Две години! Много често си викам “Леле, ако Гошо беше жив, нямаше да преживее това или онова. Не би могъл да преглътне толкова много неща, които се случват. Носител на други ценности е Георги Минчев – честност, достойнство, обич, приятелство, любов, свобода... Народецът го сметна за екстремист, лекомислен вулгарен, фашист...  А той е от добрит. Искаше да помогне на народеца да се избави от робството. Пустият му народец! Остана глух. Иска си той, народецът хомот. А който много надига глава, да си ходи там – в рая.

Неговата музика остана тук да се мъчи сред глутницата на арогантността и агресията на част от съвременната българска музика и сладникавата постестрадна, посткомунистическа друга част от същата. Слава Богу! Албумите на бате Гошо могат да се намерят в днешното комуникативно време, та може понякога да се допитваме до неговата душа.

Вярвам, че бунтът в неговите песни е като един черен гологан в слави-шамаро-азиското музикално блато на България, а черен гологан не се губи!

Съвместна публикация с "Про&Анти"