В женевския ускорител на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) учените успяха да получат изкуствено антематерия, съобщи Reuters. После успели да натикат новородените антиводородни атоми в специална камера и се захванали да изучават поведението им. Целта е да се установи дали материята се отличава от своя антипод по друго, освен по електрическото си натоварване.

Според действащите теоретични модели, при Първичния взрив в бясно разширяващото се пространство са били емитирани парчетии материя, като количеството на веществото и антивеществото е било равно. Цяло чудо изглежда факта, че при такова изобилие създаването на някакви си няколко милиона или милиарда антипротона се посреща сред учените на Земята с такова вълнение. Основният проблем е, разбира се, че мирното съвместно съществуване на веществото и антивеществото не подлежи на никакви пропагандни внушения. Проблемът е обективен - при досега си анихилират.

А успехът на експертите от ЦЕРН се състои в това, че са съумели да изолират антипротоните от околната позитивна веществена среда и сега те вече могат да бъдат изследвани. При това производителността на методиката им била удивително ниска: те облъчвали преграда с потоци елементарни частици, движещи се с близка до светлинната скорост, при което едва веднъж на няколко милиона такива микросблъсъка се раждал по един антивеществен атом на водорода. Изхитряли се някакси да го уловят и озаптят.

Като че ли в предчувствие за това откритие, в Space.com тия дни се появи статия за възможността да се използва антиматерията при космическите полети. Идеята сама по себе си не е нова, нито пък е нова и констатираната най-съществена трудност за реализацията й - невъзможността да се направи подходящ резервоар за горивото. Ами нали антиматерията тутакси ще анихилира, щом я сипят вътре?