Е. Александров:

...Желая да дам още един пример за ляв и десен подход към даден проблем. Да допуснем, хипотетично, че една партия си поставя за цел да се развие силно продуктивно селско стопанство и страната да стане основен доставчик на храни в даден регион. Добре. Тази цел може да се нарече “национална аграрна програма”. До тук няма никакъв уклон към “ляво” и “дясно”. Дали е лява или дясна ще проличи от средствата които предлага за постигане на тази крайна цел.

Ако тази партия предложи да се създаде централно планирано и ръководено селско стопанство, земята и всички селскостопански средства да се национализират, да се създадат огромни АПК-та с държавно подпомагане и се въведе научно планирано земеделие с най-широко използване на механизация,  да се се създаде широка напоителна система с държавни средства, да се назначат специални групи от агрономи, ветеринари и селекционери които прилагат квалификацията си на щат и без вътрешни противоречия помежду си... Това е левия подход. Ние го видяхме реализиран и знаем крайния резултат -  беше признато дори в доклада на Петър Младенов. Този доклад е почити секретен в момента, защото съдържа една колкото и мека, но все пак реалистична преценка на нашето селско стопанство до 1989, когато внасяхме картофи от Полша и лук от Испания.  Не защото са по-евтини и на дъмпингови цени, а защото не могат да се произведат в Бъгария в необходимите количества !!

Ако тази партията предлага да се организира фермерско стопанство, като за целта създаде необходимо законодателство, осигури се по-лесно кредитране и застрахователни процедури, гарантира се справедлива и бърза съдeбна система, възможности за необходимите услуги, ако стимулира конкуренция и инициатива при фамилно фермерското селско... Тя е дясна. Това ние виждаме това в САЩ където около 2–3  процента изхранват цялата страна и голяма част от света.

Този пример е много лесен и отново съзнателно малко идеализиран. Но същия тип разсъждения трябва да прилагаме и към партиите на Льо Пен и Хайдер.  След като се определят крайните им цели, да се проследи какви средства се предлагат за постигане на тези цели. В предишния постинг проследихме, че те предлагат “леви” средства – централизиран държавен контрол и администранивни мерки. Приемането, че политически лидери като Льо Пен и Хайдер са леви, е доста неочаквано за доста хора, защото непрекъснато се твърди обратното. Тук трябва да се признае фактът, че хората с леви възгледи и предпочитания уважават организациите, склонни са на творческа самодисциплина и приемат, като нещо естествено, наложеното отвън поведение. По-голямата част от европейската преса е левичарска и тя охотно повтаря обвинението, че крайният национализъм и ксенофобията са “крайно десни прояви”, въпреки че няма логични доводи. Това е част от политическта борба в Европейския съюз.

По-голямата част от населението в ЕС не приема ксенофобията. Сама по себе си тя няма окраска “ляво-дясно”. Когато левите партии в ЕС се обявяват срещу ксенофобията, те заедно с това обявяват ксенофобията за крайно десна и с това целят да нанесат ущърб на политическия опонент. Докато истината е точно противоположна. Партиите, които приемат ксенофобията (Льо Пен и Хайдер), в своите програми са леви. Тогава защо десните партии не повтарят това непрекъснато? Въпрос на манталитет. Хората с десни възгледи, в мнозинството си, са творчески личности и цялото им усилие отива в техния бизнес. Те поглеждат с иронично презрение тези натрапчиви внушения и с вяра в разсъдъка на нормалите хора продължават нататък.

Уточняването на понятията е необходимо, за да се комуникира с по-голяма степен на разбиране, когато се дискутира положението в България. Трябва да се каже веднага, че у нас няма предпоставките за реализиране на естествения смисъл в понятията “ляво” и “дясно”. В периода 89–97 те нямаха адекватен смисъл в България и единственото им смислено използване беше само като асимптотика. След това те започват да добиват смисъл, но само частично. Това, че тези понятия нямаха, пък и сега имат само частичен смисъл в България, е в основата на серия недоразумения (някои особено вредни) при политически контакти с партии от ЕС.  Например идват от официални представители на леви партии и в България се срещат с “ръководители” които се наричат  официално и непрекъснато “леви”. И така контактуват с босовете на откровено криминално-стопански групировки, като по този начин, без да осъзнават, ги легитимират (приемам най-извинителната версия: правят го неосъзнато).

Има още една особеност на левите сили в ЕС. Точно поради склонността си към организация, те са наложили като практика демонизирането, омаловажаването и компрометирането на всички ярко изявени десни политически лидери, които с държавническата си дейност са допринесли най-много за разобличаване на измамите и опсностите от левите идеи: Джоузеф Макарти, Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Хелмут Кол... Преди няколко дена имаше статия в която се казваше че М. Тачър е толкова мразена в Англия, че условие за политически успех е да се дистанцираш от нея!

Остава най-трудната част – анализ на положението в България, но по такъв начин, че да се стигне до осъзнаването и предприемането на реалистични стъпки към подобрение. Понякога имам чувството, че анализите за положението в България представляват нещо като литературен конкурс: Кой най-добре и с най-сполучливи изразни средства ще опише сегашното положение в България ...

