната валута помага за увеличаване на обема на износа и за снижаване на обема на вноса, а поскъпването на националната валута, обратното, съдейства за увеличаване на вноса и намаляване на износа.

3. Третия вид външен риск е фискалният риск. Неговата същност е във възможността за финансови загуби в резултат на изменение на фискалната политика (появяване на нови данъци, съкращаване на данъчните улеснения и др.), а също и на изменение на данъчните и митническите тарифи, както и на осигурителните вноски по линия на държавните осигурителни фондове.

Фискалните рискове трябва да се разглеждат от две позиции – на предприемача и на държавата. Фискалният риск за предприемача е във възможността да се предизвикат допълнителни разходи, а за държавата – във възможното намаляване на приходите в бюджета и в държавните осигурителни фондове в резултат на промени в данъчната,митническата и осигурителната политика и в съответните тарифи и вноски.

Върху степента на този риск оказват влияние както високите тарифи, така и промените във фискалното законодателство. При чести промени съществува очакване тарифите да се изменят в посока на увеличение. Внасяните постоянно изменения и допълнения са своеобразен източник на риск и влияят върху увереността на предприемача, че ще успее в своята дейност.

Държавата провежда политиката си по отношение на фискалните тарифи, от една страна, с оглед да не пречи, дори да стимулира инициативата и предприемачеството, а от друга – да си осигури максимални доходи в бюджета. Съчетаването на тези две изисквания най-добре се илюстрира с функцията на Лафер, известен американски икономист, който в началото на 80-те години обоснова необходимостта от намаляване на федералните данъци в САЩ.

Съгласно функцията на Лафер, след определена величина на данъчните тарифи тяхното увеличаване води не до ръст, а до намаляване на приходите в бюджета. Причината за това е, че по-нататъшното увеличаване на данъците подронва заинтересоваността на предприемачите да увеличават обема на производството и води до прилагането на повече преки и косвени методи за избягване на данъците. Освен това то стимулира предприемачите да прехвърлят бизнеса си в държави с по-либерална данъчна система.

Ето защо, за да ограничат отрицателните последствия от промени в данъчната система за националните си икономики, държавните власти в страните с функциониращи пазари, законодателно определят и спазват пределни данъчни тарифи, които не могат да се надвишават. Предприемачите обезателно трябва да знаят тези пределни тарифи, а така също, да са наясно, какви са гаранциите, че те няма да нараснат.

4. Четвъртият вид външен риск е свързан с форсмажорни обстоятелства. Това са обстоятелства, които не могат да бъдат нито предотвратени, нито отстранени с човешки решения или с някакви мероприятия. Това са стихийните бедствия, наводненията, земетресенията и други климатични катаклизми, войните, революциите, и др., които пречат на предприемача да осъществява своята дейност. Тъй като форсмажорните обстоятелства не зависят от волята на предприемачите, то при появяване на сделки, засегнати от тях, контрагентите се освобождават от отговорности по договорите си в съответствие с чл. 79 от Конвенция на ООН за търговските договори.

Покриването на някои от щетите, предизвикани от форсмажорни обстоятелства, се осъществява чрез застраховане на сделките в специализирани застрахователни компании.

Начало:Глава пета  Глава тринадесета  Литература

Нулева държавна намеса в икономиката?