|
|
|
Атентатори
самоубийци са причинили смъртта на четирима американски
войници в град Наджаф в Централен Ирак, са съобщили от
американското военно командване пред
Associated Press.
Колата бомба с двама пътници експлодирала онзи ден на
американски контролно-пропускателен пункт в града. Хиляди
граждани на различни арабски страни са пристигнали в Ирак,
готови да участват в самоубийствени терористични акции,
информира
Nando Times.
Вицепрезидентът на Ирак Таха Ясин Рамадан заявил, че
броят на |
 |
|
Контролно-пропускателният пункт,
пострадал в петък при самоубийствения атентат |
|
камикадзетата
достига 4 хиляди души, между които граждани на Алжир, Либия,
Тунис, Египет, Сирия и Саудитска Арабия.
***
Ще
настъпи ли истински мир в Близкия Изток? Трябва да настъпи, всички
искаме това, но то ще се случи само тогава, когато нито един
младеж в света, в която и да е точка на този свят, не живее в
условия, не е страна в обществени отношения, които го превръщат в
терорист-самоубиец.
Самоубийственият тероризъм не се побира в каквато и да е
рационална или психологическа рамка, не може да намери никакво
религиозно или политологическо обяснение. Икономистите,
геополитиците, военни и всякакви други специалисти особено се
затрудняват с проумяването на психодинамиката на суицидалния
императив, наложен масово в конфликтите на Близкия изток. А след 11
септември и особено днес
-
и
на целия свят.
В
мисловните граници на западноевропейската и евроатлантическа
парадигма поведението на индивида в обществото е проява на
разгръщащ се отвътре естествен стремеж към реализация на
свободната човешка индивидуалност и утвърждаване на личния
икономически интерес. Самоубийството не се вписва в тази
парадигма, то е изключено като решение в развитието и
самоутвърждаването на човека в общността му. Но от гледна точка на
психологията и психопатологията на човешкото развитие изследването
на значението, което индивиди и групи, ангажирани в самоубийствени
терористични действия придават на своята лична идентичност, би
могло да ни подскаже някои обяснения.
Най-малко три са силите, които оформят в комбинация
психодинамичната смес, в която се поражда и възпроизвежда
възможността за самоунищожителното, свръхсаможертвено социално
поведение на една част от съвременните терористи.
На
първо място, става дума за средата, условията,
психосоциалната атмосфера, в която младите хора от тези страни
изграждат своята идентичност като личности и членове на своята
общност и обществото.
Второ,
тук трябва да се вземе под внимание специфичната психопатология на
живота и индивидуалното развитие, а ако щете и на възпитанието, в
условията на траен гнет, потисничество, омраза, рецидивни
психотравми и безизходица.
И
трето, към това следва да се прибави и своеобразния
сакрален договор в “психологическия обет”, с който
терориста-самоубиец се обвързва с терористичните организации,
лидери и каузи.
В
развитието си от дете към възрастен всеки индивид изпробва
различни роли и избори в търсене на собствената си идентичност.
Аз-идентичността за човека е особено ценно, централно
образувание и ключово постижение в индивидуалното развитие. Ние
имаме нужда от Аз-идентичност, за да функционираме в своята
общност, да се справяме със света, в който живеем и да се
развиваме. Без оформена идентичност не можем да постигнем вътрешен
баланс, да се самозащитаваме ефективно, да се ангажираме със
семейни и социални роли, да се трудим, любим и ценим. Потопен в
уникален океан от въздействия, проби и грешки, всеки човек постига
в една или друга степен успешно решение на тази критична задача в
живота. Идентичността определя какъв живот се опитваме да живеем,
но и каква смърт ще приемем. При определени тежки обстоятелства
човек – забележете, предимно младият човек - може да достигне до
тежко деформирана, злокачествена, параноична представа за това, че
може да запази, защити или утвърди свръхценността на собствената
си Аз-идентичност чрез и единствено в героичната си смърт,
в ритуализираната саможертва в името на “висша инстанция” -
самоубийствен финален социален акт на възмездяващ терор над света
и средата, които не са позволили друго разрешение на проблема му в
общността. Всяко друго жизнеутвърждаващо решение се омаловажава
като отклонение от максимално силния “протестен вик” на Аз-а,
осъзнаващ невъзможността на осъществяването си по друг социално
разрешен начин. И младата личност, изграждаща една така невъзможна
Аз-идентичност се втурва в самоубийствения избор на
тероризма, както любящата майка се втурва в горящата къща, от
която не може да изведе загиващите си деца, за да не продължи
живота си в болка от загубата на идентичността си като любящ и
грижовен родител. И прави избора да продължи живота на значимата
идентичност чрез саможертвата си.
