20-01-2003

Online от 1 юли 2002

Още.инфо: Пазар

oshte.info/pazar/000.htm

Пазар

Теодор Дечев

15 януари 2003, 11:004

Могат ли вярващи християни да участват

в гладиаторски борби?

Нулева държавна намеса в икономиката?

 

 

В началото на 2001 бях в Съединените щати и си позволих една екскурзия от единия океан до другия. Естествено, една такава екскурзия трябваше да включва и Големия каньон на река Колорадо. Така че от Лас Вегас насочих старичкия Понтиак 6000 през Навахо Кънтри към южната панорама на Големия каньон.

На около 50 мили преди националния парк Гран каньон пътуващите с автомобил могат да видят грозна ръждива табела с разкривен надпис, “Вождът Жълтия кон ви очаква.” След около миля има друга табела, “Намали скоростта, наближаваш вожда Жълтия кон!” Още миля и трета табела предупреждава: “Важно е да се отбиеш! Вождът Жълтия кон го казва.”

Не можах да издържа на такава сериозна маркетингова политика. Реших да се отбия при вожда Жълтия кон.

Моите индиански приключения

Вождът Жълтия кон се оказа най-обикновен навахо с невъзмутимо монголоидно лице, некъпан от седмици, продаващ разни дреболии на традиционното изкуство на племето навахо – накити от обсидиан и непречистено сребро, одеала, стрели и оцветени пера.

Още при влизането той се втренчи в мен и каза:

– За теб съм приготвил една оригинална стрела на племето навахо. Когато я окачиш на стената, тя ти дава сила и смелост.

Аз обичам такива изявления. Обичам да ги изпитвам докрай. Попитах с дружелюбно съмнение:

– Така ли? Имаш ли доказани примери за хора, на които това е донесло сила и смелост?

Получих малък урок по история:

– Племената навахо и апаче от древни времена поставят такава ритуална стрела на входовете на своите домове.

Не на мен тия. И аз познавам историята. Отговорих:

– Племената навахо и апаче от древни времена са били гонени от своите врагове, докато накрая са забутани в тази неплодородна пустиня.

(Навахо и апаче са част от голямата племенна група на атъбаските в централна Канада. Постепенно са били изтикани в пустинята на Аризона от своите индиански врагове, а след това затворени в резервати от федералните власти.)

Вождът замълча.

– И така, защо смяташ, че стрелата носи сила и смелост? – попитах.

Защото така казва нашата религия – отговори навахото.

Аха, ясно. Срещу това няма как да се спори.

Започнах да разглеждам накитите. Имаше красиви обици и гердани от разноцветни полускъпоценни камъни. Вождът поднови маркетинга:

– Тези са апачски накити. Имат чудодейна сила. Помагат да имаш много деца.

Интересно.

– Не са помогнали много на апачите, – отговорих. – Наброяват само 10 000 души в няколко резервата. Защо смяташ, че имат такава сила?

Защото така казва нашата религия.

Тонът вече беше враждебен.

Попитах вожда дали може да си направя снимка с него. “Не.” Защо? “Защото носи нещастие.” Защо смяташ така? По някаква причина очаквах отговора:

Защото така казва нашата религия.

Май вече не бях желан гост. Качих се на автомобила и продължих. След десет мили имаше друга отбивка, където две скуоу, едната навахо, другата хопи, продаваха същите неща. Накупих накити за стотина долара. Дори се снимах с едната от тях на фона на каньона на Литъл Колорадо. Не ми говориха никакви глупости за това какво казва тяхната религия. Бяха рационални и меркантилни като пуритански занаятчии.

Моите приключения с защитниците на държавната намеса

Аз съм привърженик на нулевата държавна намеса в икономиката. Толкова съм привързан към индивидуалната свобода, че не мога да се сдържа да я защитавам винаги, когато срещна някой привърженик на държавната намеса. И винаги споровете ми стигат до следния въпрос: “Защо смятате, че чиновникът е по-съвестен, по-компетентен и по-способен от частния предприемач при управлението на обществените ресурси?”

Обикновено получавам един и същ отговор:

(Мълчание)

Понякога някой по-начетен защитник на социалистическата държава отговаря, “Не го смятаме за по-съвестен, по-компетентен и по-способен, но има някои обществени цели и интереси, които не могат да се защитават от частния собственик.”

Тогава аз питам: “А кое ви кара да смятате, че като поверите обществените ресурси в ръцете на политик или чиновник, той ще ги използва за обществените цели, а не, например, за личните си цели?”

(Мълчание)

Друг въпрос: “Имате ли пример за общество, в което чиновниците и политиците не използват обществените ресурси за личните си цели?”

