|
Кен Скуланд: Най-доброто оръжие
срещу абсурда е насмешката
Интервю на Калин Манолов
Казва го авторът на “Приключенията на
Джонатан Гълибъл: една одисея в света на свободната
пазарна икономика”, професора по
|
|
политология и икономика в Хавайския
Тихоокеански университет Кен Скуланд. Не може да не се
съгласите с него, ако прочетете книгата му, която според
водещи световни икономисти представя идеите на свободния
пазар по увлекателен и достъпен начин.
“Гълибъл...” шеше да бъде смешен, ако
не беше тъжен. И ако в остров Корумпо не се разпознаваше
толкова лесно комунистическа и посткомунистическа
България, чиито основни икономически проблеми бяха и си
остават... лошото време и лошия късмет.
Проф. Скуланд е член на Управителния
съвет на Международното общество за индивидуална
свобода. В България книгата се издава от Българското
общество за индивидуална свобода.
Професор Скуланд, реверанс към
Джонатан Суифт и неговата борба с кралския абсолютизъм
ли е избора на име на героя ви и ситуациите, в които той
попада?
- Да, книгата на Суифт ми харесва
изключително много и аз реших, че това ще бъде
подходящият стил и за моята книга – подходящият стил за
моя разказ, както за читателите тук в САЩ така и за
читателите в други страни (книгата е преведена на
повече от 30 езика след първото й издание през 1981
година - бел.а.). Според мен сатирата позволява на
хората да се присмиват над собствената си съдба. И след
това, като се замислят, да видят, че това, над което те
се присмиват, всъщност е част от техния живот. Сатирата
позволява на човек да надскочи ограниченията на своето
време и да погледне на нещата от по-широка перспектива.
Така например в “Приключенията на Гъливер” на Суифт
вкарват хората в затвора заради това, че започват да
ядат яйцето от обратната страна. В моя разказ хората на
о-в Корумпо биват наказвани със затвор заради това, че
поставят метално острие в единия на край на дървена
пръчка и го използват да секат дървета – тоест, че си
правят брадва! При пръв прочит този абсурд буди смях, но
след това хората се замислят и откриват аналогични
абсурдни ситуации в своето ежедневие. Според мен
сатирата дава изключителни възможности на хората да
осъзнаят колко несправедливо е собственото им общество.
Колко се е променил светът от ХVІІІ
век насам, когато класическият либерализъм пише първата
страница от историята на Свободата?
- Много неща са различни – равнището на
материално благополучие, развитието на техниката и
технологиите... В същото време политическите проблеми са
същите – и днес ние живеем в общество, в което завистта
и властта са основни ценности и са в основата на всяко
политическо действие. И преди два века, и сега
меркантилизмът е бил господстващата икономическа
философия – философията, която е била в основата на
търговията, промените и конкуренцията. И днес същите
“ценности” са в основата на политическата борба, борбата
за власт и против промените, борбата за контролиране и
отстраняване на конкуренцията. Днешното общество е
изправено и пред същите философски проблеми, както
хората от края на ХVІІІ век!
Ако времената са същите, различна ли е
свободата? Има ли разлика между свободата в
комунистическото и свободата в едно демократично
общество ?
- Не, не мисля... Свободата е универсална
ценност. За мен свободата означава да имаш право на
избор. С развитието на обществото и икономиката пред
хората се разкриват все по-големи възможности за избор.
А основната цел на политическите действия и решения е да
ограничат тези възможности и да отнемат на хората
свободата на избор.
Разбира се, човек не може да бъде напълно
свободен. Навсякъде в света съществуват начини, по които
в различна степен животът на хората се контролира. Но
според мен добър начин да се види къде хората търсят
своята свобода е да се наблюдава посоката, в която се
движат – те показват това със своето движение. Те
предпочитат райони, където има по-голяма свобода на
избора. Мигрират като птиците.
Значи хората от Източна Европа трябва
сами да извоюват свободите в собствените си страни ...
