|
Иво Беров не може да се надява да стане лауреат на наградата
“Черноризец Храбър” за постижения в журналистиката, както си ги
представят повечето издатели на вестници в България. Но тези
началници на печатното слово също не могат да се надяват, че той
ще стане някога удобен за техните номинации.
Точно по тази причина коментарите на Иво се харесват предимно на
умните хора. На онази част от умните, които освен, че притежават
акъл, трудно се поддават на манипулация. И на онази част от частта
на умните и трудно поддаващи се на манипулация, които притежават и
гражданска съвест. И на онази част от частта на умните, трудно
поддаващи се на манипулация и притежаващи гражданска съвест, но и
които имат смелост да я отстояват.
Във всяко общество процентът на такива хора е ограничен. В нашето
по много причини те са направо дефицитна стока. Обясняваме за
американците: дефицитна стока преди десетина години у нас беше
тази, която колкото повече се търсеше, толкова по-малко се
предлагаше в противоборство с пазарната логика. Такива желани, но
забранени плодове бяха бананите, портокалите и почти всички
останали артикули.
Днес тези неща ги има, дори наблюдателите от Запад признаха
наличието у нас на пазарна икономика. Продължава обаче дефицитът
на словото, което се търси, но го няма. Тоест, предлага се в
такива количества, че да се ограничи до минимум достъпът на
желаещите да го купят.
Иво Беров е красноречив пример за антилогиката на този пазар.
Защото хем има търсене на производството му, хем големите медийни
сергии не го пускат. Логиката за увеличаване на читателите
очевидно тук е отстъпила пред по-висши идеали. Същите, които не
позволиха на бананите да излязат свободно на пазара от съображения
за сигурност. Защото който е опитал от екзотичния плод, без
значение дали е банан или слово, става малко по-свободен, а значи
и по-неуправляем.
Докато работеше в “Демокрация”, Беров така и не усвои тънкостите
на дипломацията и често ядосваше колеги и началници от всякаква
величина. Той бе журналистът, който в предаване по БНТ наруши
табуто и назова имената на клиентелистите от сините редици, когато
същите все още заемаха ключови места в синята партия. Затова никой
не възприе като лукавство защитата му към политиката на други
личности от СДС. Пишещите знаят, че най-добрите текстове винаги са
на ръба да не излязат. Не непременно заради цензура, а защото
новаторството обикновено дразни рутинираното око на редактора и не
се вписва в общата хармония на обичайните дописки. Иво бе и от
малцината журналисти в спрения всекидневник, които не се
ограничаваха от автоцензура и не се съобразяваха с временни
конюнктури, а с принципи.
Много от предложените текстове в тази книга са били на този остър
ръб да не видят бял свят в спрения всекидневник. Но все пак
излязоха, което е комплимент и за изданието, но не и за някои от
икономическите му шефове. Някои от тях вече са сред онези, които
номинират за гореспоменатата журналистическа награда.
“Демокрация” спря на 1 юли 2002. Същия ден в късния следобед в
интернет се завъртя сайтът “Още инфо”, където Иво Беров пусна
статиите си, част от които са в настоящото издание.
Пет
месеца по-късно купувачите на този вид стока се увеличиха, въпреки
примитивните условия, при които се прави медиата.
Пазарната икономика за хартиените издания може и да не е
настъпила, но интернет обществото вече работи в режим на свободна
медиа. Ако не беше “Още инфо”, където излязоха текстовете след 1
юли 2002, ако го нямаше гражданското поведение на хората от
Форумно общество
"Позиция",
с чиято финансова помощ и инициатива излизат тези текстове, нямаше
как да се разбере, че те изобщо съществуват. Нямаше да бъде
създаден и друг, различен документ за ставащото в България след
1989.
Тези
статии на Иво Беров са част от документа, съставен, написан и
видян от дефицитната гледна точка на един честен свидетел на
трудното раждане на българската демокрация.
Книгата излиза благодарение на... |
