|
|
Тази сутрин обещах да напиша достатъчно подробен отговор на
писанието на г-н Божидар Маринов в рамките на няколко дни.
Предполагах, че това щеше да доведе до кратка пауза в нашите
препирни с г-н Христов. Пътьом му зададох няколко насрещни
въпроса, на които той не отговори, вероятно чакайки от мен отговор
на сакралния въпрос за “нулевата държавна намеса” в икономиката.
Работата започва да прилича на разговор между глухонеми. Не мисля,
че по този начин се издигаме в очите на останалите читатели на
“Още инфо”. Налага се да обясня на г-н Христов следното:
- държавната
намеса в икономиката (когато разбира се не е сведена до абсурд)
съвсем не ерозира личната свобода на човека, в т. ч. и на
предприемача. Нещо повече – твърде често държавната интервенция е
насочена точно към защита на доста големи групи от предприемачи.
Г-н Христов отмина с гордо мълчание въпроса за ролята на държавата
при прокарването и прилагането на АНТИМОНОПОЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.
Налага се да вляза в тона му и да напиша, че не му изнася да
коментира този въпрос. Причината? Причината е в суровата шаечна
правда, както казвал незабравимия Васисуалий Лоханкин. Оставен
абсолютно сам на себе си, пазарът отглежда чудесни монополи, които
слбед това се качват на главата и на потребителите и на
гражданското общество.
- Защитата
и насърчаването на дребните и средни предприемачи, за което денем
и нощем плачат всички вестници (къде с истински, къде с
крокодилски сълзи) също е част от целенасочена държавна и дори
наддържавна политика в страните от Европейския съюз. Всъщност, не
само там, но там е особено отчетливо. Интересно, дали г-н Христов
е против подобен род намеса? Той би могъл да се обърне към автори,
които са къде – къде “по-тежки” от мен (от него също), като да
речем Саймън Хикс и да се осведоми по-подробно за т. нар.
“корпоративен модел на представителството на интересите в ЕС”. Ако
стори това, ще разбере, че корпоративните интереси на
работодателите и индустриалците в ЕС се защитават поне от три
водещи организации –
UNICE,
CEEP
и
UEAPME.
Първите обединяват по-едрите предприемачи и индустриалци, вторите
представляват предприятията, в които има държавно участие (!)
както и тези от “главен икономически интерес”, а третите
обединяват точно малките и средните предприятия и занаятчиите. Пак
за сведение на г-н Христов и отделните държави и Европейската
комисия, полагат особени грижи за развитието точно на
представителството на малките и средни предприятия в процеса на
взимане на решения в Европейския съюз. Според логиката на г-н
Христов, това е достойно за порицание ...
- Иска
му се на г-н Христов или не, но политиката на държавата по цяла
гама от въпроси се отразява пряко и много осезателно на развитието
на върховите технологии и на прогреса като цяло. Ако г-н Христов
наистина пребивава в Съединените щати (в което по принцип не се
съмнявам), би трябвало да е съвсем наясно с това. Няма нужда да
навлизаме в дискусия за проблемите на “Новата икономика”, на “дот
ком” компаниите и пр. Сред бизнес средите е налице всеобщо
признание, че това създава много широки възможности за нови
предприемачески инициативи.
Тук давам само тези три примера, защото както писах по-горе, ще се
наложи наистина да направя “вивисекция” на съчинението на г-н
Маринов. Само че, това ще стане след като се справя с някои
по-наложителни задачи, свързани пряко с моята и на близките ми
прехрана. На г-н Христов оставям още един въпрос за “домашно
мислене”. Живеем във време, когато човечеството осъзнава, че
трябва да се развива, но също така трябва да остави някакви
ресурси и шансове и на поколенията, както и на по-слабо развитите
страни. Това се нарича “политика на устойчиво развитие”. В
прокарването на такава политика имат своята роля и самите големи
корпорации (те напук на г-н Христов започнаха да говорят за
“корпоративна социална отговорност” и за “социален одит” на
корпорациите) и наднационалните организации, защитаващи
корпоративните интереси на работодателите и наемния труд и цялата
гама организации на гражданското общество (екологични, социални и
т. н.). Прави ли си някой обаче и най-малката илюзия, че е
възможно да се провежда подобна стратегия (на глобално, регионално
или локално равнище),
ако държавите дезертират от икономиката?
Още едно въпросче: ЕС е приел с Амстердамския договор устойчивото
развитие за “своя цел”. Смятат ли г-дата Христов и Маринов, че
България не трябва да влиза в ЕС, тъй като там бъка от всякакви
държавни намеси?
В
заключение, се налага да напомня на г-н Христов, че не е коректно
в една добронамерена дискусия да се използуват похватите от
теорията на пропагандата. Там основният принцип е: “създаваш
карикатура на противника си (както гледам за тези двама добри хора
аз съм противник, а не опонент), след което разбиваш нея, а не
оригиналния образ”. Като похват в предизборните кампании или не
дай си Боже при война, това е обяснимо, но тук струва ми се става
дума за нещо съвсем различно – за дискусия в свободно дискусионно
пространство. Така, че хайде да се придържаме към правилата на
“процедурната коректност”, както би казал Макс Вебер.
Дискусията |