- Да, според мен всеки човек има различни
потребности. Някои хора просто нямат търпението да се
борят за свободата в собственото си общество. Те търсят
подходящи условия за бързото постигане на благополучие
за себе си и своето семейство. В историята на
човечеството има безброй примери. Аз се възхищавам на
предприемчивостта на тези хора, разбира се. Но в същото
време има и друга група хора, които намират в себе си
силата и куража да останат в своята родина и да търсят
свободата и правото на избор там, като се борят да
направят необходимите промени. Естония е блестящ пример
за това. Днес хората там се радват на много по-голяма
свобода в сравнение с условията преди няколко години,
дори бих казал, че в много отношения днес те са много
по-свободни, отколкото са много други страни в Европа.
Друг ярък пример за радикални промени е Нова Зеландия,
страна, която имаше силно централизирана, от
социалистически тип икономика. Изненадващ е фактът, че
тъкмо социалистическата, лейбъристката партия, която
дойде на власт през 1994 година, въведе радикални
промени и изгради икономика на свободния пазар. В
резултат на това Нова Зеландия, която беше силно
изостанала икономически и с изключително нисък ръст на
растеж, със силно централизирано управление, затънала
дълбоко в дълг, се възроди и се превърна в процъфтяваща
страна с изключително бърз икономически растеж, с големи
свободи за своите хора. Както виждате, промените могат
да дойдат от най-неочаквана посока.
Кое е най-силното оръжие на свободните
хора в борбата им срещу несвободата?
- Това е много хубав въпрос. Бих искал да
кажа, че човешкият разум е най-силното оръжие,
най-мощното оръжие.
И всяка нация, всеки народ трябва да преживее борбата
между разума и липсата на разум. Но лично моето
предпочитано оръжие на свободния човек, с което постигам
най-добър резултат, е хуморът. Хуморът отговаря
най-точно на моя характер. Според мен, това, което
деспотите и тираните не могат да търпят, е осмиването и
сатирата. Сатирата подкопава чувството им за господство
над всичко. И това е средството, което аз предпочитам.
Значи осмиването е
най-добрият начин за съпротива срещу абсурдите на
държавата?
- До, но това трябва да
стане според индивидуалната природа на всеки
човек и според конкретните условия. Ако главорези
отвлекат моето семейство в незнайна посока, аз разбира
се ще мобилизирам всичките си сили, за да се справя със
ситуацията. Но трябва да действам според даденостите на
моята природа и конкретната ситуация, за да спася както
моето семейство, така и обществото, в което живея.
Разбира се ако се налага, ще използвам и крайни мерки.
Човек има правото да защити своята свобода. Това е и
задачата на държава – тя има властта да защити личните
свободи, но всъщност тя не прави това. Често тя използва
своята власт срещу хората. И тогава хората естествено
имат правото да защитят себе си. Но това, ще кажа пак,
трябва бъде преценено според
конкретните условия, защото в противен случай човек може
да си причини повече страдание, отколкото спасение.
Според един от
идеолозите на свободния пазар Фридрих Хайек пазарът е
спонтанен ред. Спонтанният ред ражда ли спонтанно
свобода?
- Според мен, категорично
да. Спонтанният ред, така както аз го разбирам,
представлява действията на милионите хора, които искат
благополучие и се стремят да подобрят условията на живот
за себе си и за своите близки. В резултат на този
стремеж в обществото се случва нещо забележително:
хората стават изобретателни, сговорчиви, откриват
възможности, за които не би им хрумнало преди това. Това
определено е резултат от общите усилия на всички хора,
които се стремят да подобрят условията на своя живот, да
преодоляет всички препятствия и да се справят с пречните
по пътя си. За това се бори човечеството през цялата
история.
- - -
Интервюто с Кен Скуланд бе излъчено по
Радио “Свободна Европа” на 11
декември 2003 в предаването
“Блиц+”
За
книгата>> |
