ОЩЕ

10-02-2003

Online от 1 юли 2002

 
 

 

 

 

Интервю

 

10 януари 2003, 18:30

Джеймс Пардю: Не съм сигурен, че отпечатаната във вестниците виза на Никола Филчев за САЩ е още валидна

Разговор на Иво Инджев с американския посланик в София в предаването "В десетката" на bTV

 

Джеймс Пардю е посланик на САЩ у нас от май миналата година. Той беше назначен на този пост след гореща мисия в Македония, където бе специален пратеник на Буш. Завършил е политически науки и международни отношения в университета "Лойола" в Чикаго, журналистика в университета на щата Арканзас. Получава военно образование в престижни американски колежи. Пардю е автор на поверителни студии по съветски военни теми. Написал е и много статии в областта на разузнаването. Носител е на различни отличия за заслуги към Държавния департамент, Пентагона и разузнаването на САЩ. Женен е, има трима сина.

********* 
Водещ Иво Инджев: Добър ден, г-н посланик. Днес аз ще се опитвам да ви поставям въпросите така както на мен ми ги поставят различни български граждани. Ще си позволя само да вметна, че повече от четвърт век аз се специализирам по темата Близък Изток и проблемите на Близкия Изток, това е моя тясна специалност и може би в това мое качество често отговарям на въпроси на мои сънародници във връзка с кризата в Ирак. Някой от тези въпроси ще ви задам сега. Може и да ви прозвучат наивно и нереалистично, но това са част от въпросите, които българите задават във връзка с тази криза. Например вие сте бивш специалист от разузнаването и хората питат защо САЩ, които имат такова могъщо разузнаване, армия, специални части, не направят така, че лично да отстранят Саддам Хюсеин, а са готови да влязат във война с една цяла страна заради този диктатор?

Пардю: - Добър ден. Най-напред, Иво, благодаря ти за възможността, която ми даваш да обсъдим всички тези въпроси в известни подробности и нашите позиции по Ирак и в отговор на конкретния въпрос, който ми задавате за възможността въпроса да се реши, като бъде отстранен този човек. Наистина щеше ми се да има прост, лесен отговор, лесно решение. Разбира се главната ми цел е да намерим мирно решение на кризата, да накараме Садам Хюсеин и неговия режим да напряват онова, което е редно, да разкрият пред международната общност къде се намират тези оръжия, така че Ирак да бъде разоръжен. Той обаче Садам Хюсеин представя един безжалостен, диктаторски потиснически режим и тук не става въпрос само за един човек. Този човек представя цяла една структура, която поддържа тези въоръжения. Най-напред твърде трудно би могъл да бъде открит и хванат някой, който не желае това. В Панама, може би си спомняте, издирваха Нориега в продължение на дълго време, в Сомалия издирваха Мохамед Ал Фарадид и практически не го намериха. Така че независимо колко съвършена е системата, тук става въпрос да търсиш игла в купа сено и особено в условията на режим, който е посветен на защитата на един човек. И разбира се проблемът е далеч по-голям от един единствен човек. Ако самият Садам Хюсеин бъде отстранен, а режимът просъществува, ръководен от неговите синове или от някой други, проблемът би останал на дневен ред. Надявам се да има просто, лесно решение, но сега засега сме длъжни да се готвим за далеч по-сложен подход към положението. И вероятно, ако се наложи да се използва сила, тя ще бъде по-широкомащабна, отколкото вие предсказвате.

Какво наложи радикализирането на официалната позиция на Вашингтон спрямо Садам Хюсеин и неговия режим последните месеци, последната година при положение, че той с нищо не се е променил през годините това че е диктатор, че нападна Кувейт, а преди това друга съседна страна е отдавна известно коя е капката, която преля чашата на търпението?

- Международната общност и САЩ положиха усилия по мирен път да разоръжат Саддам Хюсеин в продължение на повече от 12 години чрез инспекции, съгласно 17 резолюции на Съвета за сигурност (СС) на ООН, чрез икономически натиск и изолация на режима и нищо от това не даде резултат. Онова, което се промени според мен, беше отбелязано от събитията на 11 септември 2001, когато САЩ си дадоха сметка, че са уязвими от нападение от страна на безмилостни хора, които са готови да блъснат един самолет в небостъргач и да пожертват хиляди. Ако се стигне до оръжие за масово поразяване, още повече какво би станало? Президентът Буш и неговата администрация следователно определиха, че не бихме могли да допуснем Садам Хюсеин, който е достатъчно безкруполен, да използва тези оръжия или да даде някой другиму да ги използва. Ние не можем да допуснем това. Смятаме обаче, че въпросът не е само за сигурността на САЩ, но става въпрос за сигурността на региона, в това число и на България, а и на целия свят. Нападенията от 11 септември бяха насочени към САЩ, но няма гаранция, че такива нападения не биха могли да засегнат и други

Като специалист по разузнаването можете ли да кажете нещо повече за връзки между терористичната организация Ал Кайда и режима в Багдад, защото опоненти на официалната теза на Вашингтон казват, че иракският режим е светски, той не е от ярко изразените ислямски режими, каквито има в Близкия Изток и поради това правят извода, че няма база за общи интереси между Ал Кайда и режима в Багдад?