...Винаги съм се учудвал колко са вредни за естествения и адекватен поглед към икономиката на обществото детските приказки за "Хитър Петър". Вечният сюжет е следният: Хитър Петър е беден, самичък и скита от село на село. Среща разни богати хора: чорбаждии, ханджии, търговци и т.н. Възникват разни конфликтни ситуации и хоп, Хитър Петър, с блестящ и хитър ум, е победител! Той ги надхитрява блестящо и продължава пак така, сам и беден до следващата среща...

Но съществува и следният въпрос: А защо Хитър Петър, след като е толкова умен, след като във всяка сделка и разговор е блестящият интелектуален победител, е беден, без постоянно и уютно жилище? Лошо ли е човек, като има такъв блестящ ум и находчивост, да не го насочи в полза на себе си и на общаството? Да има голяма и хубава къща, добро и многолюдно семейство, да осигури добро образование на децата си, да създаде голям, честен и полезен бизнес?
И после, тези, "богатите", тези които имат добър бизнес големи къщи, много добре гледани деца и т.н. от къде имат всичко това? Та нали при закачките с Хитър Петър те се проявяват като безкрайно по-тъпи спрямо него? И след като са жалки в интелектуално отношение спрямо Хитър Петър, как са създали това благосъстояние? Сигурно с тъпота, кражби, насилие и смъкване кожата на аргатите?

В англосаксонската литература е точно обратното. Хитър Петър е този, който успява сам, честно и благодарение на своите качества да се издигне в обществото. Мързелът, тъпотата и необразоваността са неща които водят до бедност и много ниско социално положение!

Там паралелът на Хитър Петър е "Хитър Форд". Сетил се е да създаде конвейер за произвоство на автомобили. Работата там е разделена на голям брой последователни прости оперции, които могат да се извършват от работници със съвсем малка подготовка. Произвоството е бързо, евтино и "социално": създава работа на много хора без висока квалификация. И като резултат "Хитрият Форд" е това което е: Хенри Форд!

Правилната нагласа за живот в свободно и конкурентно общество започва още в детството.  Мисля, че на вредното влияние на тази колекция анекдоти за Хитър Петър трябва да се прпротивостои.

Б..:

За съжаление нашите фолклорни герои като Хитър Петър са продукти на едно полуфеодално патриархално време. Те имат своите аналози и при балканските ни съседи, така, че това определено е резултат на социално-иконимическата незрялост, а не на някаква национална специфика. Подобна е и ситуацията с героите в българската литература. Единственото позитивно изключение, за което се сещам в момента е банкерът Ат. Буров и то в произведения, създадени след 1989-а.

Как ли изглежда успехът и ценностите, които водят до него за зрителите на най-гледаното тв-шоу в България, след като Слави Трифонов показва почти 100% артисти и спортисти, полицаи, политици и държавни чиновници.

Ния:

Да не забравяме и Андрешко, който има ореола на национален герой, защото е набутал бирника в блатото.
Ако българинът използваше тази огромна енергия за градеж, а не за рушене...

STB

Много сте прав за Хитър Петър. Но това е продиктувано именно от безкрайното надмощие на държавата над човека. И понеже страхливците (плебса) не могат да се борят с истинските насилници и велемощтни, те насочват яда си към най-близкия над тях особенно ако се различава от тях!

Бедата е друго – че маса народ е изградил у себе си образа на "оня горе", дето е добре и нищо не можеш да му направи. Той го мрази, но мечтае да застане на мястото му и да се облажи! Попадайки на мястото му се държи като него. Приблизително отношенията са като новобранец - "стара служба".
Този манталитет е проклятието ни. Той е възпитал и възпитава примиренчество, готованство, безкрупулност, нагаждачество. Този манталитет  е благодатната храна за всякакъв популизъм и негражданско поведение. Това не е въпрос за политическо мислене или ценности, макар че определено е използвано политически след 1944 за укрепване на властта, а след 89 за задържането трансформирането й. Именно зареди този манталитет и отношение към властта мнозина наивници и сега тъгуват за времето преди 89т. Този манталитет сигурно е проникнал и го има сред т.н. "симпатизанти" на всички политически партии. (Е, някаде е в излишек, а другаде  избива тук там, но това е друга тема.)
Изобщо темата е много по-дълбока, отколкото изглежда. Според мен в България  понятията ляво, център и дясно. Те са безмисленни и абсолютно не отговарят на заглавията си. Не е проблем какви са политическите ценности, защото поне 75% от политиците не защитават открито това, което изповядват. Така че да не говорим за либерализъм, когато най-мощната партия е тази на чиновниците! И докато те са най-добре платени. Да не говорим за консерватизъм, когато две трети от електората на СДС е в положение на наемни работници в окаяно материално положение. Точно правителството на Костов при окаян държавен бюджет се мъчеше и УСПЯВАШЕ да кърпи социална политика с 13-а заплата и пенсия, в ущърб на бизнеса.

Да не говорим за леви идеи, след като БСП е потдържана от най-влиятелните финансови и икономически групировки! Да не говорим за общоприета евроатлантическа ориентация след като емблематични политици (Стефан Данаилов) бяха в челните редици на антиракетните митинги в Ст. Загора!
И въобще, да се говори за ценности в политиката е безмислено. Може в Англия да ги има, но тук у нас са само приказки или добри намерения.