[Начало] [Теми] [Книги] [Издатели] [Книжари] [Контакт]

 

Кен Скуланд: Най-доброто оръжие срещу абсурда е насмешката

Интервю на Калин Манолов

Казва го авторът на “Приключенията на Джонатан Гълибъл: една одисея в света на свободната пазарна икономика”, професора по

Купете книгата онлайн!

политология и икономика в Хавайския Тихоокеански университет Кен Скуланд. Не може да не се съгласите с него, ако прочетете книгата му, която според водещи световни икономисти представя идеите на свободния пазар по увлекателен и достъпен начин.

“Гълибъл...” шеше да бъде смешен, ако не беше тъжен. И ако в остров Корумпо не се разпознаваше толкова лесно комунистическа и посткомунистическа България, чиито основни икономически проблеми бяха и си остават... лошото време и лошия късмет.

Проф. Скуланд е член на Управителния съвет на Международното общество за индивидуална свобода. В България книгата се издава от Българското общество за индивидуална свобода.  

Професор Скуланд, реверанс към Джонатан Суифт и неговата борба с кралския абсолютизъм ли е избора на име на героя ви и ситуациите, в които той попада?

- Да, книгата на Суифт ми харесва изключително много и аз реших, че това ще бъде подходящият стил и за моята книга – подходящият стил за моя разказ, както за читателите тук в САЩ така и за читателите в други страни (книгата е преведена на повече от 30 езика след първото й издание през 1981 година - бел.а.). Според мен сатирата позволява на хората да се присмиват над собствената си съдба. И след това, като се замислят, да видят, че това, над което те се присмиват, всъщност е част от техния живот. Сатирата позволява на човек да надскочи ограниченията на своето време и да погледне на нещата от по-широка перспектива. Така например в “Приключенията на Гъливер” на Суифт вкарват хората в затвора заради това, че започват да ядат яйцето от обратната страна. В моя разказ хората на о-в  Корумпо биват наказвани със затвор заради това, че поставят метално острие в единия на край на дървена пръчка и го използват да секат дървета – тоест, че си правят брадва! При пръв прочит този абсурд буди смях, но след това хората се замислят и откриват аналогични абсурдни ситуации в своето ежедневие. Според мен сатирата дава изключителни възможности на хората да осъзнаят колко несправедливо е собственото им общество. 

Колко се е променил светът от ХVІІІ век насам, когато класическият либерализъм пише първата страница от историята на Свободата?

- Много неща са различни – равнището на материално благополучие, развитието на техниката и технологиите... В същото време политическите проблеми са същите – и днес ние живеем в общество, в което завистта и властта са основни ценности и са в основата на всяко политическо действие. И преди два века, и сега меркантилизмът е бил господстващата икономическа философия – философията, която е била в основата на търговията, промените и конкуренцията. И днес същите “ценности” са в основата на политическата борба, борбата за власт и против промените, борбата за контролиране и отстраняване на конкуренцията. Днешното общество е изправено и пред същите философски проблеми, както хората от края на ХVІІІ век!

Ако времената са същите, различна ли е свободата? Има ли разлика между свободата в комунистическото и свободата в едно демократично общество ?

- Не, не мисля... Свободата е универсална ценност. За мен свободата означава да имаш право на избор. С развитието на обществото и икономиката пред хората се разкриват все по-големи възможности за избор. А основната цел на политическите действия и решения е да ограничат тези възможности и да отнемат на хората свободата на избор. 

Разбира се, човек не може да бъде напълно свободен. Навсякъде в света съществуват начини, по които в различна степен животът на хората се контролира. Но според мен добър начин да се види къде хората търсят своята свобода е да се наблюдава посоката, в която се движат – те показват това със своето движение. Те предпочитат райони, където има по-голяма свобода на избора. Мигрират като птиците.

Значи хората от Източна Европа трябва сами да извоюват свободите в собствените си страни ...

- Да, според мен всеки човек има различни потребности. Някои хора просто нямат търпението да се борят за свободата в собственото си общество. Те търсят подходящи условия за бързото постигане на благополучие за себе си и своето семейство. В историята на човечеството има безброй примери. Аз се възхищавам на предприемчивостта на тези хора, разбира се. Но в същото време има и друга група хора, които намират в себе си силата и куража да останат в своята родина и да търсят свободата и правото на избор там, като се борят да направят необходимите промени. Естония е блестящ пример за това. Днес хората там се радват на много по-голяма свобода в сравнение с условията преди няколко години, дори бих казал, че в много отношения днес те са много по-свободни, отколкото са много други страни в Европа. Друг ярък пример за радикални промени е Нова Зеландия, страна, която имаше силно централизирана, от социалистически тип икономика. Изненадващ е фактът, че тъкмо социалистическата, лейбъристката партия, която дойде на власт през 1994 година, въведе радикални промени и изгради икономика на свободния пазар. В резултат на това Нова Зеландия, която беше силно изостанала икономически и с изключително нисък ръст на растеж, със силно централизирано управление, затънала дълбоко в дълг, се възроди и се превърна в процъфтяваща страна с изключително бърз икономически растеж, с големи свободи за своите хора. Както виждате, промените могат да дойдат от най-неочаквана посока.

Кое е най-силното оръжие на свободните хора в борбата им срещу несвободата?

- Това е много хубав въпрос. Бих искал да кажа, че човешкият разум е най-силното оръжие, най-мощното оръжие. И всяка нация, всеки народ трябва да преживее борбата между разума и липсата на разум. Но лично моето предпочитано оръжие на свободния човек, с което постигам най-добър резултат, е хуморът. Хуморът отговаря най-точно на моя характер. Според мен, това, което деспотите и тираните не могат да търпят, е осмиването и сатирата. Сатирата подкопава чувството им за господство над всичко. И това е средството, което аз предпочитам.

Значи осмиването е най-добрият начин за съпротива срещу абсурдите на държавата?

- До, но това трябва да стане според индивидуалната природа на всеки човек и според конкретните условия. Ако главорези отвлекат моето семейство в незнайна посока, аз разбира се ще мобилизирам всичките си сили, за да се справя със ситуацията. Но трябва да действам според даденостите на моята природа и конкретната ситуация, за да спася както моето семейство, така и обществото, в което живея. Разбира се ако се налага, ще използвам и крайни мерки. Човек има правото да защити своята свобода. Това е и задачата на държава – тя има властта да защити личните свободи, но всъщност тя не прави това. Често тя използва своята власт срещу хората. И тогава хората естествено имат правото да защитят себе си. Но това, ще кажа пак, трябва бъде преценено според конкретните условия, защото в противен случай човек може да си причини повече страдание, отколкото спасение.

Според един от идеолозите на свободния пазар Фридрих Хайек пазарът е спонтанен ред.  Спонтанният ред ражда ли спонтанно свобода?

- Според мен, категорично да. Спонтанният ред, така както аз го разбирам, представлява действията на милионите хора, които искат благополучие и се стремят да подобрят условията на живот за себе си и за своите близки. В резултат на този стремеж в обществото се случва нещо забележително: хората стават изобретателни, сговорчиви, откриват възможности, за които не би им хрумнало преди това. Това определено е резултат от общите усилия на всички хора, които се стремят да подобрят условията на своя живот, да преодоляет всички препятствия и да се справят с пречните по пътя си. За това се бори човечеството през цялата история.

- - -

Интервюто с Кен Скуланд бе излъчено по Радио “Свободна Европа” на 11 декември 2003 в предаването “Блиц+”

 За книгата>>

[Начало] [Теми] [Книги] [Издатели] [Книжари] [Контакт]

Горе

© 2003 Още Инфо Всички права са запазени!