- Въпросът наистина е спорен, обаче мисля, че държавният секретар Пауъл повдигна много убедителна теза онзи ден пред СС доказвайки, че функционери на Ал Кайда са работили в Ирак. И имайки предвид организацията на иракското общество, те ни биха могли да направят това без знанието на режима и без неговото съдействие. Нещата в Ирак са далеч по-строго контролирани. Освен това знаем, че Садам Хюсеин би искал да нападне САЩ. Очевидно е от друга страна, че Ал Кайда гледа на САЩ като на враг и тук имаме едно съвпадение на интересите между двете страни или организации. Разбира се те могат да имат своите различия, но имат и общ интерес. Садам Хюсеин разполага с това, от което се нуждае Ал Кайда, а именно средства за унищожение, които трудно биха могли да бъдат разкрити, а биха могли да убият милиони. Дори и да не се харесват особено един друг, режимът в Ирак и Ал Кайда споделят общ интерес.

Най-популярната теза за САЩ по отношение на иракската криза е свързана с твърдението, че всъщност основният мотив за намеренията и действията на Вашингтон е иракския петрол. Това казват и представители на иракския режим също така, а и много българи задават същия въпрос. Какъв е вашият отговор?

- Става въпрос за сигурността, не става въпрос за петрол. За САЩ имат много източници за доставка на петрол. Ние не се нуждаем от този петрол. Знам, че се повдигат такива твърдения, но аз и за секунда не мога да допусна, че дебатът, който се води в САЩ, е за петрола. Няма такова нещо. Става въпрос за сигурността.

Като става дума за сигурност и за разузнаване, и за данни, които доказват тезата на САЩ, бихте ли разшифровали за по-широката публика данните, които предостави в СС държавният секретар на САЩ Колин Пауъл за нарушенията от страна на Ирак?

- Изложението на държавния секретар беше впечатляващо. Аз го гледах по телевизията и според мен доводите, фактите, които изнесе държавният секретар бяха убедителни. Той говори в продължение на 90 минути. Предостави множество факти, в това число сателитни снимки, прихванати съобщения между лица, представители на режима. И той ясно демонстрира,  че Садам Хюсеин разполага с оръжие за масово поразяване, че режимът в Ирак енергично се старае да скрие тези оръжия и че нееднократно не оказва необходимите съдействия на международните инспектори. И всичко това, което беше представено от държавния секретар, в своята цялост представя едно убедително твърдение, убедителна теза, че Садам Хюсеин по съзнателен, целенасочен начин се противопоставя на волята на международната общност, изразена в резолюциите на СС. Той просто не желае да се разоръжи. Вижте, Иво, важно е да си даваме сметка, че не инспекторите са отговорни да намерят както казах тази игла в купа сено. Режимът в Ирак е отговорен да им покаже къде се намират тези обекти и, както каза държавния секрета,р там разполагат с повече от 8500 литра антракс. Идвайки насам днес се отбих в едно кафене и взех това пакетче захар. Горе-долу толкова количество антракс е необходимо, за да се убият двама души, както впрочем се случи на петима и повече, които бяха лекувани в болница. Столицата на САЩ беше блокирана в продължение на дни. И при това можем да кажем, че имахме късмет. По собственото си признание, Садам Хюсеин разполага с хиляди и хиляди дози, които могат да бъдат приложени по най различни начини с унищожителни последици в САЩ, в Европа или навсякъде другаде по света. И ето защо проявяваме такава загриженост. Това са изключително опасни оръжия, които той признава, че притежава, но от друга страна отказва да ни предаде и никой от нас не може да се чувства в безопасност, докато не ги открием.

Разполага ли Ирак с техническите, военни възможности да пренася своите биологически и химически оръжия извън страната, т.е. да напада съседни или по-далечни страни, например България?

- Да. Както посочи държавният секретар Пауъл, в Ирак се експериментира с аерозоли за разпръскването на бойни отровни вещества от самолети и при това безпилотни. Е вижте, антраксът много лесно се разпространява, по елементарен начин. В САЩ той беше разпратен с пощенски пратки. Заразява се получателят на пощенската пратка, пощенският служител, всеки, който борави с пакета по неговият път Така че тези унищожителни оръжия могат много лесно да бъдат насочени.

Защо САЩ не предоставят доказателствата, с които разполагат чрез своето разузнаване, на инспекторите на организацията на обединените нации в Ирак и по този начин да изобличат Саддам Хюсеин?