(Мълчание)

“Ако въобще е възможно чиновникът да се откаже от личните си интереси и да защитава обществените интереси, тогава защо социализмът – върховната власт на чиновниците – се провали?”

(Мълчание)

“А защо фактите показват, че обществените интереси винаги са по-защитени именно там, където държавата не се намесва в икономиката?”

(Мълчание)

И така нататък. Рационалните аргументи нямат никакъв авторитет в света на защитниците на бюрократичния социализъм. Също както нямат никакъв авторитет в света на вожда Жълтия кон.

Също както вожда Жълтия кон, тези защитници нямат рационални аргументи за своята вяра в способността на държавата да върши добро. Няма факти, които да доказват такава способност някога в историята. Няма нито един факт от нашето настояще, който да показва способността на държавните чиновници да вършат добро. Също като вожда Жълтия кон, защитниците на държавната намеса вярват в сляпа религия.

За разлика от вожда Жълтия кон, те не си признават открито, че вярват в сляпа религия. Един на нула за вожда. Той поне не е лицемер и измамник.

Понякога получавам въпроса: “А знаеш ли какво ще стане, ако нямаше държава?” Какво? “Много лошо.” Защо смятате така?

(Мълчание)

Но аз знам истинския отговор: Защото така казва нашата религия. Религията на тоталната, божествена, месианска държава.

Теодор Дечев като шаман на първобитна религия

По някаква неизвестна за мен причина една моя статия, “30 дни за превръщане на България в свободна и просперираща нация,” е била публикувана в електронното издание http://oshte.info/democracy/index.htm. Аз не съм я давал за публикуване. Очевидно редакторите са решили, че им харесва и са я публикували без да ме питат. Всъщност, не е и нужно да ме питат, защото аз и без това не вярвам в авторските права, а и те са дали препратка към моя сайт, което е много мило от тяхна страна (Благодаря ви, г-н Данчев!).

Веднага след това била публикувана гневна левичарска реакция от някой си г-н Теодор Дечев. Тъй като аз не знаех за публикуването на статията, не можех да зная, че имало и гневни левичарски реакции срещу нея. Уведомиха ме в писмо за гневната левичарска реакция. Моят първи отговор беше, че не ми е в стила да отговарям на червени бабички, които и без това до няколко месеца ще са в гроба. Увериха ме, че Теодор Дечев не бил червена бабичка. (Само мисленето му било такова.) От друго място ми казаха, че бил някакъв заместник-министър. (Голям праз! На тая държава Нейчо Неев й беше вицепремиер.)

Отворих гневната левичарска реакция, за да я прочета. Там нямаше нищо. Две-три празни изречения, едно-две изречения в условно наклонение – някой би се сепнал от нещо си – и това е. А, разбира се, и налудничавото свързване на моята статия с някакви социалисти. (Това говори много лошо за г-н Дечев: Излиза, че социалистите са по-десни от него. Това наистина го поставя в една много левичарска позиция.) Никакви аргументи, никакво рационално мислене, никакви конкретни опровержения, критики или какво да било друго нещо по стандартите на нормалния интелектуален дебат.

Накратко, г-н Теодор Дечев отговори с мълчание. Или, казано по-точно, г-н Дечев отговори с позоваване на своята религия. “Твоята статия е лоша, защото така казва нашата религия. Ако нашата религия казва, че твоята статия е лоша, не са ми нужни рационални аргументи. Ние вярваме в божествеността на държавата, и следователно ти си еретик, независимо дали имаш рационални аргументи или не.”

Типично поведение на шаман на първобитна религия. Също като вожда Жълтия кон.

Някои съмнения

Ако някой читател има съмнения относно случката с вожда Жълтия кон, мога да го уверя, че тя е автентична. Разбира се, не мога да приведа по-убедително доказателство от споменатата по-горе снимка с индианката навахо на фона на каньона на Литъл Колорадо (вляво).

Ето и още едно доказателство, че наистина съм бил в Навахо Кънтри (долу).

Това, което би могло да се подложи на съмнение, е моето тълкуване на тази случка. По-реалистичните читатели ще се усъмнят дали наистина вождът Жълтия кон вярва в някаква религия, или просто използва религията като маркетингова тактика за своите комерсиални цели.

Склонен съм да се съглася с тях. А също съм склонен да продължа същата логика за Теодор Дечев. Той не

вярва истински в способността на държавата да върши добро. Има нещо друго, нещо дълбоко лично зад неговата защита на държавната намеса. Например, желанието да живее от държавна заплата, на гърба на данъкоплатците.

Ето това вече е рационален аргумент. Но не е политически изгодно за г-н Дечев да си го признае.

Дискусията

home    top


© 2002 Още Инфо