Където да седна, аз знам – на същата маса сте Вие, Мадам

и чувате всичко, каквото говоря, и виждате как със кюфтето се боря.

Когато си плащам, ще знам, че келнерът също сте Вие, Мадам,

че Вие сте гардиробиерът, накрая дори портиерът.

Мадам, Мадам, Мадам, аз искам да бъда понякога сам.

Простете ми, Мадам, аз искам да съм сам.

Когато си тръгна оттам, в трамвая отново сте Вие, Мадам.

И лека-полека започвам с насмешка

да гледам на своята личност човешка,

защото дори да съм сам, вътре във мене сте Вие, Мадам,

посягаща точно натам, където тихо пулсира сърцето.

Мадам, Мадам, Мадам, аз искам да бъда понякога сам.

Простете ми, Мадам, аз искам да съм сам.

Когато съвсем ще съм сам, избягал от всичко и всички, Мадам,

там, далече, където спира дори и сърцето,

навярно и червеят там, който ще ръфа плътта ми Мадам,

ще бъдете Вие в последната плешка на моята личност човешка.

Мадам, Мадам, Мадам, аз искам да бъда понякога сам.

Простете ми, Мадам, аз искам да съм сам.

1982