- Мисля, че сме предоставили на инспекторите немалко информация и продължаваме да им предоставяме информация в помощ на тяхната работа. Всеки е заинтересован, ние сме заинтересовани от мирното решение. Не бихме желали да започваме война, ако не е абсолютно необходимо и както каза президентът, времето рано или късно свършва. Колко време да дадем на този режим? Ние смятаме, че времето свърши и както каза държавния секретар, стига толкова. Международната общност не може до край да допуска един човек, един нелегитимен режим да заплашва целия свят.

Вие споменаваме мирното решение. Какви са шансовете за такова решение, има ли все още такива?

- Надявам се. Все още се надявам. Г-н Бликс и г-н Ал Барадей отново са в Багдад, в продължение на няколко дни вече са там. Гледам новините както и вие, мисля, че има известни положителни признаци. Но това не е достатъчно. Необходимо е режимът изцяло да промени отношението си, да окаже необходимото съдействие на инспекторите, да им покаже къде са тези неща, да отчете цялата наличност, която режимът така или иначе признава, че притежава. И надеждата все още е жив,а доколкото инспекторите все още са там и вършат своята работа. Очакваме доклада на 14 февруари. Няма много време дотогава и отново ще имаме повод и основание да вземем решение. Не ни остава особено време, но все още се надяваме.

Има ли надежди за сближаване на позициите на САЩ със съюзници като Германия и Франция, които се противопоставят на военно решение в Ирак?

- В момента се води огромен дебат, но според мен президентът на САЩ няма да се откаже от твърдата позиция, която е възприел. Ще продължим да разговаряме, защото спорът е основателен, но според мен, честно казано, от моето правителство не виждам някакви признаци за особена промяна. За президента задължителен императив е разоръжаването. Не можем да чакаме до безкрай това да се случи. Според мен, президентът е крайно обезсърчен от спънките, на които се натъкват инспекторите и нашата позиция е категорична

България се намира в трудна позиция в тази ситуация, тъй като иска да бъде член и на ЕС, както на НАТО. Страни като Франция и Германия са много важни за България в това отношение и за това се чуват гласове, включително и от страна на президента на републиката и на част от депутатите, чиито представители ще говорят след малко тук в студиото, че България е трябвало да вземе друга позиция, а не да подкрепи както вече стана в българското НС САЩ безрезервно за бъдеща операция срещу Ирак. Как оценявате официалното българско становище и има ли безпокойство у вас, че вероятно има голямо разминаване между официалната позиция и преобладаващите настроения в страната?

- Най-напред нека да кажем, че от 11 септември насам България е силен съюзник на САЩ в борбата с тероризма и ние високи ценим българската подкрепа в такива трудни времена. В това число попада и българската позиция за Ирак. Ние представихме своите аргументи пред българското правителство. Проведе сериозен дебат в парламента и ние приветстваме решенията, както взети от българското правителство, така и от българския парламент в подкрепа на нашето искане ако се наложи да се употреби военна сила. Ние изцяло споделяме становището на българската страна, че колкото се може по-бързо трябва да бъдат изчерпани всички възможни мирни средства, но ако е необходимо, да се премине към употреба и на въоръжена сила. И както казах ,ние високо ценим решението на правителството, подкрепено от 160 гласа в парламента без гласове против в българския парламент в петък. Но България не е сама в подкрепата си за САЩ. Великобритания убедено, категорично подкрепя нашата подкрепа. Италия, Испания, 8 държави членки на ЕС. 10 страни подписаха писмо в подкрепа на САЩ и България е членка на разтяща по своята численост коалиция, която поделя становището, че Садам Хюсеин трябва да бъде разоръжен. Ето защо вие сте в основното русло по въпроса. Германия и Франция имат различно становище и те го изразяват на всеослушание. Надяваме се да съумеем да ги приобщим, но както казах, България е в руслото на нещата.

Практически България има много горчив опит от съюзи, от големи катаклизми. Да не изброявам - Първа световна война, Втора световна война. Дори битува един известен анекдот, че грешката на България е, че винаги воюва на страната на Германия, а в мирно време със Русия, а би трябвало да е обратното, за да е по-просперираща страна. По повод на сегашната позиция на България, в западни уважавани издания се появиха доста злъчни коментари за готовността на София да подкрепи Вашингтон. Българите са чувствителни към подобен тип забележки, когато наричат в момента в някой издания България страната, която беше най-верна и е сателит на Съветския съюз, сега се превръща в най-верния васал на САЩ. Аз съм ви питал и в друго интервю, но ще ви помоля да кажете в светлината на тези събития как гледате на този паралел бившия съюз на България със Съветския съюз и сегашното съюзяване на България със САЩ? Може ли да се каже, че става дума за едно и също нещо?

