Русия днес се управлява от силовиците на Владимир Путин - бивши офицери от КГБ и военни, които държат нацията за гърлото. Гладната за власт мафия на силовиците (коренът на руската дума е "сила") не търпи опозиция нито от малката група демократи - реформатори, нито от политическите останки от режима на Елцин.

Само един център на властта представляваше заплаха за доминацията на силовиците в руския живот. Това бяха олигарсите, които натрупаха свръхбогатство, като обсебиха природните ресурси на стария Съветски съюз при рухването на комунизма.

Кагебеецът Путин дойде на власт, като сключи сделка: ние, силовиците, управляваме страната, а вие, олигарсите, можете да задържите нечестно придобитите богатства - стига да ни пускате част от парите и да стоите далеч от политиката.

Не всички милиардери се приспособиха към новата корупция. Борис Березовски, манипулаторът на Елцин, се заблуждаваше, че може да остане човекът зад трона, а Владимир Гусински се надяваше да създаде свободна национална медийна мрежа, неподчинена на босовете от Кремъл. Путин конфискува каквото можа от богатството на двамата, които не му се подчиниха и ги прогони от Русия.

Но остана любезният, приятен Михаил Ходорковски, най-хлъзгавият от всички. Съмнителният млад магнат, след като натрупа осемте си милиарда долара, стана образец на икономическа прозрачност - открито декларира корпоративните си доходи, плащаше си данъците, охотно даваше интервюта, с което примами чуждите инвеститори, които искаха да вярват, че свободното предприемачество и правовият ред най-сетне са дошли в Русия.

"Честния Майк" планираше да пусне на пазара целия си дял от петролната компания Юкос, после да се слее с Ексон Мобил и да стане богат като Бил Гейтс. Но явно е почувствал нужда от по-голяма политическа протекция, отколкото предлагаха силовиците. Затова олигархът на олигарсите започна да проявява щедрост към гладуващите политически партии - от Комунистическата партия, съюзена с последователите на Путин, до ултранационалистите на Владимир Жириновски, включително демократично - реформаторските партии на Григорий Явлински и Борис Немцов.

Президентът Путин, току-що завърнал се от любовната среща в Кемп Дейвид с президента Буш, реши, че Честният Майк вече прекалява. С наближаването на парламентарните избори следващия месец и новата му "коронация" за президент през март, Путин не можеше да си позволи повече вестникарски критики, нито наливането на пари в опозицията, за да си купува ефирно време и място в пресата. Той нареди ареста, разследването, повдигането на обвинение и отвеждането на Ходорковски в затвора, както и запора на милиардите му на борсата. Всичко трябваше да бъде направено легално, от хората на силовиците в черни съдийски тоги, докато Путин, разбира се, се преструва, че няма нищо общо.

Реакцията на щракването на белезниците на Честния Майк бе предвидима - руският фондов пазар потъна, Държавният департамент на САЩ размаха пръст, Ексон Мобил и другите инвеститори си плюха на петите и дори гостуващият израелски премиер Ариел Шарон каза на Путин на руски език, че допуска грешка. Шефът на администрацията на Путин и други останали от ранната Елцинова ера отвратени подадоха оставка или набързо бяха принудени да напуснат.

Тази реакция ни най-малко не обезпокои силовиците; те се престориха, че политическият арест не е по-различен от разследването на Енрон в САЩ. Докато другите олигарси се скриха под бюрата си, руските избиратели се радваха да видят един от богаташите, на които завиждаха, окован в белезници.

Някои от приближените на Ходорковски отвориха дума, че шефът им може да се кандидатира за политически пост от затвора. Това би могло да стане в САЩ - избирането на конгресмен от Върмонт по време на нашата следреволюционна ера е такъв пример - но в Русия на Путин, където медиите са под стриктен контрол, идеята един мултимилиардер-полуевреин да вдигне национален бунт сред масите е смехотворна.

Запитах реформатора Явлински, един от малцината, които се бореха срещу превземането на икономиката от олигарсите в началото на 90-те години, какво мисли за кампанията на Путин. "Лечението е по-лошо от болестта", беше предпазливият му отговор по глобалния клетъчен телефон - очевидно се бяхме върнали в смразяващите дни, когато КГБ слухтеше по телефоните.

За коя страна в борбата за политическата душа на Русия да стискаме палци - за олигарсите или за силовиците? Спомням си, че същият избор стоеше по време на войната между Иран и Ирак. Можем само да се молим и двете страни да загубят.

И още за ЮКОС, Ходорковски...

"