Психологията е изпълнена и с тъжни наблюдения за човешката съдба.
Колко млади хора по света в този момент са принудени да избират
различни идентичности за своето Аз, които само ограничават,
осакатяват или отнемат живот? Собственият им живот и живота на
невинните им жертви?
Как да настъпи истински мир?
Как, ако младежите дори само в един регион на света още като
невръстни и естествено влюбени в живота деца попадат в условия,
които ги принуждават да инвестират жизнените си сили в невъзможни
и непостижими идентичности, заложени в капана на саможертвения
императив на някакъв фанатизиран водач или псевдоидеала, с който
той спекулира? Как, ако идентичността на младите хора се формира и
манипулира в условия и среда, в която конфликтите, насилието,
страха, потисничеството и безизходицата – религиозни,
националистически, мегаполитически и глобално икономически - са
правилото, а не изключението в обществените отношения и в
състоянията на ума?
Днес мирът изглежда някак далечен за всеки приемащ се за нормален
човек, изправен пред трагичния пъзъл на самоубийствената агресия
към света, отнел нормалната Аз-идентичност на терориста от
началото на ХХІ век. И това буди гигантско безпокойство. Светът и
българинът в него търсят вместилище за глобалната си тревожност.
Защо сред терористите-самоубийци няма хора в напреднала възраст?
Може би защото изборът им е израз на кризата на младия човек,
търсещ непостижима в променящия се глобален свят Аз-идентичност?
Защо повечето терористи-самоубийци доскоро бяха предимно млади
мъже? Може би защото нещо в универсалните ни модели за
сина-герой и мъченик, саможертващ се от и за любовта и завета на
бащата се промени? Кому са нужни още мъртви синове? Може би в
онези части на света, в които ирационалните автоматизирани
саможертви пред авторитета и идеалите на бащите не са странни?
Защо делът на младите жени в тъжния строй на самоубийствени
атентати нарасна рязко след 11 септември? Може би защото в
условията, в които самоубийствения тероризъм възниква и се
възприема вече като “субкултура”, за много млади жени семейството
и децата започват да изпадат от определението за значима
нормалност в Аз-идентичността, но другите, модерни модели
на равнопоставена реализация се сблъскват с тежки табута и
социални унижения?
И
накрая, защо повечето терористи-самоубийци не водят стриктен
религиозен или активен обществено-политически начин на живот преди
смъртта си? Може би защото живеят в условия, в които им се дава
възможност да повярват, че ще постигнат и утвърдят значимостта на
Аз-идентичността си чрез това как и за какво са заявили, че
умират, а не как и за какво са живели?...
Терористичните организации и режими играят огромна, решаваща роля
в моделирането и управлението на ужасната психодинамика в тъканта
на самоубийствените атаки. Самоубиецът-терорист със злокачествено
увредена от средата и условията на живот Аз-идентичност, от
една страна, и терористичната система, от друга страна, встъпват
сякаш естествено и доброволно в сатанинско споразумение за
съвместни бъдещи “ползи”.
Самоубийците предлагат живота си срещу “осмислена” в логиката на
терористичната система значима Аз-идентичност на страдалци,
воини - мъченици и герои. В замяна терористичните организации и
режими провъзгласяват значимостта на така постигнатата идентичност
и действията на доброволните си членове-жертви пред общността, от
която те произхождат и в която те търсят признание и реализация.
Те предлагат в замяна на живота “силово удовлетворение” на
стремежа им към обществена, психологическа и историческа значимост
чрез мощна, въоръжена и еднопосочна агресия спрямо средата и онези
в света, които олицетворяват за общността враждебните и виновните
за нейното състоянието сили. Ето защо терористите, осъществяващи
самоубийствени атаки, се чувстват толкова по-значими като мъртви
на вражеска територия, колкото по-затруднени са да постигнат
нормалното преживяване за значимост на собствената си идентичност
като живи сред своите.
Ако това, което се случва в момента в Ирак, не промени отношението
ни към тази плашеща психодинамика, как можем да очакваме светът на
ХХІ наистина да стане по-сигурно и мирно място за живеене? |