- Ние ежедневно провеждаме консултации с българското правителство. Българското правителство далеч не винаги споделя нашите становища. В този конкретен случай ни се оказва подкрепа, що се отнася до тероризма и до Ирак, но уверявам ви, българската страна не върви в крачка, така да се каже, със САЩ по абсолютно всички въпроси. Българското правителство работи в условията на демократична система и отговаря пред българския народ за своите решения. Тези решения са предмет на дебат както в рамките на администрацията, така и извън нея и едва след това правителството може да вземе своето решение. САЩ не диктуват решения на българската страна. Ние представяме своите становища на България и вече българските власти вземат своите решения въз основа на един демократичен дебат в страната. България се присъединява към нашата позиция и към позицията на мнозина други, които гледат на сегашното положение по един и същ начин, но това става по избор на българската страна и смятам, че не е уместно да се прави такава аналогия.

Между България и САЩ, както вече казахте, отношенията са равноправни, понеже така е между свободни и демократични срани. Как обаче да убедим българските граждани в ползата в участието в една военна операция или поне политическата подкрепа на една такава военна операция?Този въпрос може да звучи потребителски, консуматорски, но хората го задават, затова ви питам какво ще спечели България в краткосрочна перспектива. В дългосрочна е ясно, че за членството на България в НАТО е полезно да бъде със САЩ, но в по-краткосрочен план и ако щете дори в чисто материалната сфера, особено след като знаем, че в Сената на САЩ държавният секретар Колин Пауъл е повдигнал въпроса за необходимостта от специален фонд - повече от милиард долара помощ за страни съюзници в борбата с международния тероризъм?

- Най-напред, ако попитате хората, в която и да било страна искат ли война, те винаги ще ви кажат "не". Никой не желае война и общественото мнение отразява естествената нагласа на всички хора да се стремят към мирно разрешаване на конфликтите. И ако се наложи да приложим сила, непрекъснато ще трябва да разясняваме опасността на режима. Непрекъснато ще трябва да доказваме, че е необходима силата с оглед на обстоятелствата. Отговорът, който мога да дам, отговорът, който въобще може да бъде даден, е свързан със сигурността. Той няма доларово изражение. Знам, някои казват, че нещо трябва да се изтъргува срещу друго, но ние не гледаме на въпроса в неговото финансово изражение и според мен така трябва да гледа и България. Ако бъдем принудени да употребим сила и ако България участва в тези усилия, тя ще бъде част от една силна коалиция в името на сигурността на региона и на самата България. Онова, което се иска от България, са възможности за транзит, коридори по въздуха и по сушата, възможност за ползване на военно въздушни бази и участието с отбранително поделение на място в региона, за да бъдат взети мерки за защитаване на участниците в коалицията, ако част от тези опасни, унищожителни оръжия фактически бъдат използвани. Така че от България не се иска пряко да участва в офанзивни, в нападателни действия. И според мен ролята, която се очаква от България, е подходяща, конструктивна в отговор на опасността.

Накрая позволете ми да завърша с едни въпрос, който не бях предвидил за днешното предаване, защото той няма пряка с темата, която интересува всички, но е повдигната от български средства за информация. Втори ден радиостанции, цитирани днес от български водещи вестници, обсъждат интервю на председателя на американския комитет за разширяване на НАТО Брус Джаксън по телефона, който нееднократно препраща българските журналисти към посолството на САЩ в София, което те да попитат дали е вярно, че на главния прокурор на България г-н Никола Филчев е отказвана виза да посети САЩ. Като доказателство на неговата теза, на тезата на Брус Джакъсн, че - цитирам: “Никола Филчев е корумпиран”. Пояснявам още веднъж, вие може би не сте видели днешните вестници, но според Брус Джаксън, както е цитиран, главният прокурор на републиката е корумпиран и трябва да бъде отстранен. И доказателство ,според него за корумпираността на главния прокурор, е фактът, както той твърди, че Никола Филчев е нежелан в САЩ...

- Г-н Джаксън, разбира се, е частно лице. Той може да каже каквото желае, да отправи каквито желае обвинения. Разбира се, г-н Филчев също е спорна фигура. Трябва да кажа обаче, че ние не коментираме визови въпроси. Молбата на физическото лице и процедурата около неговата виза е предмет на поверителност, на лична неприкосновеност и бих желал да се откажа от намеса в този спор.

Тогава от прокуратурата са предприели ответни мерки, като са изпратили в редакциите на някои вестници вероятно, тъй като го има  - факсимиле, препечатано във вестниците, на виза на г-н Филчев за миналата година. Така че вероятно не смятат, че това е конфиденциална информация от тяхна страна. Вие имате ли нещо да добавите по този въпрос?

- Не, не съм се запознавал с този документ не съм сигурен, че визата все още валидна...

До колкото аз успях да забележа, става дума за виза за 2002. Благодаря ви

home    top


© 2002 Още Инфо